ТЪЛКУВАНЕ НА КНИГАТА ДАНИИЛ 8^-ма гл. (част І^-ва)

„В третата година от царуването на цар Валтасар видение ми се яви, на мен, Даниил, след онова, което ми се беше явило по предния път.“

„В третата година от царуването на цар Валтасар“ – описаното събитие може да бъде датирано към 547^-та г.пр.Хр., две години след видението от Дан.7^-ма гл. и около 8 години преди падането на Вавилон (539^-та г.пр.Хр.). Видението било дадено на пр. Данаил по време на царуването на Валтасар - най- големият син на цар Набонид. Валтасар бил престолонаследник и станал владетел на Вавилон през последните 10 години на Нео- Вавилонската империя. [Споменаването на Валтасар в Дан.8:1 вероятно е умишлено за да подготви читателя на книгата да свърже личността му с някои проявления на силата, оповестена като „малкия рог“ в Дан.7^-ма гл. Краят на цар Валтасар (виж Дан.5^-та гл.) може да се разглежда като сянка на края на „малкия рог“; тип (типология) за края на бъдещата богопротивна сила - Антихристът, който в последното време ще се опита да се противопостави на Бог и на Неговите планове.]

„Видение ми се яви, на мен, Данаил“ ­– тук думата на иврит е „chazon“ „видение“; използването на първо лице единствено число в доклада е продължение на пряката реч от предишната глава 7^-ма.

„След онова, което ми се беше явило по предния път“ – Дан.8^-ма гл. започва по начин, много подобен на предишната глава (виж Дан.7^-ма гл.), като се уточнява, че това видение е дошло след това, което вече се явило на Данаил.  Дан.8^-ма гл. е препратка към предишното, „chāzфn“ „видение“ от глава 7^-ма. Авторът обединил двете видения за да изяви вестта, че двете глави всъщност съдържат една вест. Двете глави описват два различни аспекти на един и същи последен конфликт, защото първоначално били предназначени за две различни аудитории. Дан.7^-ма гл. била написана на арамейски диалект - езикът на международната дипломация и търговия по онова време, и използва образността на езически империи, чрез образа на диви зверове (лъв, мечка, леопард и страшен звяр). Ключовата дума в Дан.7^-ма гл. е „владичество“ и посочва значението на силата от политическа гледна точка в конфликта м/у Бог и неприятелските сили на земята. Посланието на видението в Дан.7^-ма гл. било предназначено за универсалната публика из обширната Вавилонска империя. Дан.8^-ма гл. била написана на иврит - езика на Израилевия народ и се съсредоточава повече в/у религиозния аспект на този конфликт. В Дан.8^-ма гл. дивите зверове, които представляват земните сили от Дан.7^-ма гл., са заменени с жертвени животни и по този начин главата акцентира в/у Светилището. Старият по дни и Човешкият Син, Който в края получава „владичество, слава и царство“, са заменени в Дан.8^-ма гл. от институцията на Храма и ежедневната (непрестанната; „всегдашната“) служба в Светилището. Централната концепция на Дан.8^-ма гл. е Светилището (представящо истините на изкупителния план) на Бога и то е представено в глава 8^-ма като обект на ожесточена атака от враждебна сила, наречена „малкия рог“.

„И аз видях във видението; и така се случи, докато го гледах, че аз бях в крепостта Суса, която е в провинция Елам; и видях във видението, че аз бях при реката Улай.“

„И аз видях във видението“ – вероятно пр. Данаил бил физически в Суса (Суза; „Shushan“), а чрез/в Духа бил отведен във видение („chazon“) при реката Улай („‘eulam“). Данаиловият съвременник – пророк Езекиил, също бил отвеждан в Духа на далечни места (виж Езек.8:3; 11:24; 40:2; ср. Откр.1:10). Съществуват сходства м/у Дан.8^-ма гл. и пророчеството на Езекиил:
Двамата пророци получили своите видения в Месопотамия (Дан.8:2; Езек.1:3) 
Двете видения били дадени близо до водни басейни (Дан.8:2; Езек.1:1)
Двамата пророци били отведени в Духа (Дан.8:2; Езек.8:3; 11:24; 40:2)
И в двата случая ангели им се явили във вид на мъже (Дан.8:15-18; Езек.40:3)
И двамата пророци били насочени към „Човешкият Син“ (Дан.8:17; Езек.40:4)
И двамата пророци реагирали болезнено на видението (Дан.8:17; Езек.1:28; 3:23)
Двете откровения споменали Деня на Божия гняв (Дан.8:19; Езек.22:22-31)
Двете откровения се съсредоточили в/у светилището (Дан.8:13,14; Езек.40^-та-48^-ма гл.)
Двете видения били дадени за далечното бъдеще (Дан.8:26; Езек.12:27). 
Литературният вид на двете видения е апокалиптичен разказ.

„И така се случи, докато го гледах, че аз бях в крепостта Суса“ - ивритската дума „habbira“ („biyrah“) се превежда като столица, крепост, цитадела или Акропол. Същата дума е употребена в книгите Неем.1:1 и Естир 1:2. В 1Лет.29:1,19 тази дума е използвана за описание на царския палат в Ерусалим. Град Суса бил древната столица на Елам. По време на Мидо- Персийската империя градът бил една от трите столици; зимната столица на Персия. Местоположението му било източно от реките Ефрат и Тигър. В Бит.14:1 Ходологомор, цар на Елам, се споменава като един от 4^-та лидери в коалицията на идващите от изток (от Месопотамия) царе. Неемия и Естир са пребивавали в този град и съществува предание, според което, пр. Данаил бил погребан в Суса (истинността на това предание не е доказана).

„Която е в провинция Елам“ - име на провинция (регион), разположена м/у Вавилон и Персия; в днешен Иран, областта Кузестан.

„И видях във видението, че аз бях при реката Улай.“ - думата „’ubal“ „река“ също може да означава и канал, река, поток (виж Ерем.17:8). Водата асоциативно свързвала читателя на книгата с „голямото море“, споменато в предишното видение (виж Дан.7:2). Цитаделата на Суса лежала на изток от р. Ефрат - една от естествените граница на Земята, която Бог обещал на Авраамовото потомство (виж Бит.15:18). Тъй като централната концепция на Дан.8^-ма гл. е Божието Светилище (представящо Божия спасителен план за света), позоваването на река Улай, може да e поради факта, че в традиционната ориенталска култура светите места обикновено се подхранвали от достатъчно големи количества вода от реките, които били символ на чистота (очистване) и благословение. На пр. Езекиил видението било дадено при реката Ховар („Kebar“) (виж Езек.1:1); Ездра събрал юдейските изгнаници „при реката Аава“ (виж Ездра 8:21); Лука писал, че в град Филипи, ап. Павел и неговите сподвижници излезли „вън от портата, край една река, където предполагахме, че става молитва“ (виж Деян.16:13).

„И повдигнах очите си, и видях, и там овен беше до реката, който имаше два рога; и двата рога бяха високи, но единият беше по- висок от втория; и по- високият беше израснал последен.“

„И повдигнах очите си, и видях“ – този израз се използва предимно в повествователните текстове на Библията, като например в Бит.22^-ра гл.: „Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.“ (Бит.22:13).

„И там овен беше до реката“ - в Библията овце и кози често се споменават като „малки говеда“; овен и козел са съответните лидери на стадата от овце и кози (ср. Езек.34:17); символи на сила и лидерство (виж Ерем.50:8; Зах.10:3). Интересно е да се отбележи, че персийците често използвали именно овен (древен символ на планетата Марс) като мотив в тяхната архитектура.

„Който имаше два рога…“ - в библейски времена, овнешките рога били използвани като тръби (шофари) (виж Ис.Нав.6:4) или като съдове за масло (виж 1Царе.16:1). В контекста на светилището 4^-ри рога се намирали на всеки по един от четирите ъгли на олтара (виж Изх.27:2). Вторият и по- високият от двата рога се счита, че е била Персия, а по- малкия – Мидия.

„Видях овена да боде на запад, на север и на юг, така, че никой звяр не можеше да устои на него, и нямаше кой да избави от ръката му; и той направи според неговата воля, и стана велик.“

„Видях овена да боде на запад, на север и на юг“ – овенът, най- вероятно, идвал от изток (ср. Исая 41:2,3) и разширявал експанзията си в останалите три направления. Посоката изток или „изгряващото слънце“, понякога се използва положително в Библията (ср. Бит.2:8; Езек.43:2; Дан.11:41,44; Мат.2:1; Откр.16:12). В Шумер, в древен Египет и при евреите изток била посоката на възкресението, и надеждата за обновление.

„Така, че никой звяр не можеше да устои на него, и нямаше кой да избави от ръката (силата) му“ - буквално текстът казва „от ръката му“. Фигуративната мисъл в думата „yad“ „ръка“ е властта му.

„И той направи според неговата воля“ - това е картина за произволните прищевки на политическата власт, от гледна точка на подчинените народи; например, по времето на изгнанието на Юда (виж Неем.9:24,37; Естир 1:8; 9:5; Дан.11:3,16,36). Според изповедта на цар Навуходоносор ІІ, подобно поведение е присъщо за Небесния Бог - „по волята си Той действа…“ (виж Дан.4:35).

„И стана велик“  - или „и стана голям“ - формата на иврит глагола „gadal“ означава „да възвеличи себе си“ в смисъл на арогантност и гордост, а не на физически растеж (ср. Пл.Ерем.1:9). Същата дума се намира и в Дан.8:8,11,25; 11:36,37,39.

„А докато аз внимавах, изведнъж козелът дойде от запад над цялата повърхност на земята, без да се докосва до земята; и козелът имаше бележит рог между очите си.“

„А докато аз внимавах, изведнъж козелът дойде“ - оригиналният текст говори за „tsaphiyr-ha izzim“ „козелът“ (от памтивека „козелът“ бил символ на планетата Меркурий). Използването на определителния член тук е една подробност, която рязко контрастира с въвеждането на овен като неопределен „’ayil ‘ehad“ „един овен“. [Обикновено, черният цвят бил общоприетия цвят на козлите в Палестина - „косите ти са като стадо козли, спускащи се по Галаад“ (виж  П.Песн.6:5_б).] Сирийският козел се характеризирал с дълги увиснали назад уши.

„От запад над цялата повърхност на земята“ - козелът се придвижвал към противоположната посока на тази, към която вървял овена.

„Без да се докосва (допира) до земята“ - образно, козелът се движел много бързо. Това напомня за „Ангелът на Смъртта“ „Погубителят“ (алюзия за планетата Меркурий), който преминал над цялата Египетска земя в нощта на Изхода на израилтяните от Стар Египет (виж Изх.12:23_б,в). В Дан.7:6 „козелът“ е описан като „леопард“, който представлявал третото царство, и имал четири крила на гърба си - картина, която предава същата концепция за голяма бързина.

„И козелът имаше бележит рог м/у очите си“  - за разлика от двата рога на главата на овена, козелът в това видение е еднорог, нещо твърде необикновено. Думата „chazuth“ „бележит“, „виден“, може да означава „силно видим“, или „забележим“. 

„И той дойде до овена с двата рога, който бях видял да стои до реката, и се спусна върху него с яростта на мощта си.“

„И той дойде… и се спусна върху него с яростта на мощта (силата) си“ - буквално текстът казва „в разгара на гнева си“, превъзходна степен в езика, който предава едно прекомерно чувство на гняв (ср. Откр.12:12 „много разярен“).

„И аз го видях да стига при овена, и той беше освирепял от ярост против него, и атакува овена, и счупи двата му рога; и в овена нямаше сила да устои на него. Но той го хвърли на земята и го стъпка, и никой нямаше, който да може да избави овена от ръката му.“

„И аз го видях да стига при овена“ - в този стих, формата на глагола изразява идеята за конфронтация, следователно значението му е атака, стълкновение, битка, война. По този начин Козелът, който не се допирал до земята, бурно се сблъскал или атакувал Овена.

„И той (козелът) беше освирепял от ярост против него (овена)…“ - словесният корен „marar“ има конотация на горчивина (ср. Изх.15:23; Рут 1:20). Думата е различна от тази, използвана в края на предходния стих.

„И той го хвърли на земята, и го стъпка, и никой нямаше, който да може да избави овена от силата му“ – една образност за съкрушаване на противника и победа над врага.

Тълкуването, което се намира във втората половина на главата (виж Дан.8:20-22) идентифицира „Овена“ като Мидо- Персийската империя, а „Козела“ като Гръцката империя. Известно е, че в древността Персия била под зодиакалния знак на съзвездието „Овен“ – „Овенът“, докато Гърция (и Сирия) била под знака на съзвездието „Козирог“ - „Козелът“. В коментар за двата рога с различна височина (виж Дан.8:3), може да се отбележи, че цар Кир Велики отначало управлявал само малката провинция Аншан в Персия. По това време Мидийският рог бил много по- висок от персийския рог. Но Кир въстанал с/у дядо си, цар Астиаг и успял да присъедини Мидийците с Персия. По този начин рогът, които излязъл по- късно станал по- висок от първия. Кир добавил към неговото царство: Лидия от Анадола (древна Турция) на север, Вавилон от запад и Египет от юг. Мидийците били третирани като съюзници, което довело до термина „Мидо- Персийска империя“, която по- късно станала известна като Персия. Александър Велики победил тази мощна империя в най- малко три решителни битки и по този начин гордият гръцки „Козел“ ударил персийския „Овен“, точно както това било открито на пр. Данаил 200 години по- рано.

„И козелът се възвеличи твърде много; а когато стана силен, големият му рог беше счупен, и излязоха на мястото му четири бележити рога към четирите вятъра на небето.“

„И козелът се възвеличи твърде много“ - започвайки от Дан.8:4, където се казва, че Овенът е станал „higdil“ „велик“, върви прогресия - Козелът сега става „higdil hell-мe’od“ „много велик“.

„А когато стана силен, големият му рог беше счупен“ - контекстът на това изявление предполага рязка, неочаквана промяна. На върха на силата му този „голям рог“ бил счупен.

„И излязоха на мястото му четири бележити рога“ – във видението (виж Дан.8:22) това се разбира като разпадане на империята на по- малки единици към „четирите краища“ на земята. След внезапната смърт на Александър Велики, неговото царство не било наследено от негов син-наследник, но било разделено м/у четиримата негови генерали. Със забележителен точност, на пр. Данаил била предсказана появата на четирите царства „Диадохи“ („Приемници“), оглавявани от: - Касандър, Лизимах, Селевк и Птолемей.

„Към четирите вятъра на небето.“ - в предишното видение „четирите ветрове на небесата избухнаха в/у голямото море“ (виж Дан.7:2). Същият израз е използван и в Дан.11:4; (ср. Откр.7:1).

Наличието на Овен и Козел напомня на читателя на Библията за една важна служба, която се провеждала в светилището (виж Лев.16:5). Конфликтът м/у двете жертвени животни (жертвоприношения) предполага някакво обръщане на ритуалите, които се провеждали в светилището. Козелът яростно връхлетял в/у Овена, спечелил и станал много голям, но неговото величие било с кратък живот. Големият му рог бил счупен и на мястото му излезли четири видни рога, които пораснали към четирите ветрове на небесата, което ни напомня за олтара за всеизгарянето (виж Изх.27:2) и за 4^-те рога на олтара за тамян (виж Изх.30:2), „на всеки от четирите краища“ насочени в четирите посоки на компаса. Концепцията за гордост също така е тема в пророчествата на пр. Амос, който видял Деня, в който Бог ще „унищожи жертвениците на Ветил; роговете на олтара ще бъдат отрязани и ще паднат на земята“ (виж Амос 3:14). Дан.8^-ма гл. била дадена на юдеите в специфичен език и образност – тези на Светилището. Земните боричкания на политическите сили имащи отношение към Божия народ Израил/Юда в Дан.8^-ма гл. са подбрани по такъв начин, че да предадат развитието на борбата м/у ангелите на Сатана (могъщата планетата на злото Сатурн/Сатана) - Козела (планетата Меркурий) и Овена (планетата Марс). В края на времето, кулминацията на злото ще достигне до „Светилището“ – Храма в град Ерусалим (ХЕ), Израел; злата сила на Сатурн, чрез „малкия рог“ ще проникне отвътре ХЕ, за да преустанови, нещо добро, което Бог разпоредил да се върши постоянно - ежедневната служба – символ на постоянното дело на ходатайство на Господ Исус Христос (онагледен в небето от планетата на доброто Юпитер/Яхве) за целия свят.