ТЪЛКУВАНЕ НА КНИГАТА ДАНАИЛ 11^-та гл. (част ІІ)

„И ще възникне в неговото място един подъл човек, на когото те не ще дадат царска почит, но той ще дойде в мирно (време) и ще изземе царството, чрез интрига.“

„И ще възникне в неговото място един подъл (презрян; мерзък) човек“ – това се отнася за идването на власт на Антиох ІV Епифан (175-164 г.пр.Хр.). Еврейската дума „nib·zeh“ описва човек, който е презрян, в противовес на човек, на когото е дадена чест (ср. Пс.15:4; Исая 53:3). Цар Антиох ІV, наречен „Епифан“ („Прочут“), не бил законния наследник. Този човек нямал легитимно право на претенции към трона, но все пак придобил престола, чрез хитри интриги и коварно предателство.

„Но той ще дойде в мирно (време)“ – на иврит „без предупреждение“. Когато говори за „малкия рог“ в Дан.8:25 ангел Гавриил използвал същата тази дума „besalwa“, която се превежда като „без предупреждение“ (на бълг. език преведено като - „в спокойно време“).

„И ще изземе царството, чрез интрига.“ – буквално на еврейски език „чрез плавно (ласкателно; гладко) говорене“. Тъй като еврейската дума „ḥa·laq·laq“ „ласкатели“ е свързана с нещо гладко, нейното значение може да се представи като „гладка реч“. Тука е описана същата история с притворните думи на Змията към Ева (виж Бит.3:1-5).

„И със силата (оръжията) на потопа те ще бъдат пометени пред него, и ще бъдат сломени (строшени; счупени), а също, и принцът на завета. И след като лигата е направена (създадена) с него, той ще действа с коварство (измама); защото той ще излезе и ще стане силен само с малко (на брой) човеци. Без предупреждение и даже в най- богатите места от областта той ще влезе (дойде), и той ще направи това, което не са извършили неговите бащи или неговите предци - грабеж и плячка, и богатство - като той ще се разпръсне сред тях и срещу крепостите (твърдините), и той ще разработи (постигне) своите планове (замисли; намерения), но само за време.“

Освен при убийството на по- големия си брат, Антиох IV не използвал насилие, за да спечели трона. Използвал ласкателства, измамни обещания и интриги. Най- напред Антиох ІV поласкал Еуменей, цар на Пергам и брат му Атал, и получил тяхната помощ. След това Антиох ІV поласкал и самите римляни, като им изпратил посланици да уважат тяхната воля, и им изплатил просрочените задължения. Накрая Антиох ІV поласкал и сирийците, спечелвайки по този начин благоволението им за известно време. Така, стих 22 говори по много общ начин на няколкото военни кампании на Антиох ІV с/у Египет. [„Враждата между the Oniads (Ониадите) и the Tobiads (Товиадите) пламва през 190^-те години (пр.Хр.), когато първосвещеникът Onias III влязъл в конфликт с началника на храма от Товиадите, Simon. Последният, по- елинизиран от своя съперник, искал да премахне някои ритуални ограничения. Когато Onias ІІІ отказал, Simon се обърнал към управителя на Сирия, който застанал на негова страна. Той принудил Onias ІІІ да избяга в Египет и дал първосвещенството на Товиадите. Напрежението в духовенството все още продължавало да е високо, когато Antiochus IV Epiphanes се възкачил на трона на Селевкидите през 175 г.пр.Хр. Антиох IV, широко известен с ролята си в историята на Hanukkah (еврейския празник „Ханука“), прекарал голяма част от детството си в Рим като военнопленник. Това бил един от факторите, който го накарал да изостави политиката на Селевкидите за минимална намеса и да премине към политика на насилствена елинизация.“ (виж кн. „Jews and Judaism in World History“, Howard N. Lupovitch, Publisched by Routledge, Abingdon, Oxford, UK, 2010, Ch.2 „The challenge of Hellenism“, p. 28)] Смъртта на „принца на завета“, най- вероятно, се отнася за убийството на първосвещеника Ониас III по заповед на Антиох ІV Епифан, извършено през 172 г.пр.Хр. В стихове 28^-ми и 32^-ри терминът „завет“ се използва за „юдейската държава“. Стих 23 говори за лигата на Антиох с различни страни, особено с Египет, която била като цветен гоблен, извезан с интриги и измами.

Но този пасаж има и други (дори по- значими) пластове. В древността с измамно говорене Сатурн/Сатана получил за определено време царска власт в небето (Слънчево-Юпитеровата с-ма). При грехопадението Сатурн (този, от когото по- късно дошли и помитащите „големи води“ – някакви могъщи скаларни енергии - „оръжието“ на Потопа в/у земята) временно поразил или пробол Принца на Завета (ср. Дан.9:25) – Господ-Бог Юпитер/Яхве; от слънце/звезда Юпитер бил угасен на вид като планета. След като енергийната лига или съюз на Ева и Адам със Сатурн-Марс-Меркурий била създадена, той (Сатурн) започнал с измама (ср. Дан.8:25) да работи с малко на брой „човеци“, по- точно – с двете „дървета“ – двете акустично-енергийни пирамиди в Градината на Едем – „в най- богатите (тлъстите) места от областта“­, т.е. – в Гиза и в Сион. Смъртоносната енергия на Древната Змия-узурпатор Сатурн влязла и подобно на отрова в кръвта се разпръснала сред енергийната система на крепостите/твърдините или пирамидите, построени по лицето на цялата земя; и този вампир на Злото започнал, някак си, да изсмуква живота от планетата ни. Измамени от Змията Адам и Ева останали голи; планетата ни – без необходимата за живота защита (бели „дрехи“). Сторената мерзост вещаела всеобща смърт и запустение (разрушение). Но ненадейно за всички Гигантът Юпитер възкръснал от мъртвите и Адам, и Ева, чули Гласа/Духа Му като ходел из Градината м/у градинските дървета (виж Бит.3:8-10). Само своевременната спасителна намеса на Гласа/Словото – (на) Господ-Бог Яхве, помогнала на човеците да не умрат (виж Бит.3:21-24). Земята била изместена (изпъдена) на нова орбита, а Драконът Сатурн бил за дълъг период от време ограничен (огънят му угасен) и отблъснат. Яхве назначил Стражи да пазят Градината. Следователно, Дан.11:21-24 ни припомня историята от Бит.3^-та гл., пророкувайки ни, че „малкият рог“ (Голямото Египетско чудовище/пирамида в Гиза) – след един много дълъг период - 2300 години, от времето на цар Антиох ІV, отново ще се активизира, чрез силата на Старата Змия. Извънземни, враждебни нам сили на Злото искат да ни ограбят, оплячкосат и забогатеят с Живота, за наша сметка. Те вече са планирали да докарат тази противна мерзост. Сатанинските хитри начини да нахлуе и да събори цели народи, маркирани за унищожение, чрез лъжите на юдейските съзаклятници, ще се окажат много успешни, и юдейският лъже-месия – Антихристът, ще възнагради богато своите съюзници. Данаил 8:25: „Той ще накара заблудата да просперира... Когато се чувстват сигурни, той ще унищожи мнозина...“ Но стих 24 посочва на верните християни, че има определен, фиксиран, времеви срок (начало и край) за неговата измамна дейност.

„И той ще повдигне своята сила, и своето сърце против царя на Юга с голяма армия. И царят на Юга ще се повдигне за битка с армия велика, и могъща с много и много (и многочислена); но той не ще устои, защото ще измислят против него планове. И, да, тия, които ядат частта от неговите деликатеси, ще го унищожат; и неговата армия ще бъде пометена, и ще паднат убити много.“

„И той ще повдигне своята сила…“ - това било изпълнено, когато цар Антиох ІV продължил враждата си с/у египетските династии, като се преструвал на приятел и съюзник с тях, за ​​да може в подходящ момент да ги изненада и нападне. Но въпреки огромните усилия и епични битки Антиох ІV не издържал. Многочислената му армия била победена. Балансът на силите не бил променен.

„И сърцата на тези двама царе (ще бъдат предадени) на зло и на една трапеза те ще говорят лъжи; но няма да успеят (няма да има полза), тъй като, все пак, краят ще бъде в определеното време.“

„И сърцата на тези двама царе (ще бъдат предадени) на зло“ - в Библията „сърцето“ е център на интелектуалните дейности; на вътрешната (истинската) ни същност (алюзия за епифизата?). Поради тази причина някои преводи казват „умовете им“. Но тук става дума и за съвсем друго „сърце“ – това на древен Египет (виж Исая 19:1) – специалният неземен кристал в Голямата пирамида в Гиза.

„И на една трапеза те ще говорят лъжи“ - под прикритието на мир и мнимо приятелство, Антиох ІV и Птолемей VІ тайно били в заговор един с/у друг. Така подобно над големите пирамиди на платото в Гиза преминават планетите Меркурий, идещ от север и Марс, идващ от юг, спрямо Светата Земя Юдея; трапезата в град Ерусалим [град Ерусалим понякога бил онагледяван от пророците и псалмистите като: - хижа (колиба; заслон) на пазач сред градина (виж Исая 1:8); като лозе или лоза, пренесена от Египет, върху много плодороден хълм (виж Исая 5:1-7; ср. Пс.80:8); като трапеза в пустинята (ср. Пс.78:19)] щяла да се превърне в примка и клопка за тези царе (князе) на злото (виж Пс.69:16-28).

„Но няма да успеят (няма да има полза)“ – на иврит „ще бъде без полза“. Глаголът „tis·lah“ „да успее“ също е използван за да опише успеха на „малкия рог“ в края на Дан.8:12. Без да станат част от един голям зверов образ, ведно с един „жесток господар“ (виж Исая 19:4) – нито голямата планетата-дракон-лъв(звяр)-човек (ср. Откр.13:18) - Сатурн, нито кръвожадната мечка – планетата Марс, нито летящият леопард – планетата Меркурий, могат сами да сложат края на настоящата световна епоха. Но обединени в един образ на исполин – страшен и ужасен, и твърде як, образ на звяра (виж Дан.2:31; 7:7; ср. Откр.13:2,14), за малко време могат да успеят да надделеят над хълма на Светостта и Славата (виж Дан.11:45).

„Тъй като, все пак, краят ще бъде в определеното време.“ – тези сирийски (на север от Юдея) и египетски царе (на юг от Юдея) не могли да предизвикат края със своите враждебни действия, защото съществува само „един край... в едно определено (бъдещо) време“. Двата израза - „край“ и „определено време“ са използвани заедно в Дан.8:19 и в Авакум 2:3. Те подчертават представата за божественото фиксиране (и ограничаване) на времето, в хода на човешката история. 

„И при завръщането си в неговата земя с големи богатства, и сърцето му ще бъде (преместено) против светия завет; така, че той ще нанесе (щети), и ще се върне в своята земя.“

„И при завръщането си в неговата земя с големи богатства“ – въпреки, че съществителното „rekus“ „притежание“ се използва по- рано в тази глава в смисъл на „военно оборудване“ (виж Дан.11:13), в този стих той означава голяма плячка (имот), заловена във война (виж Дан.11:24; ср. Бит.14: 21-24).

„И сърцето му ще бъде (преместено; ще предприеме действия) против светия завет“ - завръщайки се от Египет, армията на Антиох ІV Епифан ненадейно атакувала град Ерусалим. Гордостта на Антиох ІV го довела до там, че царят предприел действия с/у Светия завет. В Данаил 11^-та глава заветът е описан като свят, ключова дума от Дан.8:14, която описва Божието светилище. „Сърцето“ на Египет е (в) Голямата пирамида (ГП) в Гиза – древната „кула във Вавилон“. [Областта, около съвременния египетски град Кайро в древността се наричала „Вавилон“ „смесване“ (ср. Исая 19:14_а).]

„В определеното време той ще се върне и ще отиде на юг; но това не ще бъде като предишния или последния път; защото ще дойдат против него кораби от Китим (Кипър?), затова той ще бъде огорчен, и върнат, и ще бъде разярен (ще бъде в ярост) против светия завет, и ще причини (нанесе) щети; така, че той трябва да се върне, и той ще обърне вниманието си (ще се вслуша) към онези, които са изоставили светия завет.“

„В определеното време той ще се върне и ще отиде на юг; но това не ще бъде като предишния или последния път; защото ще дойдат против него кораби от Китим (западните брегове; о-в Кипър), затова той ще бъде огорчен, и върнат.“ - цар Антиох ІV Епифан отново нахлул в Египет и превзел делтата на Нил, но присъствието на Римския флот идващ откъм о-в Кипър - „китимски кораби“, принудило армията му да се оттегли. „Китим“ бил термин, който първоначално бил обвързан с остров Кипър, но по- късно бил прилаган по много по- широк начин за всички хора, които живеели в Средиземноморския басейн, наричани още „западняците“ (виж Числа 24:24; Ерем.2:10). В небезизвестната битка Римският флот победил флота на Антиох ІV Епифан. Според историята на Полибий, в град Александрия римският пълководец Гай Попилий Ленат с една пръчка начертал около Антиох ІV кръг в праха на земята и поискал да узнае, преди царя да излезе от кръга - дали Антиох ІV ще се покори на ултиматума на Рим да напусне Египет. Антиох ІV Епифан се съгласил да се оттегли от Египет и по този начин се покорил пред волята на Рим. Така, Египет победил Антиох ІV с помощта на Рим.

„Затова той ще бъде огорчен, и върнат, и ще бъде разярен (ще бъде в ярост) против светия завет, и ще причини (нанесе) щети; така, че той ще се върне, и той ще обърне вниманието си (букв. ще се вслуша) към онези, които са изоставили светия завет.“ - огорчен от поражението си, за да успокои своята наранена гордост, Антиох ІV Епифан отново излял своя гняв в/у жителите на град Ерусалим.

„И сили от него ще бъдат събрани, и те ще осквернят светилището, крепостта; след това те ще отнемат ежедневната, и ще поставят там мерзостта на запустението. И тези, които вършат нечестие против завета той ще ги корумпира (поквари) с ласкателни устни; но човеците, които познават своя Бог ще бъдат силни и ще действат.“

„И сили от него ще бъдат събрани, и те ще осквернят светилището, (храмовата) крепост; след това те ще отнемат ежедневната.“ - думата  „miqdas“  „светилище“ се използва и в Дан.8:11, където се описва като обект на атаките от страна на „малкия рог“. Сградата на светилището - „храмовата крепост“ можела да осигури защита във време на война. [Всъщност, Храмът на хълма Сион бил „кораба (ковчега)“, чрез влизане в който се спасило семейството на праведния Ной при Потопа (виж Бит.7:13-16). Потопът унищожил цялата мрежа от действащи пирамиди - „човеци“ по лицето на земята, свързани с енергията на планетата Сатана/Сатурн (и определени съзвездия - „зверове“; и планети - „птици“), била унищожена. Потопът, „в деня на възмущението (негодуванието; гнева)“, единствено не поразил обърнатата пирамида/кораб на хълма Сион. Фигуративно, като най- високата страна, най- близо до върха на Космическата Планина, Юдея не била залята от Космическите води (някакви огнени енергии) на Потопа (виж Езек.22:24). В един равински текст се казва: - „Земята на Израел не бе удавена в Потопа.“ (виж „According to Midrash“, Bereshit Rabba, XXXVІІ - цитиран в кн. „The Ideas of the Western Semites Concerning the Navel of the Earth“, Arent Jan Wensinck, Johannes Muler, Amsterdam, 1916, p. 15)] Цар Антиох ІV Епифан омаловажил службата на юдейския първосвещеник и принуждавал еврейския народ да се съобрази с гръцката култура, да изостави вярата, и традициите на своите бащи. Последвало и известното в историята оскверняване на Ерусалимския храм, чрез жертва на прасе в/у олтара. С делата си цар Антиох ІV Епифан се превърнал в образ на Антихриста във времето на края.

„И ще поставят там мерзостта на запустението“ - изразът на иврит „siq·qu·sim  me·so·mem“ „опустошителна мерзост“ се намира и в Дан.9:27. Господ Исус Христос използвал същия израз в Мат.24:15 и Марко 13:14, когато споменал виденията на пр. Данаил. Сирийският цар от династията на Селевкидите - Антиох ІV Епифан бил подпомогнат от непокорни, продажни (корумпирани) и отстъпили от истината юдеи. Така и Гръцката империя се опитала да унищожи еврейския народ по време на управлението на Антиох IV, когато той се опитал да убие всеки евреин, който не се отрече от ангажимента си към Яхве и не прегърне гръцката култура. Били избити около 80 000 юдеи, а други 40 000 юдеи били отведени и продадени в робство. Актът, описан в стих 31^-ви като „мерзостта, която причинява запустение“, идва от небесно-земна система от свързани помежду си пирамиди, която в продължение на хиляди години отклонява човеците от връзка и служение на Гласа на Юпитер и ги лишава от достъп до „Принца (Княза) на Завета“ (ст. 22). Небесната сила на Злото – „един чужд бог“ и „жесток господар“ (виж Исая 19:4), която заместила със своята коварна дейност делото на Юпитер/Яхве била силата на планетата Сатурн/Сатана, действащ, чрез своите ангели - планетите Марс „царя от Юг“, Меркурий „царя от Север“ и, за съжаление за кратко, и чрез Храма в град Ерусалим, Израел.

„И тези, които вършат нечестие против завета той ще ги корумпира (поквари) с ласкателни устни (с гладко говорене).“ - някои юдеи се отказали от завета си с Яхве и приели гръцката култура. Но тук отново става дума и за мрежата от човеци/пирамиди по земята, които гласът на Злия Сатурн, чрез планетата Меркурий, измамил при грехопадението.

„Но човеците, които познават своя Бог (Елох) ще (трябва да) бъдат силни и ще действат.“ – верните отстоявали праведността си, въпреки страшното преследване. На иврит глагола „да знае“ бил една от най- важните думи, които регулирали Божия завет с Израил, защото той изразявал интимна, особена, емпирична форма на познание (ср. Бит. 4:1; Числа 12:6-8; ср. Йоан 17:4; Римл.12:2). Амос 3:2_а цитира Бог, като казва: - „Само Вас (б.а. евреите) познах измежду всичките родове на света.“ Противоположният глагол на „познавам“ е „да забравя“. Въстанието с/у потисничеството на Антиох ІV Епифан било ръководено от фамилията на Макавеите („Чуковете“), които на 22.12.165 г.пр.Хр. триумфално успели да очистят (пре-осветят) Храма в град Ерусалим.

[В по- късното развитие на събитията - през 65 г.пр.Хр. Рим победил Сирия на Селевкидите (или наричани още Антиохите). През 63 г.пр.Хр. римският генерал Помпей превзел град Ерусалим. През 30 г.пр.Хр. Рим победил и Египет на Птолемеите. Така „царят от Север“, „Светата земя“ Юдея и „царят от Юг“, попаднали под управлението на Римската империя.]

[В шумерския епос „Енмеркар и Господарят на Аратта“, в един пасаж известен като „Заклинанието на Нудимуд“, е записано: „Пейте на него святата песен, заклинанието, което се пее в неговите камери - заклинанието на Nudimmud (Нудимуд - име на Енки/Меркурий): - „В оня ден, когато нямаше ни змия, когато там нямаше ни скорпион, когато нямаше ни хиена, когато нямаше ни лъв, когато нямаше нито куче, нито вълк, когато нямаше страх или трепет, човек нямаше враг (противник)! В онова време многоезичните земи на Cubur и Hamazi, и Шумер, великата планина на великолепието на МЕ, и Акад, земята притежаваща всичко, което е подобаващо, и земята Martu, лежаща в сигурност - цялата Вселена, отлично защитените хора - всички те, заедно, можеха да говорят с (да се обръщат към) Енлил на един език! В онова време, поради амбициозните господари, поради амбициозните князе, поради амбициозните царе, Енки, за амбициозните господари, за амбициозните князе, за амбициозните царе, на амбициозните господари, на амбициозните князе, на амбициозните царе - Енки, господарят на изобилието и на непоколебимите решения, мъдрият и знаещ владетел на Земята, превъзходният на боговете, избраният поради мъдрост, Ен (Господ) на Eridug (Ериду), щял да промени говора в техните усти, посявайки раздор в речта човешка, ако и тя някога да е била наистина една.“ (виж „Enmerkar and the Lord of Aratta“, ETCSL, Lines 134-155) Някои от шумерските митове са обърнати с хастара навън - възхваляват хитрият Енки, а представят като лош Енлил/Яхве ! Но, ако оставим това настрани, вероятно сакралният смисъл на този древен шумерски текст изобщо не се отнася за речта на хората, а за променения говор на „човеците“, т.е. за специалното действие на пирамидите по лицето на цялата Земя, които съоръжения до онзи момент на намеса свише, преди греха, комуникирали в единна акустично-енергийна мрежа, в обмен без вражда (раздор) помежду си с Господ-Бог Яхве/Юпитер. Но след извършването на греха човеците/пирамидите вече говорели на езика на Сатана/Сатурн - „и всички говорят един език“ (виж Бит.11:6).]

„И мъдрите (тези, които разбират) от хората ще инструктират много; и въпреки това, ще паднат с меч и пламък, от плен и грабеж, за (много) дни. А когато паднат, те ще бъдат подпомогнати с малко помощ; но много ще се присъединят към тях, чрез интрига. И някои от тези, които разбират ще паднат, за да ги прецизират, и пречистят, и да ги направят бели, до времето на края; защото то ще стане в назначеното време.“

„И мъдрите (на иврит - които разбират; разумните, които чуват Господния Глас и са му послушни) от хората ще инструктират много (мнозина); и въпреки това, ще паднат с меч и пламък, от плен и грабеж, (за много) дни.“ - след като вече е изградил модел на образа и поведението на последния Антихрист, чрез историческата личност на цар Антиох ІV Епифан, пророческият текст от тук-нататък прави далечен времеви преход от „много дни“ (виж Дан.8:17,19) - „до 2300 вечер-утро“ (преход от 2300 години!) (виж Дан.8:13,14), „до далечни дни“ (виж Дан.8:26) – чак до „времето на края“ (виж Дан.11:40-45), когато ще започне пророкувания период на последния Антихрист от „време, времена и половина време“ (виж Дан.12:6,7). Онези човеци, които останат верни до край на Завета със Словото (ср. Йоан 12:48), могат да устоят на тази богопротивна сила. И те ще напътстват мнозина сред хората. В контекста на видението на пр. Данаил, терминът „много“ се прилага и за хора не евреи, много от които, през вековете се присъединили към Бог, „Който дава мъдрост на мъдрите“ (ср. Дан.2:21).

„А когато паднат, те ще бъдат подпомогнати с малко помощ; но ще се присъединят към тях много, чрез интрига. И някои от мъдрите (тези, които разбират) ще паднат, за да ги прецизират, и пречистят, и да ги направят бели, до времето на края; защото то ще стане в назначеното време.“ – сякаш пророк Данаил използва думите „много“ и „мъдри“ в паралел с тези, описани от пр. Исая (виж Исая 2:1-5; 53:11,12). „Мъдрите“ („Разумните“) в Книгата на пр. Данаил, в един смисъл, са тези, които са напътствани, чрез Божието откровение и уповават на Господните пророчески думи и заповеди (ср. Откр.12:17), а в друг смисъл – са пирамиди, свързани (или не - неразумните) с Гласа на Господ-Бог Яхве (виж Дан.12:2,3). Крайният резултат от преследването ще бъде, че мъдрите и покаялите се измежду многото народи (виж Деян.10:33,35) ще бъдат пречистени [„облечени в бели дрехи“ (виж Откр.7:9)] в подготовката им за времето на края, което със сигурност ще дойде в определеното време [точно 2300 години след 22.12.165 г.пр.Хр. – паметната дата на „Ханука“ (виж Йоан 10:22), когато Юда Макавей и хората му успели да очистят светилището в град Ерусалим от осквернението, нанесено от сирийския цар Антиох ІV Епифан].

„И ще направи според собствената си воля царят, и той ще се възвиси, и ще се възвеличи над всеки бог, и против Бога на боговете ще говори удивителни неща; и ще просперира докато се изпълни гнева; защото това, което е определено, ще бъде извършено.“

„И ще направи според собствената си воля царят, и той ще се възвиси, и ще се възвеличи над всеки бог“ – пасажът е пророчество за истинския (есхатологичен) „малък рог“ (виж Дан.7:25-27), т.е. – за страшното и ужасно гибелно действие на голямото чудовище от древността (виж Йов 41^-ва гл.) - Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет, която ще влезе в скверна или прелюбодейна („сексуална“) връзка с Храма в град Ерусалим (ХЕ), във времето на края (виж Откр.17:3-6). „И той ще се възвиси, и ще се възвеличи“ – и двата глагола са използвани синонимно в Дан.8:4,8,11, за да опишат гордостта на „малкия рог“.

В исторически аспект царят, който „ще се възвиси, и ще се възвеличи над всеки бог“ бе бъдещият владетел (цезар) на Римската Империя, който щеше да контролира Светата Земя (Юдея) в последните дни от старозаветната епоха (и за когото кн. Откровение също говори). В един смисъл (виж Мат.24:15), той не е нищо друго, а „малкият рог“ от Данаил 7^-ма гл. В астрономичен и духовен смисъл – това е Сатана (онагледен в небето от планетата-дракон на злото Сатурн), краят на господството „за малко време“ на когото ще се състои при Славното явление на Господ Исус Христос (онагледено в небето от яркото знамение - изблик или избухване като звезда и слънце на правдата на планетата Юпитер/Яхве); (виж Числа 24:17; ср. Малах.4:2; Откр.1:7; Пс.18:13 и др.).

„И против Бога на боговете ще говори удивителни неща (богохулно)“ – иврит термина „nipp·la·’o·wt“ „удивителни неща“ може да се използва в Библията в положителен смисъл, както в Изх.34:10, който говори за „чудесата“, които Бог обещава да извърши в името на Своя народ. В този контекст (на Дан.11:36), обаче, терминът определено е отрицателен („ще говори богохулно“), точно както е и в Дан.8:24, където този израз е свързан с „поразително опустошение“, причинено от „малкия рог“. В края на времето планетата Сатурн, чрез своите ангели ще направи Голямата пирамида (ГП) в Гиза „да продума (да говори); също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ“ (виж Откр.13:15_б,в); и Храмът в град Ерусалим (във връзка с ГП) също ще върши „големи знамения (удивителни неща), до там щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците (пирамидите)“ (виж Откр.13:13). Тези два храма или две пирамиди/дървета/човека [„мъжко“ и „женско“ (виж Бит.1:26,27)] – ГП и ХЕ {Храмът в Ерусалим, всъщност, бил обърната пирамида „домът ставаше по- широк нагоре“ (виж Езек.41:7); ХЕ бил „корабът“ [отстрани погледнат и в разрез наподобявал фараонова островръха лодка, на три етажа „и така се изкачваха от долния етаж до най- горния през средния“ (виж Езек.41:7), с два рога и две крила)] на Ной при Потопа} ще бъдат с/у „Бога на боговете“, т.е. за един кратък времеви момент ще поразят (т.н. „червено око“ на Юпитер свидетелства, че силите на нечестието вече са направили това в миналото) и ще смълчат гласа/вибрацията на „Добрия Пастир“ - планетата Юпитер (виж Исая 53:7; ср. Зах.13:7). Това мълчание се случило с (било онагледено от) Господ-Бог Исус Христос, когато юдейските властници Го арестували и съдели (виж Мат.26:31,62-64), а римляните Го приковали на кръста (виж Мат.27:11-14), и Го проболи (виж Пс.22:16; Зах.12:10; ср. Йоан 19:34_а,37; Откр.1:7). Така, отново, когато „Пастирът“ бъде поразен [когато гласа на планетата Юпитер бъде насилствено смълчан; когато господарят Юпитер бъде (за малко време) умъртвен], „овцете“ ще се разпръснат (тогава планетите в Слънчево-Юпитеровата, бинарна звездна с-ма, ще излязат от своите сегашни орбити); (виж Зах.13:7; ср. Марко 14:27; Лука 21:25,26).

„И ще просперира (ще бъде успешен) докато се изпълни гнева; защото това, което е определено, ще бъде извършено.“ - след като описва някои от дейностите на този цар, мъжът Гавриил се връща към неговия характер. Началните думи в стих 36^-ти описват, как царят ще прави, каквото пожелае и това напомня за описанието на арогантните сили от Дан.8^-ма глава. За разлика от тази сила, Пс.115:3 казва: „Нашият Бог е на небето; прави всичко що Му е угодно.“. Но това, което е угодно на този владетел, е самовъзвеличаване и богохулни амбиции да направи себе си по- велик от всички останали, почти равен с Господ-Бог. Точно както „малкият рог“ от Дан.7:8 има „уста, която говореше горди слова“, така и този цар ще говори нечути неща против Бога. В историята на Израил, записана в Библията, този термин „нечути“ или „учудващи деяния“ описва мощното Божие дело на изкупление в полза на неговия народ: „И Господ му каза: Ето, Аз правя завет; пред всичките твои люде ще извърша чудеса такива, каквито не са ставали нито в един народ по целия свят; и всичките люде, между които си ти, ще видят Господното работене; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно.“ (Изх.34:10). Успехът на този владетел ще продължи само до времето на божественото наказание, защото Господ-Бог Яхве е предопределил времето на неговия край (виж Дан.9:26,27; ср. Дан.12:7,11,12). Когато се излее Божият Гняв (виж Откр.16^-та гл.) времето на нечестивия цар ще приключи (ср. Откр.20:1-3).

„И нито с бога на бащите им той ще има връзка, нито с жената, която те желаят, нито на някакъв бог той ще обръща внимание; но над всички тях той ще се превъзнася. Но бога на крепостите, в тяхното място, той ще почита, и бог, когото не знаеха бащите им, той ще почита със злато и сребро, със скъпоценни камъни, и с приятни подаръци.“

„И нито с бога на бащите им той ще има връзка, нито с жената, която те желаят, нито на някакъв бог (елох) той ще обръща внимание.“ – явно, в небето планетата Сатурн/Сатана няма никаква (информационно-енергийна) връзка (виж Йоан 14:30) нито с планетата на Доброто Юпитер/Сина - Господ-Бог Яхве – Богът на бащите на еврейската нация (виж Дан 2:23_а), нито с планетата Венера/Великият княз Михаил – небесният Страж и архангел, който се застъпва за евреите (виж Дан.12:1_а), но в друг смисъл планетата Венера била наричана и „жената, която те желаят“ (виж Откр.12:1) - „небесната царица“ (виж Ерем.44:18); нито, като по- силен от тях, Сатурн обръща внимание на другите елохими/планети в нашата планетарна с-ма. 

{В шумерския епос „Завръщането на Нинурта в Нипур“ (~ ХХ в.пр.Хр.) бог Нинурта (планетата Сатурн/Сатана) хвали своята могъща сила пред останалите божества: - „Понеже (тъй като) аз съм господар на терасовидните планински вериги във всички посоки (направления) ... Тъй като аз съм покорил (завладял със сила; поробил) тези планински вериги от алабастър и лапис лазули [алюзия за големите изкуствени планини - зикурати/пирамиди, снабдени със специалните кристали/таблети Божие дело (виж Изх.32:16)], the Anuna [шумерските богове Анунаки – служителите на Върховния бог An (Слънцето); елохимите, т.е. планетите] се крият като мишки.“ (виж „The Return of Ninurta to Nibru“, The Electronic Text Corpus of Sumerian Literature, Lines 125-127)} 

[В една от историите от Угарит, относно арогантното поведение на планетата Сатурн в небето, било записано следното: - „Тогава Могъщият Baal (планетата Марс?), син на Dagon (планетата Меркурий?), пожелал царството на боговете. Той спорил (се борил) с принц Yam-Nahar (аналог на библейския Leviathan – планетата Сатурн?), синът на El (Всевишното Слънце на своя трон?). Но Добрият El, Father Shunem, решил случая в полза на Своя син; Той дал царската власт на Принц Yam (или Yamm). Той (El) дал властта на Съдията Nahar (т.е. на Yam-Nahar; планетата Сатурн). Страховитият Yam започнал да управлява Боговете (елохимите, т.е. планетите) с желязна ръка. Той ги заставил да работят и да се трудят под Неговото управление. Те извикали към Своята майка, Asherah (планетата Венера?), Господарката на Морето. Те Я убедили да се изправи срещу Yam, да ходатайства в Тяхна полза. Asherah влязла в присъствието на Принц Yam. Тя дошла пред съдията Nahar. Тя умолявала Той да освободи Неговата хватка (насилствена власт) върху Боговете, Нейните синове. Но Могъщият Yam отхвърлил молбата й. Тя предложила услуги на Тиранина. Но Могъщият Nahar не смекчил сърцето Си. Накрая, милостивата Asherah, която люби (обича) Своите деца (чеда), принесла Себе Си в жертва на Бога на Морето (Yam). Тя предложила собственото си тяло на Господаря на Реките (Yam).“ (виж „Baal Cycle Text“, Lines 1-32) По такъв сакрален начин угаритският свещеник (~1500-1300 г.пр.Хр.) записал детайли от реална астрономическа история, вероятно някога наблюдавана в небесата от древните ханаанци.]

„Бога на предците им“ - този израз напомня за обръщението на пр. Данаил към Господ-Бог Яхве, като към „Боже на бащите ми“ (виж Дан. 2:23_а). Тъй като думата „бащи“ може да означава „предци“, явно целият израз се отнася до бог Яхве, сключил завет с предците и с бащите на еврейската нация. (Съществителното „elohe“ „бог“ може да се приеме както в единствено, така и в множествено число.)

„Но над всички тях той ще се превъзнася.“ - това е добро описание на гордостта на царя, което напомня за гордостта на „малкия рог“, описано в Дан.8:10,11. Единственият обект на богослужение на този цар в Дан.11:36 е неговата собствена личност. Според Книгата на пр. Езекиил бог Тамуз (шумерският Думузид; Тамуз било вавилонското и сиро-финикийското име на планетата Сатурн) бил популярен сред някои поклонници по времето на изгнанието: „Тогава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха жени та оплакваха Тамуз.“ (Езек.8:14).

[На през хилядолетни интервали от време (веднъж на 8х616=4982 години?; за последно в 2792 г.пр.Хр. - по времето, когато бунтовния Нимрод и продажния евреин Фалек реставрирали „кулата във Вавилон“, т.е. ГП; и отново – в началото на есента на 2137 г.сл.Хр.?), по особено брутален начин, Големият огнено-червен Змей Сатурн доминира в нашата планетарна система, за Зло и за смърт на живеещите по земята. Евреите осолявали принасяните жертви, което означавало, че в храмовия си култ, те онагледявали, че Сатурн е бил този, който бил умилостивяван ежедневно. При Потопа именно разгневения Сатурн изхвърлил солта си в морето, около земята. Заедно с умилостивителната жертва вечер и утрин, евреите символично връщали или изпращали по пътя на издигащия се нагоре към небето дим от огъня на жертвения олтар - солта обратно на Сатурн. Прекратяването на ежедневната (виж Дан.8:11) би означавало само едно - разгневяването на Сатурн. Заповедта да ядат безквасен хляб, вероятно хляб без никаква сол, яденето на горчиви треви, които извличат солта от тялото, попръскването на праговете с кръв (в която има привличаща вибрацията от Сатурн сол), било приготовление за израилтяните в нощта преди Пасхата за срещата им със Сатурн - за да не бъдели поразени от гласа (трептенията) на Ангела Погубител – прелетелият в близост в онази паметна нощ на Изхода над Египетската земя Меркурий-Авадон, ангел – Звяр от Морето, свързан със силата на Големия Дракон/Змей Сатурн и с неговия престол - ГП. Различни ритуали, като заповедта на свещениците да са чисти, когато влизат да служат в светилището, за измиването на тялото в чиста вода, за въздържането от храна или пиене само на вода при различни пости, кръщението, чрез пълно потапяне в прясна, течаща сладка (разтваряща солта) вода, може би, са били актове на изхвърляне и намаляване на количеството на солта в човешкото тяло. Възможно е, премахването на препуциума при мъжете, да е бил обред, който не позволявал на солта от урината да се натрупва под кожата на това място. Дори заповедта да не се извършва никаква работа в деня на Сатурн – съботата, би могло да е символичен начин, с човешката дейност и съпровождащи я силни звуци – да не бъде събудена и разгневявана древната Змия, защото тя може страшно да убива. В образното мислене на митовете Енлил/Яхве също бил представен, като Бог, Който реагира на силен вик, голяма врява или шум, от човеците/пирамидите (виж Бит.18:20 - някога край град Содом е имало древна, действаща пирамида, която била унищожена с огън от небето; за силен шум - виж Исая 13:4; 17:12 и др.).]

{Изглежда, че в определени моменти (вибрацията; гласа; светлината; „семето“ на) планетата Сатурн/Сатана, посредством „царя от Север“ – планетата Меркурий (в древността планетата Меркурий иронично била наричана „козел“ и „осел“ - виж Исая 1:3_б), е прониквал от север [прескачал е през оградата на „Господното лозе“ (виж Исая 5:5; ср. Йоан 10:1)] в Храма в град Ерусалим и следствие на това, фигуративно описано, Ерусалимската блудница (качена на този осел) е отивала при Египтяните – при „царя от Юг“ – планетата Марс, т.е. по обратния път през Синай/Петра към Египет, за да блудства там с „мъжки образи“ (виж Езек.16:17,26) – алюзия за големите пирамиди на платото Гиза (виж Езек.23:19,20)? [Образно, трите големи пирамиди на платото Гиза, в Египет (Великата пирамида, реставрирана от хората на фараон Хуфу - вторично свързана със силата на голямата планета-дракон на злото Сатурн; пирамидата на фараон Хафра - свързана с гласа на планетата Марс и пирамидата на фараон Менкаура - свързана с погубващите вибрации на планетата Меркурий), били оприличени и на „три нечисти (бесовски) духа, подобни на жаби“, с които „Ерусалимската дъщеря“ флиртувала, и блудствала, приемайки в своята пре-света утроба („златна чаша“) тяхното мъжко семеизливане (виж Езек.23:19-21; ср. Бит.6:4_б) - мръсотията и мерзостта на нечистите сили от подземния свят (виж Откр.16:13,14; 17:3-5; ср. Езек.16^-та гл.).]}

{В шумерския епос „Lugal-e“ [„Голям образ“ (ср. Дан.2:31), т.е. „Цар“ (намек за „Главата-Цар“); (ср. Дан.2:37,38)] - произведение, известно още като „The exploits of Ninurta“ (~ края на ІІІ хил.пр.Хр.), силният воин Ningirsu или Ninurta („Нинурта“ - бога-воин на пролетните гръмотевици и наводненията, било шумерско име на планетата Сатурн - небесният аналог на библейския Сатана) е описан по следния начин: - „Герой, клопка (капан; яма; трап на ловец) (?), бойна Мрежа, Нинурта, Цар, небесен боздуган (жезъл; боен топор) ... непреодолим срещу (против) враговете, енергичен; буря, която бушува срещу бунтовните земи; вълна, която потапя жътвата (реколтата), Цар, вие сте гледали (участвали в) битки, имате ... в самия им разгар (насред; в самия център на битките). Нинурта, след като събра врага в бойна мрежа, след като издигна голям метален (от различни метали) олтар (алюзия за музикален инструмент или оркестър, който издава звуци, свири) [загатване за главата-цар на мрежата от пирамиди по земята, т.е. за Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет?], Господар, небесна змия, пречисти (очисти; наточи; излъскай) твоята (бойна) кирка-брадва и твоя боздуган! Нинурта, ще изброя имената на воините, които вече си убил: - the Kuli-ana („жената-риба“; русалката; планетата Венера?), the Dragon (тук, в този текст - планетата Юпитер?), Gypsum (взривената планета Тиамат?), the Strong Copper (планетата Меркурий?), the hero Six-headed Wild Ram (планетата Марс?), the Magilum boat („Западната лодка“ – алюзия за Храма в град Ерусалим, Израел?), Lord Saman-ana (Слънцето?), the Bison bull (Луната?), the Palm-tree King (планетата Марс във връзка с ГП?), the Anzud bird (планетата Меркурий над ГП?), the Seven-headed Snake - Нинурта, ти ги уби в Планините.“ [виж „The exploits of Ninurta“, The Electronic Text Corpus of Sumerian Literature (ETCSL), Lines 122-134] Древният шумерски писател назовал планетата Меркурий с името – „the Strong Copper“ „Силната Мед („Cu“)“; (ср. Дан.2:32_в,39_б), а планетата Марс като – „the hero Six-headed Wild Ram“ „героят Шест-глав Див Овен“; (ср. Дан.8:3,4).}

„Но бога на крепостите, в тяхното място, той ще почита“ – този израз „бога на крепостите“ е в контраст с „жената, която те желаят“ и се отнася до бог, който бил смятан за защитник на крепостите и укрепени градове в тяхното противопоставяне с/у Божия Град. Изразът насочва мисълта към първият Антихрист - Каин, който пръв съгради град (виж Бит.4:17).

„Втората съставка на названието „’e·lo·ah  ma·‘uz·zim“ („бог на крепостите“) в латинския, гръцки и славянски древни преводи е схваната като собствено име — бог Мауззим. Всъщност тази еврейска дума означава „планинска крепост“ (Исая 23:11; Ерем.16:19).“ (виж кн. „Тълкуване на книгата на пророк Даниил“, Славчо Вълчанов Славов, Синодално издателство, София, 1975, стр. 97) В древните митове „планинска крепост“ или „голяма (изкуствена) планина“ („e-kur“) често е алюзия за масивните пирамиди и зикурати издигнати по лицето на земята. Така в различни библейски текстове се загатват елементи от изгубеното древно знание - пренос на колосални небесни енергии, чрез земни съоръжения, с подходящи архео-акустика и устройство.

Несъмнено „крепостите“, сред които е и „кулата на Вавилон“ (виж Бит.11:4), са големите пирамиди по земята, сред които е и Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет – „една много висока планина“ (виж Мат.4:8,9). Цялата област край съвременния египетски град Кайро („Ал Кайр“ озн. „червен“), от древността е била посветена на червената планета Марс - „царят от Юг“. Между пирамидите в Гиза и пирамидите на Марс, в областта „Сидония“ (на Марс), съществува стара връзка. Стихът разкрива, че Сатурн/Сатана ГП, чрез областта „Вавилон“, на полето (платото) Гиза (виж Бит:4:8), което поле е в западната част на земята „Sin·ar“ (западно от Синай/Петра) (виж Бит.11:2) е във връзка с планетата Марс/противника. „В тяхното място“ – мястото, едновременно и на Сатурн/Нимрод, и на дявола Марс е ГП. В допълнение към самоунищожението на този цар, „той ще почита“ бог, за когото смята, че е пазител на крепостите му, което символизира военната сила (ср. Откр.13:4_в). В името на този „чужд бог“ той ще води войни и също така ще се опитва да защити своите крепости. Тези, които го почитат, той (царят) ще обогати, ще възнагради и ще повиши на високи позиции, ще им даде власт над много хора, т.е. над народите на земята (ср. Лука 4:5,6).

„И бог, когото не знаеха бащите им“ – това, което цар Антиох ІV арогантно сторил в Юдея било да наложи култа към бог Аполон, „който по еврейски се нарича Авадон“ (виж Откр.9:11), в град Ерусалим. Това бил култ към Меркурий-Аполон – към „Синът на Погибелта“, наречен „Ангелът на Смъртта“ - един съвършено чужд на бащите на евреите бог.

„Той ще почита със злато и сребро“ – когато бъде активирана Голямата пирамида в Гиза, Египет, може да се превърне в ужасяващо по мощ скаларно оръжие – в „чудовище“, без аналог на земята (виж Йов 41^-ва гл.). Настроена в определен режим ГП загрява отвътре, разпада на йони, изпарява, изсмуква и събира благородните метали (ср. Агей 2:8). Записано е, че древната Змия, за да живее, яде такъв моноатомен, метален прах от Земята (виж Бит.3:14_в). Вероятно, посредством този поток (опашка) от метални частици, древните бунтовници с/у Бога, могат да направят проводящ мост и да презаредят с космическа енергия ядрото на тяхната унищожена червена планета Марс; да възстановят атмосферата на своята планета (но за сметка на живота на нашата синя планета). Планетите, на които са създадени условия за да съществува живот, работят като гигантски батерии, чиито ядра, ако не бъдат редовно и периодично презаредени с необходимото количество метални (нажежен облак от т.н. ORME’s прахови) частици (моно атомно злато?) – силата на магнитното им поле намалява, губят атмосферата си, изгарят от слънчевия вятър и накрая умират.

[Когато при атентатите на 11.09.2001 г. световният (ционистки) елит показно употреби в САЩ могъщо скаларно оръжие, носещите метални конструкции в двете кули-близнаци на СТЦ (и на някои съседни постройки също) след часове сякаш мистериозно изчезнаха - и сградите, от върха до кота нула, буквално се разсипаха на прах. От вибрационната енергия на някои хора в атакуваните сгради, телата загрети отвътре завряха (и някои, в ужаса си, разсъблечени се хвърляха от високите сгради). На редица автомобили, паркирани недалеч от СТЦ, цели части от металния им корпус бяха загадъчно проядени (или мистериозно липсваха, или бяха стопени, или странно ръждясали), докато на същите превозни средства гумените и пластмасовите детайли, и дори хартиените документи в тях, бяха останали съвършено непокътнати. На близо 20 метра под нивото на земята, в паркинга под СТЦ, в надеждно укрепения банков трезор, с дебели бетонни стени, златните кюлчета се бяха разтопили и разтекли вътре по пода на клетките. Огромните метални тела на летящите в близост граждански самолети бяха привлечени, като, че от неизвестна сила, към местата, където това скаларно оръжие бе приложено, но след катастрофите, много метални самолетни части странно защо не бяха открити сред отломките. Като, че ли невидимо чудовище бе превърнало в бял моноатомен, ситен прашец (бяла субстанция) и изсмукало за (отнесло със) себе си тонове от определени метали, превърнати в моно-атомни елементи (ср. Дан.2:35_а-г) ...] [Вероятно, при определени условия, ГП създава (стопява, като всред намотките на гигантски високочестотен индуктор - пещ) и издига в небето (нещо като) своеобразна ярка звезда от силно нажежен газов облак (явление съпроводено с много пара; като дим от пещ) от моно-атомни частици на прах („облачния и огнения стълб“), който облак (стълб), доближила се в това време до Земята планета (или планети?), със своя електромагнетизъм, улавя и пренася (хваща и носи) по пътя на полу-дъгата - от Гиза, - през Петра (Синай), Йордания, - покрай град Ерихон - до хълма Сион, в град Ерусалим, Израел. Там, във вътрешността (в „утробата“) на Храма, тази звезда или този газов облак бива всмукан в дълбините на планетата ни. По такъв (инженерно) чуден начин ядрото на Земята се осветява отвътре, размеква и зарежда за много дълъг период от време. Планетата ни става способна (бива „оплодена“) да роди нов живот. Но явно в древността този процес е бил опорочен (подменен) и преправен (пренасочен; откраднат) за зло, чрез намесата на древната Змия (планетата Сатурн, действаща чрез нейните сътрудници - планетите Марс и Меркурий) (виж Бит.3:1-6;14,15; ср. Откр.12:9).]

„Със скъпоценни камъни“ – тези скъпоценни камъни или „камъни с голяма стойност“ (ср. 3Царе 5:17) били ключови за древните цивилизации; това били някакви Божествени кристали на Силата. Древни шумерски текстове споменават за „местопребиваването на божествените форми/образи/имена (космическите енергии и специалните кристали МЕ - „Божие дело“) в местата, където се намирали божествата на стадата (Енлилите) и божествата на житните растения (Енкиитите). Еврейският разказ за „земеделеца“ Каин и „пастира“ Авел (виж Бит.4:1,2) е алегория за враждата м/у поклонниците на бога на житните растения и дървета - планетата Сатурн/Сатана и поклонниците на бога, наричан „Добрия Пастир“ – планетата Юпитер/Яхве; за войната м/у двете сакрални дървета/човеци/храма: – изпъден от Обетованата Земя Каин владеел „на изток“ (метафизично на изток), т.е. в Гиза, Египет, при „дървото на познаване доброто и злото“ [Голямата пирамида (ГП) в Египет, явно свързана с могъщия дух/енергия/сила на древната Змия - Сатана/Сатурн и с ангелите му – Луцифер/Марс и Погубителя/Меркурий], а праведният Авел живеел в близост край „дървото на живота“ (Храмът на Планината Сион, в Обетованата Земя, мястото свързано с могъщото д-е на Духа на Господ-Бог - Яхве/Юпитер, с неговите ангели – Михаил/Венера и Гавриил/Луната). В такъв сакрален смисъл Каин бил  „земеделец“, а Авел „пастир“. Това, което Каин извършвал над света, чрез действието на могъщото оръжие – ГП, било насилие и смърт - един „принос“, на който Яхве не погледнал благосклонно (виж Бит.4:5).

„И с приятни подаръци.“ – на иврит „желателни“ или „приятни“. „И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.“ (Бит.3:6) - Дан.11:38 сакрално визира същите приятни неща. {Историкът Йосиф Флавий (37-100 г.сл.Хр.) писал за погрома над юдеите, извършен от легионите на Рим през м. март-септември 70 г.сл.Хр.: - „И всичките техни приятни неща са опустошени (изгубени); тяхната приятна земя и приятни градове, и особено Ерусалим, дворците на техните князе и благородници, и цялото им богатство, и величие, храмът и всички богати съдове, и прибори в него.“ [виж кн. „De Bello Judaico with De Antiquitate Judaeorum Contra Apionem“, by Flavius Josephus, Translated from Greek into Latin by Rufinus Aquileiensis (ca. 350-410), Ed. Ludovicus Cendrata (fl. 2nd half 15th century), Verona: Petrus Maufer (for Innocens Ziletus), 25th December 1480, l. 6, c. 4, sect. 2.]} Записано е също, че Исав приел скъпи подаръци - излъчващите светлина кристали, „дело на Бога“ (виж Изх.32:16) от своя брат Яков, при което се казва, че лицето на Исав светнало „като лице на елохим“ (виж Бит.33:10,11; ср. Изх.34:29,30).

„По този начин той ще действа с най- силните крепости с (един) чужд бог, който ще им потвърди в аванс слава (ще ги прослави предварително), и той ще ги направи да управляват над много; и Земята ще раздели за печалба (изгода).“

„По този начин той ще действа с най- силните крепости, с (един) чужд бог“­ – буквално текстът на иврит казва: „we·‘a·sah  le·mib·se·re  ma·‘uz·zim“ „той ще се занимава с най- силните крепости“, внушавайки идеята за нападателно, насилствено и гибелно действие над тези „крепости“, т.е. пирамиди - храмове. В онова време „последния път“, в небесата „Звяра от морето“ или „царя от Север“ – в друг смисъл – планетата Меркурий, ще приеме голяма чужда сила – „с помощта на (един чужд) бог“ или с помощта от „червения Дракон“ – планетата на Злото Сатурн/Сатана (виж Откр.13:2), ще превземе отвътре и ще разруши (ще изгори с огън от небето) Храма на Славния Свят хълм в град Ерусалим (виж Дан.9:26).

„Който ще им потвърди в аванс слава (ще ги прослави предварително с лъжлива слава), и той ще ги направи да управляват над много.“ – Антиох ІV създал колония за своите войници и поддръжници в град Ерусалим, с пълномощия над местното население и с правото да конфискуват имуществото на всеки, който бил намерен бунтовен (стих 39). [Юдейският Антихрист, който ще се яви в края на настоящата световна епоха, подобно на Нимрод, ще притежава силата на „двете дървета“ – в Гиза и в Ерусалим. В подходящото време на края, той насила ще завладее, чрез действието на това чутовно по мощ (скаларно) оръжие, целия свят (виж Бит.10:8; ср. Откр.13:3_в,4,15-17). За кратко време светът ще бъде поробен от високопоставени юдеи-ционисти-масони. И тогава отгоре ще дойде краят. Бог ще изпразни и очисти Земята от силите на световното Зло (виж 1Сол.5:3; 2Сол.2^-ра гл.).]

„И Земята ще раздели“ – стената на град Ерихон всъщност била древна отразяваща пирамида, възстановена от хората на Нимрод и Фалек, която отклонявала енергията към Луната и от там – към Марс (виж Бит.10:25) по лъжлив път (виж Пс.119:128). Преди да бъдела разрушена стената на древния град Ерихон (виж Ис.Нав.6:20) еврейските съгледвачи обезоръжили тази активна пирамида, като отнели и изнесли централния й енергиен кристал, наподобяващ голям гроздов салкъм (виж Числа 13:23). За да не бъде тази стена никога отново съградена, понеже била твърде ключова за успеха на неприятелите на Господ-Бог Яхве и Израил/Юда, била произнесена страшна клетва (виж Ис.Нав.6:26; ср. 3Царе 16:34).

„За печалба (изгода)“ – Антиох ІV станал виновен и за оплячкосването на Храма в град Ерусалим. Архитектите на хилядолетното противопоставяне с/у Небесните закони и ред са интелигентни, извънземни същества. – „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.“ (Ефес.6:12). В древните митове се посочва, че те, чрез който се зародил бунта с/у небесния ред и са въвлекли и човеците от земята в „първородния грях“ (взривяването на планетата Тиамат), някога са обитавали червената планета Марс/Мардук (виж Исая 14:13-17; ср. Юда 1:6). В края на времето тези бунтовници искат да откраднат Космическата енергия предназначена да презареди планетата Земя с нов живот, за своя собствена печалба – да съживят своята планета – червеният Марс – Домът на греха; техният някогашен дом. Чрез своите слуги на Земята, тези извънземни сили на Злото, за малко време ще овладеят ГП и ХЕ, но когато определеното време изтече, те ще бъдат съдени, и напълно победени от Могъщото Слово/Гласа на Господ-Бог Закланото Агне (виж Пс.18:13; 37:12,13 ср. Евр.10:27; Откр.17:14).

Въпреки, че определеното „време на края“ още не е дошло, действителните събитията от историята с цар Антиох ІV Епифан сочат към онова последно време. В Дан.11:33-39 стиховете не продължават хронологичния ред на събитията, а по- скоро рекапитулират характера и дейността на „малкия рог“. Точно както „малкия рог“ в Дан.8^-ма гл. и царят на Селевкидите – Антиох ІV бил описан като бунтовник с/у Бога на бащите на евреите. Цар Антиох Епифан поставял в/у монетите на царството си богохулни надписи, като този: - „Basileos Antioxou Theou Epiphanios“ („Василевс Антиох, Божествено Въплъщение“); (ср. Бит.10:9). За евреите, това е било най- отявлено богохулство и било очевидно предизвикателство, отправено към техния Бог. 

Симетрията и литературната структура на Данаил 11^-та гл. предупреждават срещу строго буквална и единствено историческа интерпретация. Развитието на сблъсъка Юг-Север в седем етапа (седмият етап е времето на края) допълнително подкрепя алегоричния или символичния аспект на повествованието. В Дан.11:33-39 пророческият разказ се придвижва не само напред по хоризонтала (от цели 2300 години!) към края на времето, но и по вертикала – от плоскостта на земното – атаки с/у юдеите и Храма в град Ерусалим – нагоре към небесното – атака на планетата Сатурн/Сатана и ангелите му (планетите Марс и Меркурий) с/у самия небесен „Принц (Княз) на Завета“ Яхве (онагледен в небето от планетата Юпитер); (виж Исая 54^-та гл.). „Духовното естество на този конфликт се разбира много добре и чрез литературната структура на текста, напомнящ символичен оттенък с постоянно редуващи се в него Север-Юг… Юг-Север.“ (виж кн. „Стенанието на земята“, Жак Вениамин Дукан, Издателство „Нов живот“, София, 1993, стр. 213).