ТЪЛКУВАНЕ НА КНИГАТА ДАНИИЛ 10^-та гл. (част ІІ)

„Тогава ми каза: - Знаеш ли защо съм дошъл при теб? Аз сега ще се върна да воювам против княза на Персия; и когато наистина изляза, ето, князът на Гърция ще дойде. Все пак, обаче, ще ти известя значението на това, което е написано в едно истинско писание, при все, че няма кой да ме подкрепя против тия князе, освен вашият княз Михаил.“

Заключителните думи на ангела в текста на Дан.10:20,21 имат за цел да откроят личността на княз Михаил, който е в центъра на цялото откровение, записано в тази част на книгата. Въпреки че Гавриил вече е уточнил, че визитата му при Данаил е в отговор на молитвата на пророка, той му задава въпроса: - „Знаеш ли защо съм дошъл при теб?“ Очевидната причина е, че Гавриил е имал важно послание от Бога, свързано с конфликтите, открити в предишните видения. „Аз сега ще се върна да воювам“ - еврейската конструкция може да се преведе като „да се бия с“. Контекстът показва, че тук е изразено враждебно отношение на Гавриил с/у противника. „Принцът на Персия“ - изразът е подобен на „принца на персийското царство“ (виж Дан.10:13), понеже става дума за едно и също лице. „Когато аз наистина изляза (на бой), ето князът на Гърция“ - думата за Гърция тук е „Yawan“ и се среща и в Дан.8:21. Двете титли – „принцът на Персия“ и – „князът на Гърция“, споменати заедно в този стих, трябва да се приемат като описващи различни политически сили на земята, които са във война и чиито конфликти служат като начални точки за сблъсъците, които са от религиозен характер. Конфликтът, който е спорен този път, е м/у Гавриил, заедно с Михаил от една страна срещу водачите на световните царства Персия и Гърция, от друга страна, които са враждебни на Бога. Въпреки че двете сили, Персия и Гърция, водели войни и помежду си (виж Дан.8^-ма гл.), според тази глава, и двете царства се противопоставяли на Божиите планове на земята, и подготвяли пътя за идващата Антихристка сила, описана във втората половина на Дан.11^-та гл. Тази продължителна война е тема на откровението, записано в Дан.11^-та гл. „Но ще ти известя какво е написано“ – изразът „harash um“ „това, което е писано“ изглежда, че е по скоро на арамейски език, отколкото на иврит. В устната култура в древни времена думите, които били записани, се считали за сериозни и обвързващи. В този контекст изразът „писано“ показва абсолютния контрол на Бог над събитията в историята. „Книгата на истината“ - оригиналът казва: „Писанието на истината“. Няколко библейски текста говорят за книги на небето, в които са записани човешките дела и съдби (виж Дан.7:10; 12:1). „Книгата на истината“ - записът, който най- вероятно съдържа Божията перспектива и неговите могъщи действия на съд и спасение в историята на света и неговите окончателни събития (виж Дан.7:10; 12:1). Пророк Малахия споменал за „свитък на възпоменание“, който бил написан в присъствието на Господа относно онези, които се боят от Бога и почитат Неговото име (виж Малах.3:16). В Дан.10:1 гл. думата „истина“ „истинно“ описва откровението, дадено на пр. Данаил. „Подкрепя ме“ – вербалният корен „да бъдеш силен“, който се използва тук, е употребен и в Дан.10:19, където „един, който приличаше на човек“ укрепил Данаил по време на неговото видение. „Михаил“ – за да даде правилната перспектива на тази продължителна война, ангел Гавриил насочил вниманието на Данаил към великия княз Михаил, на чиято подкрепа Гавриил разчитал и чието присъствие в тази голяма война гарантирало победата на Божиите армии. „Вашият принц“ - характерната наставката „вашият“ е тук в множествено число и се отнася до хората (народа) на Данаил.

– Какво можем да разберем от разкритото в Книгата на пророк Данаил - 8^-ма, 9^-та и 10^-та глави?

Две много важни неща от предишните видения останали неясни за пророк Данаил:
- в Дан.8^-ма гл. – Кога започват и свършват „2300 дни“ ? (виж Дан.8:27)
- в Дан.9^-та гл. – Кога започват и свършват „седмѝци 70“ ? (виж Дан.10:1)
Пророкът признал, че откровение му се е открило и той разбрал и проумял видението (виж Дан.10:1), т.е. вестите, получени от ангел Гавриил. Това, което било открито на пророк Данаил явно били сакрални и свещенически неща – далеч от обичайната човешка мисъл. Данаил получил на няколко порции мъдростта, която му помогнала да проумее и цялото видение:

1.) През 547 г.пр.Хр. Данаил получил видението за „2300 дни“ (виж Дан.8^-ма гл.)
2.) През 539 г.пр.Хр. Данаил получил видението за „70 седмѝци“ (виж Дан.9^-та гл.)
3.) През 536 г.пр.Хр. Данаил очаквал да се случи нещо важно и постил в продължение на „цели (пълни) три седмици“ или 21 дни (виж Дан.10^-та гл.)

Пророк Данаил трябва да е разсъдил за евентуалната връзка м/у -1.) -2.) -3.) и „тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците“ (виж Откр.10:7_б; ср. 1Петр.1:10-12) свързана с точното местоположение, и прецизното устройство на Храма в град Ерусалим, а именно, - че „седмѝците“ в обяснението на ангел Гавриил (виж Дан.9:24-27) са времеви периоди не от х7, а от х8 години!

2300 + „70 седмѝци“ (70x8 = 560) + 21 = 2881 – пр. Данаил е проумял, че това е един пълен 8 годишен цикъл на планетата Венера, който тя прави в небето за 2880 (360х8) или 2881 дни.

Данаил разбрал, че всъщност това са 8 годишните цикли на „Небесната царица“, т.е. – т.н. „гестационни седмѝци“ на бременната „Жена в небето“ (ср. Откр.12:1,2) - планетата Венера. [В древни времена планетата Венера била възприемана от евреите също така и като силен мъж-воин - „Великият княз (принц) Михаил“ (виж Дан.12:1_а). Менората с девет (8+1) светила се превърнала в символ на осемдневния еврейски празник „Ханука“ и отбелязвала пре-освещаването на Ерусалимския храм от Макавеите. Според легенда, сред руините на храма, свещеници открили една запечатана кана със зехтин, която все още носела печата на убития първосвещеник Ониас ІІІ. Зехтинът, който тя съдържала бил предназначен за еднодневното горене (дневната доза с елей), но благодарение на чудо от архангел Михаил пламъкът (от маслото от въпросната кана) горял цели осем дни. Оттогава, в продължение на хиляди години, чудото на „Ханука“ се празнува със специална, осем (вместо седем) разклонена менора. Деветият държател се наричал „шамаш“ (букв. „помощник“ или „слуга“ на слънцето) предназначен за т.н. „помощна свещ“, която била използвана за запалване на основните осем свещи.]

На всяка 1^-ва, 2^-ра, 4^-та и 7^-ма година от своя (почти) 8 годишен цикъл планетата Венера се появява като сутрешна звезда „Shachar“ („Зорницата“ или „Денницата“), преди изгрева, в деня на зимното слънцестоене. В останалите четири години – на всяка 3^-та, 5^-та, 6^-та и 8^-ма година Венера изгрява като вечерна звезда „Shalim“ („Вечерницата“) след залез Слънце. Но храмът в град Ерусалим бил така построен, че единствено и само на всяка 1^-ва година от (или в началото на) Венериния цикъл, в утрото на деня на зимното слънцестоене, за около 15 минути, през специален отвор, Светая Светих на храма в град Ерусалим била ярко осветена от светлината на пълната Венера. Сиянието от „Зорницата“ попадало в центъра на това най- вътрешно и свято помещение (камера) и впечатлението, в онези праисторически дни, трябва да е било наистина величествено! В помещението, където царяла абсолютна тъмнина, блясъкът на Венера, прониквайки от изток в нея, веднъж на 8 години, създавал извънземно сияние, което бавно се превръщало от мораво червено (тъй като лъчите на Венера се пречупват от атмосферата, поради близостта на планетата до хоризонта), и след това светлината ставала - до синкаво-бяла (ср. Исая 1:18), и освещавала (очиствала) цялото свето място (светилището, а чрез него и планетата Земя, бивали правилно синхронизирани с положението на планетата Юпитер/Яхве, със Слънцето/Всевишния, и с Космоса/Небесата). След четвърт час студената монохромна светлина се разтваряла в златисто-огненото сияние на изгряващо Слънце, преди камерата отново да се потопи в тъмнина (за следващите 8 години). Царят (или първосвещеникът), който се намирал в храма, преди изгрев на всяка 1^-ва година, в утрото на деня зимното слънцестоене, нямало как да не вярва, че вижда отблясъкът от Господната слава (ср. Езек.43:4,5). Там - на хълма Сион, в началото на всеки времеви 8 годишен цикъл, слизала Светлината (ср. Йоан 1:5; ср. Бит.1:3) от „вечерно-утринната“ звезда-страж Венера (ср. Дан.4:13_б); слизал (стичал се от Небесата) и светият елей - „ермонската роса“ (виж Пс.133:3) и очиствала светилището - „дървото на живота“, Ерусалимският храм (ср. Дан.8:14). Този цикъл на „Светият страж“ - Венера (виж Дан.4:13) се повтарял почти точно на всеки 8 години (плюс 1 или 2 дни) и абсолютно точно на всеки 40 (5х8) години. Осем годишният (наречен от древните гърци „Octaeteris“) цикъл на планетата Венера бил известен на шумерите, египтяните и други древни народи. „Позициите, първо на лъча на Слънцето, а след това и на светлината от Венера, в/у колоната (на храма), позволявали да се определи точното положение на Венера във вечерното небе. Това било изключително важно измерване за древните астрономи, защото, когато се наблюдава от Земята, планетата Венера е най- точният показател (маркер, ориентир) за времето на годината, наличен в Слънчевата с-ма. На всеки осем години Венера отбелязва точката, в която (когато) слънчевият, лунният и сидералният (звездният) календари си съвпадат в рамките на няколко минути. След точно четиридесет години, когато Венера завършва пет от своите осемгодишни цикли, тя се синхронизира в рамките на части от секундата, осигурявайки календар и часовник, които били използвани за определяне времето на деня, до 1950^-те години, когато били изобретени още по- точните атомни часовници. Казано просто: Венера е метрономът на нашия свят.“ (виж кн. „The Book of Hiram“, Christopher Knight & Robert Lomas, „Element“ by Harper Collins Publishers, 2005, Ch. „The Crystal Palace“, p. 41) Въпросните измервания на светилището (виж Езекиил 40^-та- 41^-ва- 42^-ра глави; Зах.2:1,2; ср. Откр.11:1) обичайно били извършвани от свещениците в деня на есенното равноденствие, т.е. в първия месец „Тишри“ (и по- рядко в деня на пролетното равноденствие), когато сянката от изгряващото Слънце съвпадала по направление със сянката хвърлена от залязващото Слънце. След провежданите измервания, в случай на необходимост, някои неща в храма били конструктивно поправяни (виж 2Летоп.29:3).

[За това, че (в строго определени моменти, хелиакалното изгряване на) планетата Венера е изпълвала със своята неземна светлина вътрешните помещения на древните храмове има оставено описание и в древногръцката литература. „В „the Homeric Hymn to Demeter“ от Омир, когато богинята (б.а. Деметра – митологизиран образ на планетата Венера) пристигнала в къщата (домът, т.е. храмът) на Keleos (б.а. Celeos – царят на Елевзина, в Атика), изглеждала толкова висока, че запълнила цялата височина на стаята (б.а. нейната глава докосвала тавана) и тя „изпълнила входната (дворната) врата с божествено сияние (светлина)“. По- късно, когато тя се разкрила в своя истински образ (форма), „светлината блестяла (се излъчвала) надалеч (повсеместно) от безсмъртното тяло на богинята ... домът бил изпълнен със сияние (осветен), като от светкавица (с блясък, подобен като от мълния)“.“ (виж кн. „The East Face of Helicon“, Martin Litchfield West, Publisher: Clarendon Press, Oxford, U.K., 1997, Ch. 3. - „Of Heaven and Earth“, subtitle - „The Worshipful Company of Gods“, § „Some divine“, р. 113) Често древните свързвали планетата Венера с освещението или с очистването на храмовете. В шумерски Мит за Сътворението от град Ериду (~ 1700 г.пр.Хр.) е записано: - „Тя (б.а. Nintur – „богинята майка“, алюзия за планетата Венера) дала указания (насоки) за очистване и призовала за пощада (за милост); за нещата, които охлаждат (божествения) гняв, извършила богослужения и високопоставени служби (ритуали)…“ (виж ст. „The Eridu Genesis“, English Translation by Thorkild Jacobsen, Publisher: The Society of Biblical Literature, Journal of Biblical Literature, Volume 100, № 4, Atlanta, Georgia, USA, 1981, „The Eridu Genesis“, Column 1, Lines 13-15, pp. 513-529)]

[Аполоний Родоски (295-215 г.пр.Хр.), главен библиотекар на Александрийската библиотека, в своето най- известно произведение „Аргонавтика“, описал как Язон и неговите Аргонавти навлезли в Подземния свят (алюзия за древен Египет) в търсене на магическото Златно руно от един овен, който Хермес го бил направил целия златен. - „Насочете кораба си към устието на тази река и ще видите кулите на Cytaean Aeetes и сенчестата горичка на Ares, където един дракон (б.а. назован на друго място като „Змията на Арес“), ужасно наглед чудовище, винаги се взира (дебне в засада) наоколо, пазейки руното, което е простряно (виси) на върха на един дъб (теревинт); нито денят, нито сладкият сън на нощта покоряват (могат да накарат да заспят) неспокойните му очи.“ (виж кн. „The Argonautica“, Apollonius Rhodius, Translated text of R. Merkel, Published: George Bell and Sons, London, G.B., 1889, Ch. I, р. 66) Видно е, че това е приключенска история, но свързана с астрономията и по- конкретно с планетите Арес (Марс), Хермес (Меркурий), и със „златният овен“ (Венера, която посипвала целия ни свят със злато), които планети периодично доближавали „горичката на Арес“ с „кулите“ в Подземния свят (Египет), където бил и „големият дъб“ („теревинт“) – Голямата пирамида в Гиза. - „И двамата по пътеката стигнаха до свещената горичка, търсейки огромния дъб, на който беше окачено руното, подобно на облак, който се изчервява от огнените лъчи на изгряващото слънце. Но точно отпред змията с проницателните си безсънни очи ги видя да идват, хитро протегна дългата си шия и изсъска ужасно; и навсякъде около дългите брегове на реката и безбрежната горичка ехтеше.“ Именно около това огромно „дърво“ дебнел огнено-червеният Дракон-Змия (алюзия за планетата-титан на злото Сатурн); (ср. Бит.3^-та гл.), зорко пазейки „златното руно“, т.е. – златният кивот – фигуративно, „дрехата“ или „кожата“ („руното“), покриваща скрижалите на Завета – Божествените кристали, явно свързани с (предразсветната светлина на) планетата Венера.] [Пророк Исая сравнил остатъка от Израил с „пъна“ („the mazzevet“ на иврит) на дъба или теревинта („elah“ в иврит текста), който растял в околностите на портата „the Shallekhet Gate“ в град Ерусалим (виж 1Летоп.26:16). Макар и периодично изсичано, това голямо дърво се обновявало, пускайки ниски и свежи клони (виж Исая 6:13). Дъбът или теревинтът били използвани като сполучлива илюстрация на големите пирамиди/храмове, които периодично били „отсичани“, т.е. разрушавани (ср. Мат.3:10), но след време древната им основа, образно – техният „пън“ отново „прораствал“ нагоре (постройките били наново издигани и реставрирани от оцелелите).]

Архангел Михаил, чрез когото Бог дава инструкцията [в иврит текста тук стои думата „da·bar“ - „слово“, „указание“, „заповед“ и др. (ср. Дан.9:25_а); „Слово („da·bar“) изпрати Яхве на Яков и то осия върху (освети) Израил.“ (Исая 9:8 на иврит)], като „осиява с лицето си“ (виж Дан.9:17_в) на кое точно място в/у хълма на светостта и славата (т.е. Сион) да бъде (абсолютно точно) центрирана Светая Светих (най- светото отделение) на Храма в град Ерусалим, и съобразно светилището - съграден и целия град наоколо - с улици, стена и процеп (прав или открит път за тази неземна, предразсветна светлина), излиза с това указание („указ“) веднъж в началото на всеки 8 години (от циклите на планетата Венера). Данаил силно желаел това да се случи през 536 г.пр.Хр. (която година била 1^-ва в 8 годишния цикъл на планетата Венера), постил и се молел от цялото си сърце (виж Дан.9:3-19), но получил вестта от ангел Гавриил, че това не ще може да се изпълни, защото някой много силно се противопоставял (ср. Дан.10:13_а - въпросното противопоставяне в небесен план било от планетата Марс; в духовен - от дявола; в земен - от патологично деспотичния персийски владетел Камбис ІІ, син на благородния Кир ІІ). Пророк Данаил (трябва да е) разбрал, че указът („заповедта“) на „княз Михаил“ (планетата Венера) ще бъде издаден най- рано след 8 години, т.е. - през 528 г.пр.Хр. (въпросната година била следващата 1^-ва година от 8 годишния цикъл на планетата Венера).

Господ Исус Христос - „Истинската Светлина“ (ср. Йоан 1:4,5,9) бил заченат от Светия Дух в утробата на Дева Мария (виж Лука 1:35) в деня на зимното слънцестоене през 8 г.пр.Хр., на „Празника на Светлините“ („Ханука“) (виж Лука 1:39-42; 34-37). 8 г.пр.Хр. също била 1^-ва от 8 годишния цикъл на Венера. 9 месеца по- късно - в деня на есенното равноденствие, през 7 г.пр.Хр., Дева Мария родила Младенеца в първия ден на „Празника на Шатрите“, когато Бог и човек се събирали заедно (виж Мат.1:23) [след като се изпълнили 120x8 цикъла на Венера или 480х2 (960) години след началото на изграждането на Соломоновия храм (виж 3Царе 6:1; ср. Гал.4:4) в 967 г.пр.Хр.]. {В един текст наречен „Подвизите на Божествения Август“, гравиран в/у стената на Храма на Август и Рим в древна Анкира, провинция Галатия (днес в кв. „Ulus“, град Анкара, Турция), е отразено за година 747 от основаването на град Рим (която е 7 г.пр.Хр.), относно делата на имп. Октавиан Август и следното му деяние: - „В моето шесто консулство, с Marcus Agrippa като мой колега, Аз направих преброяване на хората (на населението).“ [виж „Monumentum Ancyranum“ („Lacus Curtius - Res Gestae Divi Augusti“), Part II​_a, 8, § 33, Published in the Loeb Classical Library, 1924] Въпросното преброяване на имп. Август на тези провинции от Римската империя (ср. Лука 2:1-7) отчита общо 4 233 000 римски граждани.} През лятото на 25 г.сл.Хр., когато Исус все още бил на 30 години _{(няма нулева година)} (виж Лука 3:23), бил кръстен от Йоан Кръстител на р. Йордан и Светият Дух Го помазал за Месията (виж Деян.10:38). Това се казва и в Дан.9:25 за Месията: - от излизането на заповедта на небесния княз Михаил  през 528 г.пр.Хр. - до княза Месия в 25 г.сл.Хр. ще бъдат (7+62) х8 = 552 години и – Господ Исус Христос се появил. {През същата - 25 г.сл.Хр. са се навършили и 2880 години от раждането на Евер (виж Бит.11:14-17). С появата Си в 25 г.сл.Хр. Месията Исус Христос отсякъл [сложил края на вековете (ср. Евр.9:26_б); приключил] времето (360х8 цикъла на планетата Венера или 2880 години) определено за специалната мисия на потомците на Евер - богоизбраният народ - евреите, да излъчат Месията - Спасителят на света (виж Йоан 4:42).} Исус Христос потвърдил завет с мнозина за още 8 години благодатно време на еврейската нация – до 33 г.сл.Хр. - краят на определените за евреите „седмѝци седемдесет“ (виж Дан.9:24_а).

През лятото на 25 г.сл.Хр. Йоан Кръстител, движен от Светия Дух, публично свидетелствал пред народа, че Исус Е Божият Син (виж Йоан 1:29-34). В средата на последната 70^-та „седмица“ от 8 години (виж Дан.9:27_а), т.е. през ранната пролет на [15^-ти нисан - на „parasceve“, петък] 29 г.сл.Хр. [известно е, че въпросната 29 г.сл.Хр. е започнала в събота (както и 2022 г.) и по този начин 15^-ти Нисан, петък, би съответствал (тогава, след 3 месеца х30 дни + 15 дни от м. Нисан) на 15^-ти април (105^-я ден на годината), петък], Исус Христос станал Жертвата, към която сочела цялата старозаветна жертвена система (ср. Евр.9:11,12). През 33 г.сл.Хр. „70 седмѝци“ или 560^-те (70х8=560) години (от 528 г.пр.Хр. до 33 г.сл.Хр.), определени за людете, от които бил и пророк Данаил - евреите, приключили. В същата година ангелът влязъл при един езичник на име Корнилий [около 9^-я (римски) час (~ 15:00 ч.) (виж Деян.10:3,30); Исус Христос на кръста, преди да издъхне, два пъти извикал със силен глас, около 9^-я час (виж Мат.27:46,50); ангел Гавриил се приближил до пророк Даниил „около часа на вечерната жертва“ (виж Дан.9:21_в), т.е. около 9^-я час] и езичниците приели Божието слово; Светият Дух слязъл и над тях (виж Деян.11:1,15-18). За съжаление, бунтовният град (Ерусалим - Голямата блудница) и опустялото светилище на юдеите (виж Лука 13:35) през 70^-та г.сл.Хр. били унищожени от идващия римския княз, точно както ангел Гавриил открил това на Данаил (виж Дан.9:26_б, 27_б). Явно всичко свързано с Храма в град Ерусалим е било подчинено на 8 и на 40 (5x8) годишните цикли на планетата Венера; на сакрални „седмѝци“ от по 8 години. Това било част от тайната на Бога (виж Откр.10:7_б), в която само малцина на брой хора били посветени. От благороден произход (виж Дан.1:3-7), възлюбеният Данаил бил вещ астроном и разбрал каква вест „стражите“ (виж Дан.4:17), т.е. планетите – небесните свети пратеници (ангели), му разкрили (виж Дан.1:17-20; 5:11,12).

В резюме: - През лятото на 25 г.сл.Хр. „след 7 и 62 седмѝци“ (т.е. точно след 69х8=552 години), броени от 528 г.пр.Хр., Месията – Господ Исус Христос бил публично посочен от Йоан Кръстител и помазан със сила от Светия Дух. През ранната пролет на 29 г.сл.Хр., „в половината на седмѝцата“ (последната или 70^-тата седмѝца), Месията – Господ Исус Христос станал Жертвата (ср. Евр.9:26) – Върховен акт, с който направил „да престанат жертвата и приносът“ в службите на цялата старозаветна жертвена система. От 528 г.пр.Хр. до 33 г.сл.Хр. „седмѝци седемдесет“ (70х8=560 години), определени за людете на Данаил, приключили. На часа [това конкретно пророчество се изпълнило с точност до час!; (виж Деян.10:3)] ангелът застанал пред стотника Корнилий и езичниците също получили дара на Светия Дух. Близо 42 години след смъртта и възкресението на Исус, през м. септември 70^-та г.сл.Хр. града (Ерусалим) и светилището (храма) били погубени от людете на княза [от легионите на римският генерал Тит Флавий Веспасиян (39-81 г.сл.Хр.)]. Езическият „запустител“ – Рим, също нямало да избегне гнева, в определеното за това време. Така предсказаното от ангел Гавриил на пр. Данаил, отразено в Дан.9:24-27, съвършено точно се изпълнило в историята.

- А относно „2300 вечер-утро“ (виж Дан.8:14)? – Кога започват и кога завършват?

Според Дан.8:8,9 „малкият рог“ израснал из единия от 4^-те бележити рога на гръцките царе, наследници (на гръцки език - „диадохи“ „приемници“) на Александър Велики (356-323 г.пр.Хр.). Така, както е записан, разказът на ангела в Дан.8:8-12 хронологично ни отвежда до времето на Антиох ІV Епифан (215-164 г.пр.Хр.) - сирийски цар от елинистичната династия на Селевкидите. Нечестивите и богохулни дела на Антиох ІV напълно отговарят на написаното за „малкия рог“ в Дан.8^-ма гл.! Но историческият цар Антиох бил само образ на последния Антихрист в края на времето. [Бъдещият Антихрист е описан като „малък рог“ на друго място в книгата - в Дан.7^-ма гл. (виж 2Сол.2:3-10; ср. Откр.13^-та гл.). Там той се издига във времето след 10^-те рога на четвъртото царство (виж Дан.7:23,24).] Изглежда, че текстът в Дан.8:14 посочва съвсем конкретно време: - денят на зимното слънцестоене - 22.12.2136 г.сл.Хр. На тази дата абсолютно точно ще изтече периода от 2300 години, броени от - 22.12.165 г.пр.Хр. - паметната дата, на която Макавеите успели да премахнат мерзостта, поставена от „малкия рог“ в Дан.8^-ма гл. [цар Антиох ІV Епифан; по онова време (м. 12.165 г.пр.Хр.) Антиох ІV бил на военен поход във Финикия] от светилището в град Ерусалим и го очистили (пре-осветили храма) [едно героично деяние, което и до днес евреите празнуват с „Празника на светлините“ и освещаването на храма „Ханука“ (виж Йоан 10:22,23) – в чест на някогашното „очистване на светилището“]. На три пъти в Дан.8^-ма гл. ангелът уточнил на възлюбения Данаил, че „2300 денонощия“ представляват много дълъг времеви период, с чието изтичане ще започне определеното последно време. - „Защото видението се отнася до последните времена“ (виж Дан.8:17_г). - „Видението се отнася до определеното последно време“ (виж Дан.8:19_б). - „А казаното видение за вечерта и утрото (денонощията) е вярно; все пак, обаче, запечатай видението, защото се отнася до далечни дни.“ (виж Дан.8:26). Така, цели 2300 години пророчеството трябва да остане „запечатано“ (виж Дан.8:26), т.е. мълчаливо, „като думите на книга, която е запечатана“ (виж Исая 29:11), „до края на времето“ (ср. Дан.12:4,9).

В резюме: - С начало - 22.12.165 г.пр.Хр., „след 2300 дни-години“ (относно пророческият принцип ден-година - виж Езек.4:6_в) - на 22.12.2136 г.сл.Хр., ще започнат „последните времена“, когато „светилището ще бъде очистено“. Периодите от буквални дни: - 1260 дни, - 1290 дни и - 1335 дни (виж Дан.12:7,11,12), започващи известно време (9 месеца) след тази дата (т.е. - на 23.09.2137 г.сл.Хр.), ще ни отведат до пролетта (и лятото) на 2141 г.сл.Хр., когато ще настъпи и края на настоящия Новозаветен век. В онези „време, времена и половин време“ (виж Дан.7:25_г) - от деня на есенното равноденствие през 2137 г.сл.Хр. до ранната пролет на 2141 г.сл.Хр., онзи „малък рог“ от Дан.7^-ма гл., описан, че произхожда от четвъртия звяр или царство (виж Дан.7:7,8,19-21), ще стане Антихристът в определеното последно време: - „Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време. Но когато съдилището ще заседава, ще му отнемат владичеството да изтребва и погубва до край.“ (Дан.7:25,26; ср. 2Сол.2:3-10; Откр.13^-та гл.). За онези последни „времена на гнева“ и поредица от драматични събития е пророкувано и в Дан.7:19-28, и в Дан.12^-та гл., а също и в книгата „Откровението на Йоан“, както и на други места в Библията.

В допълнение: - На „Царската звезда“, свързвана от евреите с Месията, т.е. – планетата Юпитер, са й необходими близо 12 години за да направи една пълна обиколка около Слънцето по своята орбита. Дванадесет години е периодът, през който Юпитер се движи през зодиакалните съзвездия, прекарвайки около година във всяко едно от тях. Съответно Юпитер застава в съзвездието „Дева“ веднъж на всеки 12 години. Последно това се случи във втората половина на м. септември и м. октомври 2017 г. Вероятно, както Откр.12:1, така и Дан.8:14, изглежда посочват едно и също съвсем конкретно време: - денят на зимното слънцестоене - 22.12.2136 г.сл.Хр. Според описаното в Откр.12:2 „Жената“ „се мъчеше да роди“ и 9 месеца по- късно (виж Откр.12:5) - в деня на есенното равноденствие - на 23.09.2137 г.сл.Хр. „мъжкото дете“ - планетата Юпитер наистина ще (и й се пада - 120 години след 2017 г., точно година, в която да) застане в зодиакалното съзвездие „Дева“ (образно – „жената ще роди младенеца“).

{В 2137 г.сл.Хр. ще се навършат и 4928 години (т.е. 616х8 цикъла на планетата Сатурн или 4928 години; „616“ „е числото на звяра, защото е число на човек“ – виж Откр.13:18; ср. Дан.7:4) от 2792 г.пр.Хр.(?) - годината, в която нечестивият Нимрод получил знания от продажния Фалек, според легендите на евреите, и двамата започнали отново да съграждат, разрушената при Потопа „Вавилонска кула“ - Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет - „дървото за познаване на доброто и злото“ „човекът на греха“ (виж 2Сол.2:3); „синът (образът) на Погибелта (Погубителя)“ (виж 2Сол.2:3; ср. Откр.13:14). [Явно реставраторите на ГП са очаквали поредното (на всеки ~ 1460 години) идване на птицата Бену над древен Египет в периода 2781-2771 г.пр.Хр.?] Строителите на Нимрод и Фалек разделили Земята на Райската (Господната) градина – виж Бит.13:10_г) на две части, като възстановили и масивната мегалитна отражателна стена/пирамида край древния град Ерихон (виж Бит.10:25), отклонявайки могъщата вибрационна енергия (незатихващи акустични и други вълни) от ГП – към специално изградена за целта пирамида на Луната (древният град Ерихон бил град свързан с Луната), и от там - право към огромна, петстенна пирамида, изградена на червената планета Марс (и обратно – от Марс, през Луната – към ГП в Гиза). В тази година - 2137 г.сл.Хр. древното Египетско чудовище или Звяр - ГП (виж Езек.29:3; 32:2), сякаш ще излезе от бездната, изненадващо ще се пробуди след хилядолетен сън, ще оживее (образно - ще започне да диша), ще продума (ГП ще започне да функционира като ужасяващо по мощ скаларно оръжие - ще говори) и ще започне, подобно на дракон, да сваля огън от небето по другите човеци/ пирамиди по лицето на земята (виж Откр.13^-та гл.). Отново, както в древните дни, „кулата, чийто връх стига до небето“ (виж Бит.10:4_а) ще може подобно на разярен „звяр, страшен и ужасен“ (ср. Дан.7:7) да убива живеещите по лицето на земята по един безапелационен начин (ср. Откр.13:15; 4). Тогава „небесните сили ще се разклатят“ и ще настъпят пророкуваните от Господ Исус Христос - време на страдание, - голяма скръб, и - големи бедствия по целия свят (виж Матей 24^-та гл.; Марко 13^-та гл.; Лука 21^-ва гл.).}

От гледна точка на точното място (и специфичното устройство) на Светая Светих на храма в град Ерусалим, храм синхронизиран спрямо циклите на ярката планетата Венера („великия княз Михаил“), гигантът Юпитер (символ в небето на Господ-Бог Яхве) се бави (ср. Авакум 2:3; Мат.25:5а) („мълчи“) ~ 32 години (вместо веднъж на 2080 години се явява (издига) от изток (виж Исая 41:2а) в абсолютен синхрон с първите лъчи на изгряващата Венера, веднъж на всеки ~ 2112 години, но спрямо циклите на враждебната нам червена планета Марс, Юпитер съкращава времето (ср. Марко 13:20) с ~ 48 години [вместо на 2160 години Юпитер излъчва някаква могъща, специална енергия („издава Гласа Си“) веднъж на всеки ~ 2112 (264х8 или 528х4) години. Така, следващото (предстоящото) астрономично припокриване (съюз; „сватба“) на „Младоженеца“ Юпитер, в съпровод от приятеля Му - Венера („Ангелът на Господа“ – „великия княз Михаил“), този, който пази (небесният „бодигард“, който пази чиста, неосквернена с друг мъж) и води „Невестата“ [ср. Дан.12:1_а, който надава среднощният вик (виж Мат.25:6)], с пресветото място на Земята („сватбата на Сина със Земята“) - неочакваното Му пристигане в храма в град Ерусалим, Израел (ср. Малах.3:1; Мат.25:10; Марко 13:36), би трябвало да се осъществи през ранната пролет на 2141 г.сл.Хр.? 

От есенното равноденствие на 2137 г.сл.Хр. до „силният глас от Небето“ (виж Откр.11:12) през пролетта на 2141 г.сл.Хр. ще изминат пророкуваните 3,5 години, 42 месеца или 1260 дни? (7 години преди пролетта на 2141 г., в началото на пролетта на 2134 г., в небето ще се появи и Халеевата комета - образно, за да оповести началото на последните 7 години на настоящата Новозаветна епоха?) А около 1030 години (наречени епохата на Милениума) след 2141 г. - към 3170 г.сл.Хр., вероятно гигантът Яхве/Юпитер окончателно ще срази (ще смаже - виж Римл.16:20) излъчващият смърт нам Сатана/Сатурн [след 4 цикъла от по 794 години (още вавилонските астрономи в Sippar, древно селище на р. Ефрат, установили и записали, че на всеки ~ 794 години планетата Юпитер се доближава и притиска планетата Сатурн, при което в небето се отделя ярка светлина; същата, която видели и мъдреците), броени от 7 г.пр.Хр. - годината, в която Дева Мария родила Исус, наречен Христос ]? Но сме и уведомени, че само „Отец (на светлините)“ (онагледен в небето от) Слънцето (виж Яков 1:17; ср. Йов 22:13,14) има решаваща роля за поведението на „Сина“ - звездата/планета Юпитер (виж Мат.24:36; ср. Дан.7:13,14) ...

Веднъж на няколко хиляди години (на всеки 2112 години), няколко дни (17 дни?) след деня на първото новолуние след пролетното равноденствие (на третия ден след Пасха), след светлината на „Зорницата“, проникваща в Светая Светих е слизала и могъщата, неземна светлина на издигащият се от изток могъщ Юпитер (виж Исая 41:1-4), точно преди зазоряване (виж Псалм 46^-ти). При космическото събиране на тези извънземни потоци от светлина на Юпитер и Венера, в помещението на Светая Светих в храма, се активирали специалните кристали-плочи (камък-сапфир) „Божие дело“ (виж Изх.32:16; Езек.1:22,26; ср. Откр.21:11), с написаният в тях от Бога специален софтуер, задаващ „заповедите“ за движението на „цялото небесно множество“ (виж Исая 45:12), поставени в кивота; при което от там е излизала Светлината на новото зачатие, и Новото сътворение, на Новите Небеса и Земя (виж Бит.1:3), явявала се „Истинската Светлина на света“ (ср. Йоан 1:5). „Следователно… Shekinah (Шехината) е външна (неземна) светлина, която се явява някакъв аспект на Бога, появяваща се на/от Изток и освещаваща Ковчега (на завета) в специални времена (в особени случаи).“ (виж кн. „The Book of Hiram“, Christopher Knight & Robert Lomas, „Element“ by Harper Collins Publishers, 2005, Ch. 10 „The Holy Shekinah“, p. 214) Така, веднъж „месечно“ (един „космически месец“ е 2156 год., а една „космическа (прецесионна) година“ – 12х2156 = 25 872 год.; след 49 цикъла х 528 години = 25 872 год. Юпитер/Енлил/Яхве има своя 50^-и цикъл или „юбилей“) се случва „раждане“ на плод от „дървото на живота“ (ср. Откр.22:2). „Живи (космически) води“ са потичали от осветеното светилище (от архангел Михаил) в град Ерусалим към цялата планета Земя (виж Зах.13:1,2; 14:6-8_а). В този ден приготвените починали възкръсвали за вечен живот (ср. Дан.12:2), а приготвените разумни, очакващи деня и часа, били преобразявани, в миг на око, в нетленни тела (виж 1Кор.15:47-53), като светии на Всевишния. В този наистина „Велик Ден на Всемогъщия Бог“ земната „жетва“ била събирана, като нетленно съкровище на Небесата. [Изглежда, че Господ Исус Христос е бил възкресен точно 2112 години (от пролетта на 29 г.сл.Хр. назад до 2084 г.пр.Хр.) след като архангел Михаил възкресил починалия на 120 години Моисей (виж Юда 1:9); на свой ред хора ще бъдат възкресени от гласа на Михаил (виж 1Сол.4:16; Йоан 5:28) точно 2112 години (от пролетта на 29 г.сл.Хр. до пролетта 2141 г.сл.Хр.) след като същият ангел възкресил Исус Христос (виж Мат.28:2-4). Така се разбира, че Изходът на евреите от Стар Египет е бил в 2124 г.пр.Хр., а Заветът на Яхве (виж Бит.15:18_а) със ~ 77 годишния Аврам (роден в 2631 г.пр.Хр., 225 години след Евер – виж Бит.11:16-26) – Завет сключен 430 години преди Изхода (виж Гал.3:17), т.е. - през 2554 г.пр.Хр. - все години свързани с 8 годишните цикли на планетата Венера – „Ангелът на Господа“ (виж Пс.34:7).]

„И множеството от спящите в пръстта на земята (б.а. „човеци“/пирамиди) ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение. Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове. А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват, и знанието за нея ще се умножава.“ (Дан.12:2-4). „А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на човеците (б.а. пирамидите), които са свети на (б.а. осветени от) Всевишния, Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват.“ (Дан.7:27).