ТЪЛКУВАНЕ НА КНИГАТА ДАНИИЛ 9^-та гл. (част ІІ)

След това пророкът получил и една сладко- горчива вест. Ангел Гавриил му казал, че още докато Данаил се молел (виж Дан.9:23) излязло Слово (дума, указ, заповед). Въпреки, че Светият град щял да бъде съграден отново, ангелът предал на Даниил горчивата вест: – Ерусалим и Храмът отново щели да бъдат разрушени:

„Затова знайте и разберете, че от излизането на Словото за възстановяване и изграждане на Ерусалим - до княза Месия, ще бъдат седмѝци седем и седмѝци шестдесет и две; и отново ще бъде съграден, улицата и стената, макар и в размирни времена. И след седмѝци шестдесет и две Месия ще отсече, и нищо; и градът, и светилището, ще унищожат хората на принца, който ще дойде; и краят му (на града) ще бъде с потоп; и до края на войната има определени запустения.“

„Затова (Вие, Данаил) знайте и разберете, че от излизането на Словото за възстановяване и изграждане на Ерусалим - до княза Месия, ще бъдат седмѝци седем и седмѝци шестдесет и две“ – от текста не става съвсем ясно в коя година започва този период, който ще доведе „до принца (княза) Месия (Помазаник)“, т.е. до идването на Месията – Господ Исус Христос.

„И отново ще бъде съграден, улицата и стената, макар и в размирни времена“ - Неемия издигнал стената около град Ерусалим - „с улица и ров, макар във време на стрес“. Вторият храм в град Ерусалим бил окончателно възстановен и започнал да функционира през 515 г.пр.Хр. В Дан.9:24,25 времето е представено, чрез образност позната само на свещениците – в „седмѝци“ или – в сакрални цикли. Използвайки тази позната единствено на посветените свещеници образност за сакралните „седмѝци“ ангел Гавриил подсказал на Данаил как да разбере видението. Използваният израз - „седмѝци“ бил своеобразен ключ за пророка.

„И след седмѝци шестдесет и две Месия ще (се) отсече, и нищо (за него)“ – на иврит „ka·ret  ma·si·ah“ „ще отсече (отреже) Месия“, т.е. с появата Си – Господ Исус Христос поставил края на някакъв определен времеви период, свързан с еврейския народ като богоизбран. Съществува и възможност за прочит на този стих от иврит по следния начин: - „И след седмѝци шестдесет и две Месия ще бъде отсечен“, като „отсечен“ обикновено се приема като еврейски евфемизъм за „убит“.

„И градът, и светилището, ще унищожат хората на принца, който ще дойде; и краят му (на града) ще бъде (като) с потоп; и до края на войната има определени запустения (опустошения).“ – вероятно, тук става дума за разрушението на Града и на Храма, което легионите на Римският военачалник Тит извършили в град Ерусалим през 70^-та г.сл.Хр. Краят на отстъпилия от завета с Месията град Ерусалим и Храма щели да бъдат така опустошителни, че последиците били сравнени с тези от Потопа. Предсказанието за запустяване, следствие от война и разрушаване, отразява сериозността на проблемите, пред които юдеите, отхвърлили Месията – Господ Исус Христос, Градът (Ерусалим), и Храмът, щели да се изправят.

„И той ще потвърди завет с много за една седмѝца; в средата на седмѝцата той ще сложи край на жертвата и приноса. И на крилото на мерзостите ще дойде този, който прави запустение, и дори до края, и което е определено, ще се излее върху запустителя.“

„И той ще потвърди завет с много за една седмѝца; в средата на седмѝцата той ще сложи край на жертвата и приноса.“ – в средата на последна 70^-та „седмѝца“, жертвената система, предписана в Стария завет, щяла да бъде преустановена. От една страна, термина - „жертвата и приноса“ говори за жертвите, които включвали смъртта на животни, а от друга страна - и приноса от жито, масло, и вино, което включвало цялата жертвена система. С върховната Си Себежертва Месията – Господ-Бог Исус Христос завинаги щял да сложи край на цялата старозаветна жертвена система. „А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по- голямата и по- съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение, веднъж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.“ (Евр.9:11,12) „С тая воля ние сме осветени, чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги. И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове; но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога“ (Евр.10:10-12).

„И на крилото на мерзостите ще дойде този, който прави запустение, и дори до края“ – в ярък контраст с Бог, Който язди на крилото на облаците (на Славата Дух (виж Пс.18:10-13; Исая 19:1), ще се яви беззаконният (виж 2Сол.2:8), „на крилото на мерзостите (низостите)“ на нечестивия дух. „Мерзостта на запустението“ ще се излива дори до самия край на времето – край, който е определен (виж Дан.12:11,12). [Мерзостта – самите есеи, бунтовници-зилоти, които с деянията през лятото на 66^-та г.сл.Хр. осквернили Храма в град Ерусалим, проливайки невинна човешка кръв вътре в Светото място, довела – и войските на един езически управител (в случая – на Римският военачалник Тит Флавий Веспасиян), които в 70^-та г.сл.Хр. напълно разрушили Храма и запустили град Ерусалим.]

„И, което е определено ще се излее върху запустителя (запустяващия).“ - пророчеството визира един по- широк, есхатологичен контекст - Антихристът във времето на края (ср. 2Сол.2:3-10). Дейността на Антихриста ще бъде мерзост, която Божият Гняв ще осъди и ще възпре. С това последно разяснение ангел Гавриил приключил разясненията си към молещият се пр. Данаил. (В астрономичен смисъл, този който създава мерзостта, която довежда до запустение, е планетата Дракон на Злото Сатурн/Сатана. Най- накрая, Юпитер/Яхве ще направи така, че грехът ще се върне в/у Сатурн и в/у ангелите му – планетите Марс и Меркурий.)