ТЪЛКУВАНЕ НА КНИГАТА ДАНИИЛ 10^-та гл. (част І)

„В третата година на персийския цар Кир откровение се откри на Даниил, който се нарече Валтасасар; това откровение бе истинно и означаваше голяма война; и той разбра и проумя видението.“

Встъпителните думи датират това видение в третата година на персийския цар Кир ІІ Велики или в 536 г.пр.Хр. По това време първата група юдейски изгнаници вече се била завърнала в Палестина, след постановлението на Кир (виж Ездра 1:1-3). Данаил бил на възраст над 80 години и напуснал град Вавилон. Установил се в град Суза в началото на царуването на Кир. Напредналата възраст му попречила да се присъедини към онези, които се завърнали в Светата земя. Но в Юдея работата по възстановяването на храма започнала с нова вълна от ентусиазъм (виж Ездра 3:10,11).

„Откровение се откри“ - в текста на иврит се казва „dabar nigla“ „беше разкрита дума“. Терминът „dabar“ „дума“ „слово“ се среща три пъти в Дан.10:1. Същата дума фигурира и в предишната глава (виж Дан.9:23,25). „Валтасасар“ - беше вавилонското име на Данаил (виж Дан.1:7). „Беше истинно“ – думата „’emet“ „истина“ се използва в описанието на видението в Дан.8:26. Също така „истината“ е един от обектите на атаката на „малкия рог“ (виж Дан. 8:12). „И означаваше голяма война“ - може да се разбира като „продължителна война“; тя обхваща цялата 11^-та гл. Друга възможност е, че това е „голяма война“ тъй като два мощни ангела - Гавриил и Михаил били замесени в нея. Въпросният конфликт включвал и душевната борба на пр. Данаил да разбере тази война и нейния краен изход. „И той разбра“ - думата „bina“ „разбиране“ означава и „различаване“. „Видението“ - еврейската дума „mar’eh“ „видение“ се намира и в Дан.9:23. Докато в края на 8^-ма гл. Данаил заявява, че видението е „извън разбирането“, то тук той твърди, че е успял да разбере и проумее видението.

Междувременно, първоначалният ентусиазъм на завърналите се в Юдея не продължил дълго. Този остатък скоро се сблъскал с някои много сериозни трудности. На първо място имало силно противопоставяне на околните народи относно работата по възстановяването на храма. Това враждебно отношение отчасти се дължало и на отрицателния отговор, който юдеите дали на онези, които им предложили да им помогнат в работата по възстановяването на Ерусалимския храм (виж Ездра 4:3-5). За Данаил било невъзможно да не свърже възникналите усложнения в Юдея, относно възстановяването на храма в град Ерусалим, с откритото му във виденията, които получил. Той започнал да пости и да се моли за помощ от Бога. 

„В онова време аз Даниил жалеех цели три седмици; вкусен хляб не ядях, месо и вино не влизаше в устата ми, и ни веднъж не помазах себе си, догдето не се навършиха цели три седмици.“

„Жалеех“ - в библейски времена хората жалеели поради грях, бедствие или смърт. Най- вероятната причина за скръбта на Данаил било забавянето и евентуалното спиране на възстановяването на храма в град Ерусалим (виж Ездра 4:5,24). В книгата на Ездра се казва, че самаряните наели съветници, които да се противопоставят на юдеите. Загрижеността на Неемия е видно в написаното: „седнах та плаках и тъжах няколко дни; и постих и се молих пред небесния Бог.“ (виж Неем.1:4). „За три пълни седмици от дни“ – както се казва в текста на иврит. Тези най- обикновени седемдневни седмици явно са различни от „седмиците“ от години в Дан.9:24-27. „Хляб на наслада не ядях“ - може да се преведе и като „вкусни неща“ „деликатеси“. В древността този вид вкусна храна се считала за „празнична храна“, противоположна на „хляб на печал“ (виж Втор.16:3). В Библията постът се свързва и с подготовка за откровение от Бога. Мойсей не ядял хляб и не пил вода преди теофанията (виж Изход 34:28). По подобен начин пр. Илия постил четиридесет дни и нощи (виж 3Царе 19:8). „Без месо или вино“ - временното въздържание на Данаил от определени видове храни и напитки може да се счита за форма на пост с намерението да влезе в по- тясно единение с Бога. „Не помазах себе си“ - парфюмираният зехтин щедро се изливал върху косата и лицето, като част от грижата за кожата и косата в сухия климат, и в жегата в земите на Изтока (виж 2Царе 14:2; Исая 61:3; ср. Мат.6:17). Помазването с миро се свързвало с радост и угощение (виж Екл.9:8_б). Във време на скръб пепел била посипвана върху главата на жалеещия.

„И на двадесет и четвъртия ден от първия месец, като бях при брега на голямата река, която е Тигър, и като подигнах очите си видях, и ето един човек облечен в ленени дрехи, чийто кръст бе опасан с чисто уфазко злато. Тялото му бе като хрисолит, лицето му като изгледа на светкавица, очите му като пламтящи факли, мишците и нозете му бяха на глед като лъскава мед, и гласът на думите му като глас на много народ.“

„На двадесет и четвъртия ден“ - 24 дни са еквивалент на три седмици и половина. „От първия месец“ - постът на Данаил се състоял през месец „Тишри“ - първият месец според еврейския есенен календар и се падал през месеците септември и октомври. Празниците на тръбите („Рош Хашана“), Денят на изкуплението („ Йом Кипур“) и Празникът на скинията („Сукот“) били празнувани през същия месец „Тишри“. „На брега“ - оригиналният текст казва „yad“ от страната на голямата река „Hiddeqel“ „Тигър“. Тигър е една от двете големи реки, разположени в „земята между реките“, тоест в Месопотамия. Другата голяма река е Ефрат, която течала през древния град Вавилон, докато р. Тигър била на около 32 км. източно от него. Двете реки се споменават и в историята на Райската градина (виж Бит.2:14). Река Тигър се намира източно от Ефрат. Ефрат била една от естествените граници на земята, която Бог обещал на Авраам (виж Бит.15:18). Позоваването на река Тигър в Дан.10:4 придава на пасажа идеята за универсалност, за разширяващ се обхват на откровението, дадено на пр. Данаил, извън границите на Божия завет с народа на Израил. В предишната глава същата роля играе думата „мнозина“, с която Месията разширява завета извън пределите на Юда, чрез Своята смърт (виж Дан.9:27_а). „Вдигнах очи и видях“ - същият идиом е използван в Дан.8:3: „Погледнах нагоре и… имаше овен“ (ср. Ис.Нав.5:13). „Човек“ – еврейското съществително име „ish“ „човек“ се използва в Писанията за човек или на индивид, приличащ на човешко същество. Даниил вижда един, който е повече от човек. Описаният човек изглежда същият като този, който стои над реката в Дан.12:6 и също като небесния свещеник в Дан.8^-ма гл. Вероятно това същество е ангел. „Облечен в ленени дрехи“ - материал от бял плат, изработен от влакна от лен, ценен поради неговата здравина и прохлада. Това било традиционно облекло на свещениците (виж Лев.6:3,10; 1Царе 2:18). Ангелите в Библията също са представени като облечени в ленени дрехи (виж Езек.9:2,3; Откр.15:6). „Пояс от чисто злато“ - еврейската дума „ketem“ „чисто злато“ се среща в библейските химни (виж Пс.45:9; Йов 28:19). Златото на Уфаз било високо ценено в библейски времена (виж Ерем.10:9), сравнимо със златото от Офир (3 Царе 9:28). „Хрисолит“ - визуалните сравнения, използвани в този стих, предават концепцията за сияние. Тялото на ангела тук е сравнено с един от 12^-те скъпоценни камъка в/у нагръдника на първосвещеника (виж Изх.28:20; ср. Откр.21:20). Цветът му е кехлибарен. „Очите му като пламтящи факли“ - думата „es“ „пламтящ“ е често срещана дума на иврит за огън. Символите на белотата и огъня доминират и във видението за Древния по дни и Неговия престол (виж Дан.7:9,10). За разлика от очите на „малкия рог“, който имал „очи като на човек“ (виж Дан.7:8), очите на ангела изглеждали като пламтящи факли. Свръхестественото същество, което Данаил видял, имало външен вид, който надхвърля този на човешките същества. Въпреки, че е наречен „човек“, той е по- лъчезарен (сияещ) от Гавриил и вероятно е „великият принц Михаил“ (виж Дан.12:1).

„Само аз, Даниил, видях видението; а мъжете, които бяха с мене, не видяха видението; но голям трепет ги нападна, та побягнаха да се скрият. И тъй, аз останах сам да видя това велико видение, от което не остана сила в мене, защото енергията ми се обърна в тлеене, та останах безсилен. Чух, обаче, гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му аз паднах на лицето си в несвяст, с лицето си към земята.“

„Видението“ - визията или изгледът на тази небесна личност дали на пр. Данаил разбиране за откровението относно продължителната война (виж Дан.10:1). „Мъжете“ – са били хората придружаващи Данаил (ср. Деян.9:7). „Избягаха и се скриха“ - този тип реакция от грешни и смъртни човеци спрямо теофания не е рядкост, особено в пророческите пасажи на Библията (виж Исая 2:10,19,21; Осия 10:8; ср. Лука 23:30; Откр.6:15,16). „Това велико видение“ - било ключът в разбирането на Данаил относно предишното видение (виж Дан.10:1_г). „Не остана сила в мене“ – в този стих има игра на думи, която е умишлена: Данаил казва: „бях оставен“ сам, за да видя видението и нямаше сила „оставена в мен“. Играта на думи е използвана, за да изяви колко слабо (немощно) се е чувствало тялото на пророка, след като е наблюдавал това небесно същество. „Смъртоносно блед“ – на български език е преведено като „енергията ми се обърна в тлеене“. Значението, заложено в оригиналния текст на иврит, подсказва преминаването на Данаил от живота към смъртта. Това описание напомня на читателя на Библията на страдащия служител (виж Исая 52:14). „Нямах сили“ - в оригиналния текст Данаил два пъти заявява, че не е имал сили в него (ср. Исая 6:5). „В дълбок сън“ „в несвяст“ - опитът на пророка тук е подобен на този докладван в Дан.8:17. „С лицето си към земята“ - Данаил припаднал и лежал в безсъзнание. По време на видението в глава 8^-ма Данаил изпаднал в ужас (виж Дан.8:17_б).

„И, ето, ръка се допря до мене, която ме тури разклатен на коленете ми и на дланите на ръцете ми. И рече ми: Данииле, мъжо възлюбени, разбери думите, които ти говоря, и стой прав, защото при тебе съм изпратен сега. И когато ми изговори тая дума, аз се изправих разтреперан.“

В този момент на видението друг ангел, най- вероятно Гавриил, се появил на сцената и Данаил чул познатия му вече глас. „Ръка“ - в този стих ръката е тази на ангел Гавриил. „Ме докосна“ - в този контекст това означава „ме хвана“ или „ме подпря“ (ср. Исая 41:10). Думата „ръка“ в Библията често символизира сила (ср. Дан.1:2). „Малкият рог“ ще бъде унищожен, но „не от човешка сила (ръка)“ (виж Дан.8:25). „Възлюбени“ - на Данаил е казано от ангел Гавриил, че той е много обичан и високо уважаван (ср. Дан.9:23). „Думите, които ще говоря“ – съществителното „dabar“ „дума“ тук е в множествено число заедно с глагола, и произхождат от един и същ корен. „Стой прав“ - изразът на иврит буквално означава „и застани на мястото, на което стоиш“, за да можел Данаил напълно да се изправи и да слуша внимателно (ср. Дан.8:17).

„Тогава ми рече: Не бой се, Данииле; защото от първия ден откак ти приклони сърцето си да разбираш и да смириш себе си пред своя Бог, думите ти се послушаха; и аз дойдох поради думите ти. Обаче князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дни; но, ето, Михаил, един от главните князе, дойде да ми помогне; аз, прочее, останах непотребен вече там при персийските царе, и сега дойдох да те направя да разбереш що има да стане с людете ти в послешните дни; защото видението се отнася до далечни дни.“

„Не се страхувай!“ – в Библията изразът „’al-tira“ „Не бой се!“ е стандартната форма за поздрав към човешко същество от земята от пратеник от небето. Когато Бог говори, обикновено това е последвано и от успокояващите думи „Аз съм с теб!“. Идването на Гавриил при Данаил било в отговор на молитвата му. За разлика от опитността в предишното видение, този път идването на отговора се забавил поради конфликт м/у Божиите пратеници (ангели) и силите, враждебни на божествените планове. „Умът си“ - текстът на иврит (и на български език също) е „твоето сърце“. Хората в библейски времена считали „сърцето“ за мястото на нечии умствени дейности. „Да смириш себе си“ - вербалният корен „’ana“ „да бъде смирен“ се среща и в Левит 16^-та и 23^-та гл. за да опише преживяването на хората в Деня Кипур. „Принцът на Персийското царство“ - тук употребеното съществително име „принц“ е различно от думата „nagid“ „владетел“ или „княз“, използвано в Дан.9:25,26. Идентификацията на този принц е на свръхестествено същество с ранг по- голям от този на ангел Гавриил. Като зъл ангел, може би, този принц-покровител на Персийското царство бил „Bahram“ „този, който се противи (съпротивлява)“, на гръцки език - Дявола (древно прозвище на планетата Марс). „Ми противостоеше“ - тази фраза изразява конфронтация, като в този контекст - враждебният принц застанал на пътя на Гавриил (понякога еврейското наименование на Луната). Противопоставянето била истинската причина за забавянето (ср. Зах.3^-та гл.; Йов 1^-ва и 2^-ра гл.). „За двадесет и един дни“ - този период от време съвпада „три пълни седмици“ или 21 буквални дни (ср. Дан.10:3). Продължителността на времето, през което Гавриил бил задържан в този конфликт, е точно същата, като времето, което Данаил прекарал в молитва и смирение пред Бога – 21 дни. В края на този период пътят на Гавриил бил разчистен благодарение на намесата на Михаил, ангелът-хранител на Израил. „Михаил“ - личното име „Mika’el“ означава „Който е като Бога“. Това е първото място в книгата, където се среща това име. „Един от главните принцове“ – с името Михаил (еврейско прозвище на планетата Венера) бил наречен един от най- видните небесни „принцове“. Същото съществително еврейско име се използва за принца на Персийското царство. Михаил е описан също като „великият княз“ (виж Дан.12:1), ангелът-пазител на народа на Израил (ср. Зах.3:1,2). Като военачалник на Божията армия Михаил успява да победи Дракона и неговите ангели, които нееднократно се бунтували на небесата (виж Откр.12:7-9; ср. Юда 1:9). Михаил може да се идентифицира с пратеника на Господ-Бог Яхве (Ио, Яо, Иеова или Яхве било древното ханаанско име на планетата Юпитер). Михаил, бил Ангелът на Господа (виж Пс.34:7), който водел Израил към Обещаната земя в Ханаан (виж Изх.14:19; 23:20,23; 32:34; 33:2; Ис.Нав.5:14 и др.). „Дойде да ми помогне“ - въпреки че думите, изградени на еврейския корен „’zr“ „да помагам“, може да описват ролите или действията на човеци, често те се отнасят и към небесни същества, както е видно в името на мястото „eben’ezer“ „камък на помощ“, пояснено в 1Царе 7:12 като „досега (до тук) Яхве (Господ) ни е помогнал“.

„Бях задържан там от персийските царе“ - значението на това изречение не е ясно в оригиналния текст. Това, което е ясно е, че Михаил дошъл да помогне на ангел Гавриил, който бил задържан в конфликта си с принца на Персийското царство. - Кой на земята беше враждебен на Божиите планове по отношение на работата по възстановяване в Юдея? - престолонаследникът Камбис ІІ. Свръхестествените небесни сили на Злото работели, чрез отношението на противопоставяне, което този персийски княз оказал веднага след като споделил трона с баща си Кир ІІ Велики - цар, който бил широко известен с благосклонната си политика към завладените народи. „Да те направя да разбереш“ - коренът „bin“ „за да се различи“ се появява често през втората половина на кн. Данаил, и както като глагол, и съществително - „да разбера“ „да обясня“. Идването на Гавриил да просвети Данаил за събитията, които ще се случат, било в отговор на молитвата на пророка, спомената в стих 12^-ти. Целта на ангелското посещение било да изясни или както казва оригиналният текст - „да го накара да разбере“ откровението и видението. „Що има да стане с людете ти в бъдещите дни“, израз, който се използва и в Дан.2:28 (ср. Бит.49:1). Еврейското съществително „yom“ „ден“ може да означава и период от време, различен от 24 часов ден, в зависимост от контекста. „Защото видението се отнася до далечни дни“ - буквално текстът на иврит казва, че видението е „layamim“ „за дни“, т.е. „за много дни“. Събитията, които Данаил искал да разбере, ще се състоят във време, което предстои, което буквално е след „много дни“. В глава 8^-ма Гавриил използвал много подобни думи, не по- малко от три пъти, за да посочи факта, че откровението е за едно определено последно бъдещо време на края – до далечни дни (виж Дан.8:17,19,26; ср. Авак.2:2,3).

„И като ми говореше тия думи, насочих лицето си към земята и останах ням. И, ето, един подобен на човешки син се допря до устните ми. Тогава отворих устата си та говорих, като рекох на оногоз, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението болките ми се върнаха, и не остава сила в мене. Защото как може слугата на тоя мой господар да говори с тоя мой господар? понеже веднага не остана никаква сила в мене, па и дишане не остана в мене. Тогава пак се допря до мене нещо като човешки образ и ме подкрепи. И рече: Не бой се, мъжо възлюбени; Мир на тебе! Крепи се! Да! Крепи се! И като ми говореше аз се подкрепих и рекох: - Нека говори господарят ми, защото си ме подкрепил.“

„Приличаше на човешки син“ - оригиналният текст казва „по подобие на човешките синове“, където последната дума е „adam“ „човечество“. Човекът, посочен тук, може би е същия като този в стих 15^-ти. Думата „bene“ „синове на“ функционира като съществително име и не трябва да се разглежда буквално. „Докосна устните ми“ - тъй като видението направило Данаил временно неспособен да говори, по това време устните му били докоснати (виж. Исая 6:7; Ерем.1:9; ср. Лука 1:21,22,62-64). „Господарю мой“ - почетното звание „adoni“ „господарю“ се открива 9 пъти в Дан.9^-та гл., когато Данаил се обръща към небесното същество. В Библията изразът се използва и за обръщане към човек (ср. 1Царе 25:25). „Нямам сила“ - редица изрази, открити в тази част на стиха, са идентични с тези от стих 8^-ми. Данаил нямал сила и се чувствал безпомощен (виж Исая 21:3). Оригиналният текст на иврит казва, че болките му били подобни на тези на жена при раждане (виж 1Царе 4:19). „Твоят слуга“ - съществителното име „слуга“ се използва тук в контраст с „adoni“ „господарю мой“ от стих 16^-ти. Когато Данаил говори за себе си в третото лице, той прави това с дух на смирение, напълно осъзнавайки, че рангът на този небесен човек е напълно различен от неговия. „Трудно дишам“ - на иврит текста казва „в мен не остава дъх“. Съществителното „nesama“ „дъх“ може да бъде приравнено с дъха на живота, с жизненото дихание (виж Бит.2:7) и по този начин Данаил казал на ангела, че е (като) мъртъв. „Докосна ме“ - това е третия път в глава 10^-та, в която Данаил е докоснат. „Този, който приличаше на човек“ – на иврит изразът буквално означава „като външния вид на човек“ и е различен от този в стихове 5^-ти и 16^-ти, но това не означава непременно, че това е друг човек е в полезрението на пророка, тъй като различни думи за „човек“ могат да се използват синонимно в текста. Трите увещания, присъстващи в този стих: - „Не се бой!“, - „Мир на теб!“ и - „Бъди смел!“ - всеки един от тях често се атестира в Библията. „Мир!“ - Поздравът „Shalom lak“ „Мир на вас (Мир вам)!“ е често срещан на иврит. Той използва добре познатата дума „šalom“, богат семитски термин, който може да означава редица положителни неща, свързани с целостта, като добро здраве, просперитет, благополучие, мир и т.н. Концепцията, която е най- подходяща за контекста на срещата на Данаил с Гавриил, е „безопасност“. „Бъди силен сега“ - императивът призовава нещо като: - „Вземи смелост, да, вземи смелост!“. Успокоението да бъде силен е изрично заявено два пъти в този стих. Преводачите, когато се опитват да избегнат повторението, обикновено използват призива: - „Бъди силен и смел!“ (виж Второз.31:7; Ис.Нав.1:6,7).