Прочетен: 771 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.06.2021 20:15
ТЪЛКУВАНЕ НА КНИГАТА ДАНИИЛ 8-ма гл. (част ІV)
„И каза: - Вижте, аз ще Ви кажа какво ще се случи по- късно във времето на гнева, защото видението се отнася до определеното време на края.“
„И каза: - Вижте, аз ще Ви кажа какво ще се случи в по- късно“ - думата „’a·ha·rit“ преведена тук като „по- късно“ се основава на корена „ah·ar“ и буквално означава „зад“ или „след“ това. Думата дава разбирането за това как древните евреи възприемали бъдещите събития. За разлика от модерния възглед, бъдещето, от юдейска гледна точка, се намира зад, а не пред (очите на) човека.
„Във времето на гнева“ – думата на иврит „hazza’am“ „гнева“ описва реакцията на Светия Бог към греха и често се свързва с осъждането на Бога във времето на края. „Краят“ е понятие за времето, когато Бог, в Гнева Си, ще накаже хората (отстъпниците от народа Му и неприятелите Му) за техните грехове. Това наказание ще бъде последвано от възстановяване на светиите на Бога. Пророчеството на Исая говори за Божия гняв (виж Исая 26:20,21; ср. Откр.15:1). Това „време на гнева“ е свързано с думите „край“ и „определеното време“.
„Защото видението се отнася до определеното време на края.“ – фразата на иврит „mо’ed“ „определен момент“ описва определена дата, която в еврейския календар визирала редовните празнични дни в Израил (виж Лев.23-та гл.). Комбинацията от тази дума с думата „qets“ „край“, описва определено време, което е пряко свързано с времето на края. За втори път по време на неговата интерпретация на видението ангел Гавриил споменал времето на края. Този период се отнася до бъдещия Божий гняв или „недоволство“ (ср. Откр.16-та гл.) и е обозначен с помощта на много силна дума, която понякога означава концепция за „проклятие“.
„Овенът, който ти видя, имащ двата рога, са царете на Мидия и Персия.“
„Овенът, който ти видя“ – „’a·yil“ „овена“. От дълбока древност червената планета Марс била асоциирана с голям (блъскащ) овен. „Bahram“ („Бахрам“ или „Байрям“ „който се противи“) – планетата Марс, бил небесният принц-покровител на Персия, по- силен от ангел Гавриил (Луната), но по- слаб от принц Михаил (планетата Венера) (виж Дан.10:13).
„Имащ двата рога, (които) са царете на“ - думата „mal·ke“ „царе“ е в множествено число. В книгата на пр. Даниил думата „me·lek“ „цар“ е често взаимнозаменяема с думата „mal·kut“ „царство“ (виж Дан.2:36; 7:17).
„Мидия и Персия“ - в книгата на пророк Данаил (ср. Естир 1:19) тези две последователни царства са посочени и като едно общо царство (виж Дан.5:28; 6:8).
„Косматият козел е царя на Гърция; и големият рог, който е между очите му, е първия цар.“
„Косматият козел“ - докато в стих 5-ти се среща само думата иврит за „козел“, в този стих, арамейския еквивалент „has·sa·pir“ „космат“ е поставен редом с иврит думата „sa·pir“ „козелът“. По тази причина преводачите превеждат двете думи като „косматия (рошавия) козел“.
„Гърция“ - в Библията, мястото с име „ya·wan“ се отнася до Гърция. По- правилното име за гръцкото царство е Гръко-Македонска империя, тъй като Филип ІІ и синът му Александър ІІІ били от Македония.
„И големият рог, който е между очите му, е първия цар.“ - иврит думата „ha·ri’so·n“ „първия“ може да означава „най- силния“ или „най- важния (значимия)“. Всички преводачи са съгласни, че тези думи говорят за Александър Велики.
„А що се отнася до счупения рог, от (там) ще се издигнат четири на неговото място - четири царства от тази нация ще се издигнат, но не с неговата сила.“
„А що се отнася до счупения рог“ – гръцкият цар Александър Велики ненадейно починал (вероятно бил умишлено отровен с кукуряк) в разцвета на живота си – на близо 33 години, през 323 г.пр.Хр., в двореца на цар Навуходоносор ІІ, във Вавилон.
„От (там) ще се издигнат четири на неговото място“ - от гледна точка на световната история изследователите съотнасят тези думи за разделянето на Гръцката империя на четири единици – „Диадохи“ (на гръцки език: „διάδοχος“ „диадохос“) „приемници“ - термин, употребяван за елинистичните владетели поделили помежду си огромната империя на Александър Велики.
„Четири царства от тази нация“ - думата „goy“ „нация“ е неопределена на иврит и като такава вероятно означава нацията на Александър ІІІ. Четирите царства, на които се разпаднала империята на Александър Велики били: Гърция и Македония на Касандър, Тракия, и Мала Азия на Лизимах, Месопотамия на Селевк, и Египет на Птолемей
„Но не с неговата сила“ - текста буквално казва „we·lo’ be·ko·h·o“ „но не със силата му“ и се предполага, че силата на всяко от четирите царства няма да бъде толкова голяма, колкото тази на царството на Александър Велики. Свързано с историята, това може да означава, че територията, покрита от Александър ІІІ, географски била по- голяма от тази, контролирана от четирите царства, които го наследили.
„И в последното време на тяхното царуване, когато престъпниците достигнат тяхната пълнота, ще се издигне цар с жестоки черти, и който разбира тайни.“
„И в последното време на тяхното царуване“ - наставката „mal·ku·tam“ „тяхното царуване“ се отнася до царете, които управлявали разделеното на 4 части Гръцко царство (империя).
„Когато престъпниците“ – идентификацията на лицата, посочени като „po·se·’im“ „бунтовници“ или „беззаконията им“ не съвсем е ясно. Също така е възможно да се чете тази дума като „въстания“ или „прегрешения“.
„Достигнат тяхната пълнота (изпълнят мярката на своето беззаконие)“ - на няколко места в Библията Бог Е изобразяван като очакващ и позволяващ на греха да достигне мярката на пълната си тежест, преди да бъде взето окончателното решение за унищожението му (виж Бит.15:16; 18:20,21). Подобни изрази са използвани при описване на отказа да бъде признат Исус Христос за Месията (виж Мат.23:32).
„Ще се издигне“ - глаголът „ya·’a·mod“ („‘amad“) „ще се издигне“ се използва в Книгата на пр. Данаил за да опише идването на власт на нов цар. Изразът по- често срещан в Дан.11-та гл., където той посочва „възхода“ „повдигането“ („издигането“) на царе, а също и на великия княз Михаил във времето на края (виж Дан.12:1).
„Цар с жестоки черти“ - текстът от Втор.28:49,50 използва същия език за да опише врага на Израил. Господ-Бог ще изпрати неприятели с/у Израил/Юда, и това може да се приеме, че означава, че въздигането на „малкия рог“ в края на времето е изпълнение на Заветното проклятие. Този цар ще се отличава с мъдрост, които традиционно се свързва с древните царе, но в крайна сметка неговата мъдрост е извратена (демонична). В Дан.8-ма гл. е видно, че ангел Гавриил не е имал голям интерес към Персийския период, нито към изумителна кариера на Александър Велики. Той се съсредоточил към царя, който ще се появи във времето на края, споменат в стих 17-ти.
„И който разбира тайни“ - оригиналният текст тук представя един човек, който „me·bin chi·do·t“ „разбира загадки (древните тайни или мистерии)“. Цар Соломон бил в състояние да отговори на „hidot“ „трудните въпроси“ на Савската царица (виж 1Царе 10:1-4). Контекстът в Дан.8:23 води до заключението, че в този стих е описана една отрицателна характеристика, описваща един хитър специалист в древните тайни (знания).
„И ще бъде могъща неговата сила, но не от своята сила; и страшно ще унищожава, и ще успява, и ще той унищожи силните и светите човеци.“
„И ще бъде могъща неговата сила, но не от своята сила“ - думите „we·lo be·ko·h·o“ „но не със силата си“ означава, че силата на този цар, във времето на края, ще дойде от Големия огнено-червен Дракон Сатурн/Сатана (ср. Откр.13:2г). Този „жесток цар“, който „разбира тайните“ на древността, е алюзия за Голямата пирамида в Гиза, Египет – древната „Вавилонска кула“, съоръжението, което може „и огън да прави да слиза от небето на земята пред човеците“ (виж Откр.13:13,14).
„И ще успява“ - идеята е, че злото може да успее за ограничен (малък и кратък, предизвестен) период от време – „малко време има“ е редовна тема в Данаиловите видения и в Апокалипсиса (виж Откр.12:12).
„И ще той унищожи силните и светите човеци“ - изразът „’a·su·mim“ „силните“ тук е с неопределителен член; „’am qe·do·sim“ „светите човеци“ определено връзка със свещеното. Тази група човеци може да бъде свързана със светиите на Всевишния от Дан.7-ма гл., които ще бъдат обект на терор от страна на „малкия рог“. Тук става дума за системата от древни пирамиди/човеци „силните мъже“ по земята, над които Сатурн, чрез неговото „сърце“ - Голямата пирамида в Гиза, Египет, ще успее с голяма сила да превземе (но само за точно определен брой дни – „числото на човека/звяра“) „човешката дъщеря“ – Храма в град Ерусалим, Израел.
„Чрез хитростта му измамата ще успява в неговата ръка; и той ще се надигне в сърцето си, и той ще унищожи много в мира им; той ще въстане и против Принца на принцовете, но не с ръка той ще бъде разбит.“
„Чрез хитростта му“ - ключовата дума в този израз е „sekel“ „мъдрост“, която в общо използване е положителна, но в този контекст има негативно значение на хитрост. Някои преводачи превеждат израза като „хитро коварство“.
„Измамата ще успява в неговата ръка“ - в текста на иврит „yad“ „ръка“.
„И той ще се надигне в сърцето си“ - текста казва „u·bil·ba·bo yag·dil“ „и той ще възвеличи себе си в сърцето си“. „Сърцето“ в Библията представлява същността, ума, седалището на интелигентността. Но в сакрален смисъл „сърцето“ били специалните плочи/кристали „Божие дело“ (виж Изх-32:16) – сърцето на Храма в град Ерусалим, а така също и на Голямата пирамида в Гиза, Египет (ср. Исая 19:1).
„И той ще погуби много“ – на иврит думата „rab“ „много“ се намира на още няколко места към края на книгата, където тази дума е в паралелизъм с „мъдрите“ („разумните“) (виж Дан.9:27; 12:2,4; ср. Откр.13:18).
„В мира им“ – на иврит думата „sal·wah“ означава „улеснение“, „сигурност“, „мир“ (виж 1Сол.5:3). Някои учени превеждат целия израз като „без предупреждение“ (виж Дан.4:4; 11:21).
„Той ще въстане и против Принцът на принцовете“ - изразът на иврит „sar-sarim“ „принц на принцовете“ комуникира идеята за превъзходна степен, сравнима с „Цар на царете“ в Дан.2:37. Според някои преводачи, този израз „Принцът на принцовете“ най- вероятно е евфемизъм за Яхве.
„Но не с ръка той ще бъде разбит“ - думата „yad“ „ръка“ тук е фигуративно използвана. Цялата фраза може да се сравни с израза в Дан.2:34,45, където камък е отсечен от планината не с човешка ръка, а по- скоро, чрез Божествена намеса. На цар Валтасар съдбата му била оповестена, чрез надпис от една ръка, изпратена от Небето (виж Дан.5:5). Внезапното му падение след това е намек за това какво ще се случи в края с „малкия рог“.
„И видението за вечерите и утрините, което бе показано, е истинно; затова запечатай видението, защото дните са много.“
„И видението за вечерите и утрините, което бе показано (на теб)“ – „mar’eh“ „видението“ – частта за 2300 вечер-утро; тук двете съществителни „‛ereb-bôqer“ са дадени в единствено число и са членувани („вечерта утрото“) в оригиналния текст на иврит. Този стих потвърждава възгледа, че последната част „mar’eh“, в която Данаил чул двете свети същества да си говорят (виж Дан.8:13,14) е кулминацията и завършекът на цялото видение „chazon“. С изминаването на частта „mar’eh“ ще приключи и цялото голямо видение „chazon“ в Дан.8-ма гл.
„Е истинно (вярно)“ - появата на думата „’e·met“ „истина“ тук балансира използването й в стих 12-ти , където се казва, че „истината е хвърлена на земята“ от „малкия рог“.
„Затова запечатай видението“ – на иврит „se·tom“ „запечатай“. Наличието на печат предполага писмен документ (свитък). В Библията печат от глина, восък или друг материал посочвал собственост в/у запечатания обект. Тук печатът сочи към факта, че даденото на пр. Данаил откровение е надеждно, но фигуративно, свитъкът (книгата), на който то е записано, ще бъде разпечатан едва след твърде много дни и написаното в него със сигурност ще се изпълни, но в края на времето (виж Дан.12:4,9; 7:10; ср. Откр.5:7; 6-та гл.).
„Защото дните са много“ - това е третата изрична индикация в глава 8-ма, че това видение „за вечерта-утрото“ („mar’eh“) се отнася до далечни времена, до края на историята (края на века или на времето). Буквално текстът казва, че видението се отнася до „ya·mim rab·bim“ „много дни“, т.е. в много далечното бъдеще.
„И, аз, Данаил, бях отпаднал и бях болен за (няколко) дни; и след това станах, и се заех с делата на царя. И аз бях смутен за видението, защото бе отвъд разбирането.“
„И, аз, Данаил, бях отпаднал и бях болен за (няколко) дни“ - терминът „nih·ye·ti“ „аз бях изтощен“, „бях изчерпан“ е трудно да се преведе точно. Той е много сходен по форма с израза „духът му се смути“, намиращ се в края на Дан.2:1. Данаил завършил доклада на това откровение, чрез описание за влиянието на видението в/у тялото и ума му. Видението го изтощило и разболяло за известно време.
„И след това станах, и се заех с делата на царя“ - от този стих е също така ясно, че Данаил бил все още активен в началото на царуването на Валтасар и изпълнявал служебните си задължения в двореца. Тази подробност е в съгласие с твърдението в Дан.1:21, където е разкрито как той останал в двореца до времето на цар Кир (Персиеца).
„И аз бях (много) смутен за видението“ - оригиналната дума „es·to·mem mar’eh“ „ужасен за видението“ е обикновено отрицателна („покрусен“) и тя е сходна с думата „so·mem“ „унищожаване“ (виж Дан.8:13; 9:27; 12:11). Ангел Гавриил обяснил на Данаил почти всичко от голямото видение „hazon“, но последната му част - видението „mar’eh“, оставала все така неразбираема за пророк Данаил и хората, край него.
„Защото бе отвъд разбирането“ – изразът на иврит „’we·en me·bin“ „бе отвъд разбирането“ отразява оригинала, което предполага, че не само Данаил, но вероятно и никое друго човешко същество край него не е можело да разбере пълното значение на видението „mar’eh“. Завършителните думи в тази глава подчертават, че пълното разбиране на това видение е нещо извън (отвъд) човешкото разбиране, но това заявление ни насочва да намерим пълното разбиране на пророчествата за последните дни от Книгата на пр. Данаил, в друга, също така трудна за тълкуване, но много важна книга – Откровението, дадено от Господ Исус Христос на Йоан.
