ТЪЛКУВАНЕ НА КНИГАТА ДАНИИЛ 8^-ма гл. (част ІІ)

„И от единия от тях излезе един малък рог, който порасна твърде много на юг, на изток и към Славната (земя).“

„И от единия от тях“ - текстът е малко неясен относно наставката „тях“, отнасяща се или до 4^-те рога, или до 4^-те небесни ветрове, към които 4^-те рога израстват. По- логично е „малкият рог“ да пораства от един от 4^-те рога, т.е. „малкият рог“ е гръцки цар. „Малкият рог“ в Дан.8^-ма гл. израства от третото царство (Гърция) и е различен от „Малкият рог“ в Дан.7^-ма гл., който израства от 4^-я звяр (Рим) в края на времето. Но и двамата са образи на последния Лъжемесия – Антихриста.

„Излезе“ – глаголът, който е използван в този стих е „yatsa“, което буквално означава „да излезе“ (виж Дан.9:22,23,25). В Дан.11:11 този глагол е в паралелизъм с глагола „lhm“ „да направи война“. В Дан.11:44 се казва, че царят ще „излезе с голяма ярост да унищожи и унищожи много“.

„Един малък рог“ - оригиналния текст буквално казва: - „qeren ‘echad mitstse’iyrah“ „един малък рог идва“. Арамейската сродна форма „sd’ ira“ „малки“ описва произхода на „малкия рог“ в Дан.7:8. Тази противникова на Юда сила е наречена в Дан.9^-та гл. „княза, който ще дойде“ (виж Дан.9:26_б) и „един, който запустява“ (виж Дан.9:27_в), защото е допусната от Бога. „Малкият рог“ в Дан.8^-ма гл. е образ на последния Антихрист, коварна имитация на Сина (виж Мат.24:5; Марко 13:6), на Господ Исус Христос – Истинският Помазан (Месия) и въздигнат от Бога „рог“ за спасението на света (виж Пс.132:17; ср. Лука 1:69).

„Който порасна твърде много“ - еврейската фраза изразява третата стъпка в прогресията в главата - Овенът е голям (ст.4^-ти), Козелът е много голям (ст.8^-ми), докато този „малък рог“ нараства „твърде много“ (ст.9^-ти).

„На юг, на изток и към Славната (земя)“ - думата на иврит „tsebiy“ буквално е „красивата“ земя или просто „красива“ и това е Земята на Палестина, Светата Земя – Юдея (виж Дан.11:16,41; Пс.48:1,2; 106:24; Ерем.3:19; Пл.Ер.2:15; Езек.20:6,15; Зах.7:14). В Пс.50:2 се казва: „От Сион, съвършенството на красотата, Бог Е възсиял“. Според Дан.8:4 Овена трябва да е дошъл от изток и да е продължил към трите останалите посоки: запад, север и на юг. Дан.8:9 казва, че „малкият рог“ атакува към юг, изток и красивата земя (Земята на Славата). От Данаиловата отправна точка на зрение Палестина е разположена на запад. Това означава, че „малкият рог“ най- вероятно идва от север – посоката, от която повечето от враговете на Израил/Юда идвали (виж Исая 41:25; Езек.26:7; 38:15; Зах.2:6,7). Силата е богопротивна, идваща от север и целта й е да завладее Светата земя – Юдея.

Символът „малък рог“ напомня на властта с/у Бога в Дан.7^-ма гл. Във видението на Дан.8^-ма гл., където концепцията за светилището доминира, „малкия рог“ е част от предметите в светилището, особено на олтара, който имал рога на четирите си ъгли (виж Ерем.17:1). Според кн. Изход 27^-ма гл. Бог дал на Мойсей следните инструкции по отношение на олтара на всеизгарянията: „На четирите му ъгъла да му направиш рогове; роговете да бъдат част от самия него; и да го обковеш с мед.“ (Изх.27:2). 4^-те рога, символично представлявали царствата в четирите посоки на света, образно – целия свят, за който в Израил се извършвала всекидневна служба. Пророк Амос предал картината на Божието осъждане, насочено с/у „роговете на олтара“ във Ветил: „че в деня, когато нанеса наказание върху Израил за престъплението му, ще накажа и жертвениците на Ветил, и роговете на жертвеника ще се отсекат, и ще паднат на земята.“ (Амос 3:14). На Данаил било открито, че тази противна на Юда гръцка сила ще успее да сложи край на ежедневното умилостивение за света извършвано в Ерусалимския храм за всичките народи по света. Разбира се, действията на този гръцки „малък рог“ от Дан.8^-ма гл. са типология за действията на последния Антихрист, който ще се яви в края на настоящата Новозаветна епоха и ще воюва срещу Църквата – верните на Исус Христос последователи.

Глаголът, който е използван за описание на произхода на този рог е „yatsa“ „да изляза“. Същият глагол се използва на ангел Гавриил, когато той „излязъл“ от небесното място за да отговори на Данаиловата молитва (виж Дан.9:22). Този глагол се използва в книгата на пр. Данаил в паралелизъм с иврит глагола, който означава „да направи война“, „да се бие“ (виж Дан.11:11) и „да унищожи (погуби) много“ (виж Дан.11:44). Текстът от кн. Рут цитиращ Ноемин казва: „Не, дъщери мои; върнете се, понеже съм много огорчена заради вас, гдето Божията ръка се е простирала (излязла) против мене.“ (Рут.1:13_б). Действията на тази враждебна сила с/у Светилището и неговите ежедневни служби е пророкувана от Бога няколко века преди тя да се появи и да успее.

„От Север, той идва в златист блясък; Бог идва в страхотно величие.“ (Йов 37:22). Посоката север е важна, защото повечето от враговете на Израил идвали (допуснати от Бога да въздадат на отстъпилия Израил/Юда) от тази посока (виж Исая 41:25; Ерем.1:14; 4:6; 6:1; Езек.26:7; 38:6,15; 39:2; Зах.2:6,7). Но пророците също така представяли и вестта как иде Денят, в който Господ ще излезе от Север за да върне народа Си от плена им (виж Ерем.3:18; 16:15; 23:8,31; Зах.6:6,8). Псалм 48^-ми сравнява хълма Сион в Ерусалим с „максимална височина на Сафон... градът на великия цар“. (Пс.48:2). Сафон, който бил на север, фигуративно, означавал Райското кътче на Господ-Бог Яхве, докато Сион бил земното му съответствие в Светата земя. Образно, царуването на Господ Яхве се простирало над целия свят от север, от мястото на Неговия небесен престол, докато в същото време Бог присъствал в земното съответствие на Своя небесен трон – Храмът в Светата земя, разположен на планината (хълма) Сион, в град Ерусалим. Ако, според Дан.8:9, „малкият рог“ произхожда от север това би могло да е ключът към едно по- широко разбиране на Дан.8:10-14. Върховната власт зад „малкия рог“, според това видение, има космическо съотнасяне (в друг смисъл това е планетата Сатурн, даваща своя голяма сила на планетата Меркурий – царят от север; князът на Вавилон), което предполага една дълга универсална борба, в която Божието Светилище е основен обект на нападението на тази сатанински враждебна на Господ-Бог и на Народа Му сила. Този пасаж може да бъде разбран по- добре, ако бъде свързан с текстовете в – Исая 14^-та гл., Езек.28^-ма гл. и Откр.12^-та гл. Например, Откр.12:4 сякаш е в пряка връзка със следващия стих - Дан.8:10. 

„И той се възвеличи до небесното войнство, и свали на земята част от войнството, и от звездите, и ги стъпка.“

„И той се възвеличи до небесното войнство“ букв. „до домакина (обитателите) на Небесата (небесното войнство)“; в книгата Откр.12:12 аналогичния израз е - „небеса и вие, които живеете в тях“. В някои библейски текстове „tsaba’hassamayim“ „небесното войнство“ е в паралелизъм със „звездите в Небето“ (виж Втор.4:19; 17:3). Някои преводачи виждат връзка на този текст с израза „светиите на Всевишния“ (виж Дан.7:25). Гордите амбициите на врага на Бога често са описани в Библията като опит за постигане на „Небето“ (Храма), където Бог обитава: „Хайде, нека построим сами град, с кула, която достига до Небето.“ (виж Бит.11:4). И двата стиха – Бит.11:4 и Дан.8:10, комбинират корена „велик“, „висок“ със съществителното „hassamayim“ „небеса“. „Малкият рог“ влиза в конфликт с Небесното войнство, като стих 24^-ти идентифицира „живеещите на небесата“ със „силните и свети люде на Бога“ – някога, във времето на Даниил – еврейският народ. Атаката на „малкият рог“ е с/у Яхве и целия спасителен план, изявен, чрез системата на Светилището.

„И от звездите“ – „звездите“ в Библията са представени като близки съюзници на Господа (виж Съд.5:20). Думата „tsaba“ „домакин“ се използва за втори път в този стих. Има коментатори, които твърдят, че „небесното войнство“ и „звездите“ описват планетите, предадени от Отца на Светлините - Всевишния/Слънцето под властта на Сина - Господ-Бог Яхве/Юпитер. Дан.12:3 показва, че в идещото бъдеще време мъдрите (разумните) ще бъдат прославени. В този стих сиянието на мъдрите е сравнено с блясъка на звездите в небето.

„и ги стъпка“ - глаголът „ramas“ „да стъпчат“ се използва в Дан.8:7, където Козелът потъпква Овена, което означава триумф. Дан.7:7 разкрива, че четвъртия звяр „стъпква под краката“ си останалите. Дан.7:21 разкрива, че „малкият рог“ ще победи светиите на Всевишния. Същата вест предава и Откр.12:4 - опашката на огнено-червения Дракон ще „помете една трета от звездите от небето и ги хвърли на земята.“ Апокалиптични видения в книгата на пр. Даниил (и на други места в Библията) последователно обрисуват големият Космически конфликт м/у силите на доброто и злото. Врагът на Бог дръзва да насочи своите атаки с/у престола на Бога, като не пести на вярващите по Земята преследване и смърт. Дан.8:24 говори за унищожението на „силните и светите люде“. Откр.12^-та гл. разкрива една полемика (съдебен спор; война) в Небето м/у Архангел Михаил (планетата Венера) и ангелите му с/у Змея (Дракона) и неговите ангели. Тъй като Михаил ще бъде победител в тази война, Змеят и неговите ангели ще бъдат свалени за малко време на Земята (виж Откр.12:9,12). Но антагонизма на Дракона – древната Змия не е ограничен само до Михаил; в гнева си Змея ще продължи да води война с/у Божиите хора на Земята (ср. Откр.12:13-17). Докато Дан.7^-ма гл. казва, че „малкият рог“ ще победи светиите, Дан.8^-ма гл. гласи, че „малкият рог“ ще ги потъпче. В Зах.2:8 се описва голямата загриженост на Бог за Неговия народ на Земята в онова време: „всеки, който докосва вас, докосва зеницата на окото Му“ (виж Зах.2:8).         

„И дори до началника на войнството се възвеличи, и отне от него ежедневната; и беше свалено мястото на неговото светилище.“

„И дори до началника на войнството“ - титлата „sar“ „княз“ (принц; началник) в по- редки случаи е използвана в Библията за да опише първосвещеника - Началникът на свещениците и левитите в Божието светилище, които служели в храма (виж 1Царе.15:5; Ездра 8:24). Прозвището „Началник на войнството“ от друга страна е използвано и за висш военен; за военачалник (виж Бит.21:22; 1Царе.12:9). Вероятно, личността, за която става въпрос тук, е Лидерът на небесното войнство – Господ-Бог Яхве. В Ис.Нав.5:14 се говори на един ангел, небесен пратеник, който се представил като „командир (принц) на армията на Яхве“, който се появил пред град Ерихон и на когото Исус Навин се подчинил. Във втората половина на Данаиловите книга титлата „sar“ „княз“ се прилага за небесно същество с името „великият княз Михаил“ (така евреите наричали планетата Венера) (виж Дан.8:25; 10:13,20,21; 12:1), Ангелът на Яхве/Юпитер. [Книгата Откровение представя Исус Христос като върховен господар: - „Цар на царете и Господ на господарите“, т.е. „Началник на началниците“ (виж Откр.19:16); Владетелят на всички владетели и Първосвещеникът на всички свещеници.]

„Се възвеличи“ - в цялата глава, изразът „gadal“„да бъде голям“ („да възвеличи себе си“) се среща шест пъти, четири от които описват „малкия рог“. Този израз изразява непокорното отношение и предизвикателство към Бога, сравнимо с това на хората, които някога работили по изграждането на „migdal“ „кулата“ на „Вавилон“, т.е. – Голямата пирамида в Гиза, Египет (виж Бит.11:4).

„И отне от него ежедневната“ - текстът буквално гласи - „ежедневната (служба) е била отнета от него“. Непрекъснатата храмова служба или наредба е свързана с думата на иврит „tamiyd“, превеждана на български език като „ежедневната“, „непрекъснатата“ или „всегдашната“. Този термин е бил обект на много дебати. Думата се използва често в текстовете на Библията, които са от свещенически или жречески жанр. В няколко пасажа, терминът се прилага за дневното (сутрин и вечер) жертване на агне, описано като „редовно всеизгаряне“ (виж Изх.29:38-42; Чис.28:3; 1Лет.16:40). Същият срок (утрин и вечер) се прилага за постоянното горене на светилниците в светилището (виж Лев.24:2), както и на свещените хлябове (виж 2Лет.2:4). Думата „жертва“ не се намира в този стих в оригиналния иврит. В Дан.8^-ма гл., съществителното „tamiyd“ - „ежедневно“, „непрекъснато“ се използва с определителния член и като такава тя включва редица дейности, които редовно били извършвани от свещениците в святото място на светилището. По този начин най- добрият начин да се разбере този термин е да се каже, че изразът всъщност покрива различните видове СЛУЖБИ, които всекидневно и редовно били извършвани в светилището. Терминът може да бъде преведен като „непрекъснато ходатайство“, нещо изключително важно за възможността света да съществува и да се осъществява (да се обновява).

„И беше свалено“ - оригиналната дума „shalak“ е с много по- силен смисъл, отколкото изразът „съборено“. Фигуративно, властта тук се опитва да повали дома на Яхве – Храма в град Ерусалим, Израел, т.е. да унищожи Истината за целия Спасителен план и изкуплението, която Светилището представлявало. Неем.9:26 използва същия глагол да опише хората от бунтовния Юдейски народ, които „захвърляха поръченията ти зад гърба си“. Съсипването или разрушението, което тази сила ще й бъде позволено да извърши във времето на края, над всичко сторено от Исус Христос, е акт на дръзко предизвикателство, арогантност с/у Бога; на отявлено богохулство (виж Откр.13:5). [Вероятно, последният Антихрист ще е ционист, от юдейско потекло и явно ще цели да събори Църквата, и верността на християните следващи Истинският Месия – Господ Исус Христос.]

„Мястото на неговото (на небесния Началник) светилище“ - тъй като на иврит думата за „място“ е „maqom“, а използваната тук дума е „makon“ е по- удачно да се преведе като „фундамента“ (основата) на Светилището. Пс.89:14 и 97:2 описват основата на престола на Бога, чрез използване на термините „правда, справедливост, любов и вярност“. Текстът набляга на духовното измерение (същността) на Храма, отколкото на физическото му (местоположението и сградата).

„И войнството беше предадено заедно с ежедневната, поради престъплението. И той свали истината на земята, и той действа, и успя.“

„И войнството беше предадено заедно с ежедневната, поради престъплението“ - сред няколкото думи за греха, които се използват в Библията, „pesha“ „бунт“ е една от най- силните, защото тя разкрива акт на съвсем съзнателно и умишлено нарушаване на Завета. Коренът на тази дума се използва често в Дан.9^-та гл., описваща последните грехове на евреите. Дейността на „малкия рог“ е мерзост, чиято цел е замяна на поклонението пред истинския Бог, с преклонение пред фалшив бог (пред Сатана/Сатурн и ангелите му - противника/дявола/Марс и Погубителя/Меркурий).

„И той свали истината на земята“ – на иврит думата за „"emeth“ „истина“ не трябва да се разбира като отнасяща се до абстрактната истина, а за религиозната истина, както е посочена в Петокнижието. Това е така, защото думите „истина“ и „право“ са синоними в някои пасажи от Библията (виж Пс.119:43). Според предишното видение, „малкият рог“ възнамерява да промени определените времена и закони (виж Дан.7:25), т.е. да осуети изпълнението на Божиите думи. Цар Валтасар и големците на Вавилон се готвеха да празнуват и да се надсмеят над (уж) неизпълнените пророчества (виж Дан.5:1-4; ср. 2Сол.2:4), но Божествената присъда над Вавилон не закъсня, и дойде в уречения час (виж Дан.5:5,6,30).

„И той действа, и успя“ – буквално „и беше поставен над“. В Дан.1:2 активната форма на глагола „natan“ „да се даде“ или „да назначи“ е често превеждано в този контекст като „му бе дадено“. Видимият успех на „малкия рог“ е описан по- подробно на три места в предишната глава: Дан.7:8 и 24 казват, че тази сила ще покори трима царе; стих 21^-ви говори за нея, че повежда война с/у светиите и ги побеждава, и накрая – в стих 25^-ти, се уточнява времевия период на неговата дейност. Видно е, че грехът на „малкия рог“ трябва да извърви своя курс преди да бъде наказан. Внезапното и пълно унищожаване на „малкия рог“ свише е представено в тази, и в предишната 7^-ма глава (виж Дан.7:26; 8:25).

Типологичното историческо отражение на Дан.8:11 се осъществило в личността и делата на сирийския цар-мегаломан Антиох IV Епифан. Този откачен тиранин се възвеличил като божествен, както е видно от негово име „Епифан“ („прочут“); [нарекъл се още „Тео Епифан“ („Божествено въплътен“), което се отнасяло до неговото славно проявление, като произхождащ (принадлежащ на) от Бога]. Антиох Епифан бил незначително лице в сравнение с Александър Велики, но този сирийски цар направил нещо повече от него - спрял сутрешните и вечерните служби в Ерусалимския храм (въведени от Бога като ежедневни служби на поклонение и умилостивение за целия свят). Самият Храм не бил съборен, но бил осквернен с мерзости до такава степен, че не бил годен да функционира правилно. Службите с жертви в храма били забранени както и спазването на религиозните празници. Забраната била и за обрязването, и относно закона за чистите, и нечисти храни. Копия на Тората били унищожени и имало смъртна заплаха с/у всеки, който я чете или практикува нейните закони. Обект на гнева на Антиох ІV, действал с насилие и измама, несъмнено бил народа на Бога – евреите. С принасянето в жертва на нечисти животни (свине) на олтара, този цар извършил светотатство и нанесъл оскърбление на вярата на юдейския народ. „Осемдесет хиляди евреи или бяха убити, или продадени в робство. Да обрязваш дете или да притежаваш копие от закона бе престъпление, наказуемо със смърт. Историята рядко или никога не е виждала такъв преднамерен опит да се унищожи вярата и религията на цял един народ. Той (Антиох ІV) оскверни храма. Той издигнал олтар на Зевс Олимп в Светото място и на него пожертва плътта от свине; и превърна стаите на храма в публични домове... За евреите Антиох беше въплъщението на всяко зло; той бе богохулният малък рог на Даниил; той бе най- близкото доближаване към Антихриста в човешка форма.“ (виж кн. „The Revelation of John“, William Barclay, Westminster John Knox Press, Louisville, Kentucky, 1976, p. 73) В налагането на тези санкции Епифан ІV ползвал подкрепата на голяма част от управителите юдеи - продажници, които се ангажирали в политиката по елинизация на Светата земя и по такъв начин за погубването й. Мотивът със събарянето на звездите бил известен в целия древноизточен Средиземноморския свят и по този начин бил традиционен мотив не само в книгата на пр. Данаил (виж Исая 14:12-15; Откр.12:4). „Обитателите на Небето“ и „звездите“ се разглеждат като митично-реалистични символи. „Принцът на принцовете“ (виж Дан.8:25) Е Яхве наречен в Дан.11:36 „Ел на елохимите“. В съответствие със синергизма м/у небесните и земните светове, който се проявява в Книгата на пр. Данаил, титлата „Началник на началниците“ може да бъде двойна препратка както към Яхве, така и към Първосвещеника Ониас IIІ (Onias). „Мястото на светилището“ (ст.12^-ти) се отнася за Храма – метафорично, земното жилище на Яхве, което е в подножието и в основата на Божия Небесен трон, и олтар. Нападението с/у храма в град Ерусалим е представено като атака с/у Яхве, Върховният Княз на еврейския народ. Престъплението трябва да бъде идентифицирано като „бунт (престъпление), който причинява унищожаване“ в стих 13^-ти, докато истината, която е била „хвърлена на земята“ не е абстрактно понятие, а означава цялата система на светилището. Все пак, Антиох IV Епифан – историческият „малък рог“ в Дан.8^-ма гл., не бива да забравяме, че бил само образ и сянка на бъдещия „малък рог“ от Дан.7^-ма гл. – истинското (пълното; есхатологичното) изпълнение на пророчеството във времето на края.