Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06 19:12 - Тълкуване на книгата Даниил 12-та гл. ІІ част
Автор: karev2 Категория: Други   
Прочетен: 65 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 25.07 12:32


ТЪЛКУВАНЕ НА КНИГАТА ДАНАИЛ 12-та гл. (част ІІ)

Видението, представено в Дан.10-та гл., обхваща текстовете от Дан.11:1 до Дан.12:4 и завършва със заключение в Дан.12:5-13. [Времевите периоди в Данаиловите пророчества са разположени в края на всяко от виденията. В Дан.7-ма гл. видението е описано в стихове 1-14, а времевият период е даден в стих 25-ти. Видението от Дан.8:1-12 е последвано от времевия период в стих 14-ти. Така и на пророчеството, относно „времето на края“ в Дан.11:40-45, времевите периоди са в Дан.12:5-13. Последните стихове (виж Дан.12:5-13) не са едно по- късно допълнение (дописване, извършено в по- късни времена и впоследствие прикрепено) към книгата, както някои критици смятат, а нейния епилог (послеслов).]

„И погледнах, аз Данаил, и там двама други стояха, един от този (единия) бряг на реката, и един от онзи (другия) бряг на реката.“


„И погледнах, аз Данаил“
 – иврит глаголът „ra·’i·ti“ „погледнах“ в този контекст най- вероятно означава „отново погледнах“, т.е. видял е ново видение. Това се подкрепя и от Дан.10:5, където пр. Данаил казва –  „и вдигнах очите си, и видях“. Данаил бил вещ астроном и мъдър човек, получавал сънища, и имал видения, и можел правилно да разчита горните (в небесата) знаци (виж Дан.5:11,12; 7:1,2). Фразата „Аз, Данаил“ се среща и на други места в тази книга и се отнася до самия пророк (виж Дан.7:1; 12:4).

„И там двама други стояха“­
- тези две небесни същества са описани като „a·he·rim“ „други“, за да не бъдат бъркани с ангел Гавриил и мъжът, облечен в бели дрехи (виж Дан.10:5). На иврит „‘a·madim“ „стояха“ – не е много ясно дали в този контекст глаголът трябва да се чете буквално или в преносно значение.

„Един от този бряг на реката, и един от онзи бряг на реката.“
– думата „hay·’or“ „реката“ се използва единствено и само тук в цялата Книга на пр. Данаил. Тази дума е различна от думите, използвани за „u·bal“ „канал“ (виж Дан.8:2) или „na·har“ „голяма река“ (виж Дан.10:4). На иврит думата „ye’or“ „река“ често се използва в Библията по отношение на р. Нил, а също и при описанието на есхатологичния град Ерусалим (виж Исая 33:21).

„И един каза на мъжа облечен в лен, който беше над водите на реката: - Докога ще бъде изпълнението на тези чудеса?“


„И един каза на мъжа (човека) облечен в лен“
– глаголът „way·yo·mer“ „и той каза“ разкрива сходство с разговора м/у двете свети същества в Дан.8-ма гл. (виж Дан.8:13-16). Предполага се, че едно от двете същества, споменати в предишния стих, задава този въпрос на мъжа облечен в лен (в бели дрехи). Вероятно, това е същият човек, когото пророка видял във видението, записано в Дан.10-та гл. (виж Дан.10:4-9).

„Който беше над водите на реката“
- еврейският израз „mim·ma·’al  le·me·me  hay·’or“ буквално означава „над водите на реката“ и се различава от позицията, заета от другите две същества, понеже те стояли на двата бряга на реката (виж Дан.12:5). След като изслушал разказа на ангел Гавриил за дългата (продължителна) война (виж Дан.11-та гл.), пр. Данаил (в ново видение) станал свидетел на разговор, подобен на онзи, който по- преди това чул при потока Улай (виж Дан.8:13,14). Данаил видял три небесни фигури. Двама стоели на двата различни бряга на реката (един отсам и един оттам реката), а един човек, облечен в лен (бели дрехи) (ср. Дан.10:4-9) стоял над водите на реката.

[В библейските пророчества две големи сили (и водите на големите реки, които ги подхранвали) представлявали враговете на Израел: – „Асур“ (недотам правилно превеждано като Асирия; в друг смисъл – нарицателно име на планетата Сатурн, даваща голямата си сила на планетата Меркурий), от север, онагледен, чрез неговата небесна река „Ефрат“ и – „Египет“ (нарицателен образ на планетата Марс), от юг, с неговата небесна река „Нил“. Исая пророкувал за деня, когато Яхве (планетата Юпитер) ще накаже тези две сили и ще спаси верния Си остатък (виж Исая 27-ма гл.; ср. Езек.32-ра гл.). По подобен начин и пр. Захария описал Божията власт над (космическата) река Нил по следния начин: „И той (остатъкът) ще премине през морето с беда (бедствие; страдание; голяма скръб); и (Яхве) ще затвори (удари) извиращото море и ще пресъхнат всички дълбини на Нил. Ще бъде свалена гордостта на Асур и скиптърът на Египет ще се отвърне (ще замине).“ (Зах.10:11). Тъй като голямата сила на водите - „като от потоп“ олицетворявала заплахата от врага, Библията често описва Господ-Бог Яхве като Този, който може да усмири (покори) тези сили. В Псалмите е записано: „По- могъщ от шума на много води, от силните вълни на морето – над тях е Яхве.“ (Пс.93:4). (Това са били някакви разрушаващи космически води (т.е. могъщи вибрации и енергии) и погубващи, стоящи скаларни вълни на голямото червено море.) В Евангелията учениците били твърде учудени от способността на Исус Христос да успокои бурята в морето: „А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: - Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?“ (Лука 8:25б,в).]

– Докога ще бъде изпълнението на тези чудеса?“ – зададения тук въпрос е идентичен с този в Дан.8-ма гл. (виж Дан.8:13; ср. Исая 6:11а). Оригиналната иврит дума „hap·pe·la’ot“ „чудеса“ описва в Библията – както могъщите Божии спасителни действия за Неговия народ (виж Изход 15:11; Пс.77:11,15; Исая 25:1), - така и Неговите присъди в/у нечестивите (виж Исая 29:14). Изразът „qes  hap·pe·la’ot“ „краят на чудесата“ се отнася до края на събитията, представени в Дан.11:40-45 и в Дан.12:1-3. Сродните термини се срещат и на други две места в книгата (виж Дан.8:24 и 11:36).

„И чух човека облечен в лен, който беше над водите на реката, и когато той издигна дясната си ръка, и лявата си ръка, към небето, и се закле в Този, Който живее вечно, че това ще бъде след време, времена и половин време, и когато (ще) е напълно разбита ръката (силата) на светите хора, ще бъдат завършени всички тези (неща).“


„И чух“
 – пророк Данаил използвал тук словесната форма за първо лице, точно както в началото на Дан.8:13, за да докладва за това ново откровение, в което чувал, какво си говорят небесните същества. 

„Човека облечен в лен (бели дрехи), който беше над водите на реката“ 
– това е фигурата на небесно същество, което пр. Данаил видял.

{Описаното от пр. Данаил представлява, сравнително проста и известна на астрономите картина. „Реката“, спомената в Дан.12:7, това е Голямата космическа река от звезди, т.е. – „Млечният Път“. „Двамата други“ (виж Дан.12:5), видени от пр. Даниил, на двата различни бряга на реката, са двете небесни фигури на съзвездието „Gemini“ („Близнаци“) с техните най- ярки звезди „Castor“ и „Pollux“. Описанието им ни насочва към образите на двата херувима, които засенчвали капака (капорета) на ковчега на завета в Светата скиния: –  „Да направиш един херувим на единия край, и един херувим на другия край...“ (виж Изх.25:19а). „Човекът“, облечен в лен, над реката, е съзвездието „Орион“ – „човекът“, крачещ по небесния свод. На всеки 2880 години (?)[една голяма или пълна година на Архангел Михаил (виж Дан.12:1; планетата Венера има 8 годишни цикли – 360х8=2880 години)], около деня на пролетното равноденствие (?), звездите „Полукс“ и „Кастор“ от съзвездието „Близнаци“ застават най- отгоре (ср. Исая 6:2,3), всяка една от тях, от двете страни (бряга) на реката от звезди „Млечния Път“. Точно в същото време, гледан на изток, човекът Орион издига и двете си ръце право нагоре. Така, в една перпендикулярна, спрямо земята, вертикална права линия в небето, се подреждат: – реката „Млечният Път“, от двете страни на реката – застават двете небесни фигури на „Близнаците“; над тази небесна река застава човека облечен в лен – съзвездието „Орион“; под него стои Галактическият център, който е във връзка с „Престола на Бога“ (виж Дан.7:9; ср. Езек.1:26) [там, по същата тази права линия застава и „вулвата“ на „Космическата Майка“ –  звездата „Денеб“ от съзвездието „Лебед“ („Северен кръст“) (виж кн. „The Cygnus Mystery: Unlocking the Ancient Secret of Life’s Origins in the Cosmos“, Andrew Collins, Watkins Publishing, London, 2006, Ch. 15, Subtitle „Lady of the Milky Way“)]. Най- накрая, от изток, пак на тази права линия, точно в това време, бива издигнат (или „роден отгоре“) и Съдията „Цедек“ (виж Исая 41:2) –  планетата Юпитер/Яхве, Който получава от „Стария по дни“ (алюзия за Слънцето) власт и сила (виж Дан.7:13,14; ср. Откр.19:6), облича се в светлина, като с дреха“ (виж Пс.104:2а), и прославен, като ярка звезда и слънце (на правдата) (виж Числа 24:17; ср. Малах.4:2б; Откр.1:7; Йоан 17:1-5) издава Гласа Си (виж Пс.46:6; ср. Йоил 3:16 и др.). В час, който никой не знаеводите на тази Голяма небесна река (виж Пс.46:4) и Гласа на Яхве (виж Бит.3:8,10) достигат по този небесен път до Градината на Земята, в която е Планината на Славата и Светостта (виж Дан.11:45) – Храмът в град Ерусалим (ХЕ) – и Славата на Адонай влиза в Светая Светих, където е ковчега на Завета (ср. Исая 6:1). Тогава „пръсти, от ръката на човека“ (виж Дан.5:5; ср. Лука 11:20) от светлина ще „пишат“ вътре в „сърцето“ (виж Ерем.31:33,34) –  специалните таблети/кристали „Божие дело“ (виж Изх.32:16; ср. Езек.1:22) новите заповеди (съдби) за движението на цялата Слънчево-Юпитерова [„два престола (две власти) в Небето - на Бог и на Агнето“ (виж Дан.7:13; ср. Откр.22:1-3)] бинарна звездна с-ма (виж Исая 45:12). „В оня ден там ще има извор (фонтан) за дома на Давид и за жителите на Ерусалим - за грях, и за нечистота.“ (Зах.13:1; виж Езек.47:1; ср. Откр.22:1). Чрез това обновление на всичко (виж Мат.19:28) и така необходимите астрономически корекции на нашата планетарна с-ма, Създателите ни, и Разумната Вселена, приятелски ни поздравяват, и ни гарантират живота, и благоденствието на планетата Земя (виж Ерем.29:11; ср. Йоан 10:10б) за през времето на новата голяма световна епоха (виж Исая 35-та гл.; ср. Откр.21:3-5).

За последно, пр. Исая свидетелствал, че бил очевидец (виж Исая 6:1-5) на подобно явяване (теофания) на (Славата на) Адонай в Светая Светих на Храма, в град Ерусалим, Израел, през 740 г.пр.Хр. Прибавени към 740 г.пр.Хр. 2880 години биха ни отвели до 2141 г.сл.Хр. (няма нулева година). Съзвездието „Близнаци“ („двамата други“), може би, допълнително указва и завършека на периода [от 1335 дни (виж Дан.12:12)]: - 20 юни – 20 юли. Денят и часът от сега не могат да бъдат с точност определени, защото това ще бъде една твърде прецизна подредба в пространството (и времето) на множество планети („ангели“), звезди и съзвездия (виж Марко 13:32), спрямо Храма в град Ерусалим. Но, според откритото на пр. Данаил – някъде в началото на лятото, през 2141 г.сл.Хр. „изпълнението на тези чудеса“ ще трябва да приключи. (За още възможни времеви взаимовръзки с годината 2141 г.сл.Хр. виж „
Тълкуване на книгата Даниил 10-та гл.“, ІІ част.)}

„И когато той издигна дясната си ръка, и лявата си ръка към небето, и се закле“ 
– обикновено, в библейските времена, хората са се заклевали, като са вдигали нагоре само едната си ръка (виж Бит.14:22; Втор.32:40; ср. Откр.10:5,6), но това същество го прави, като повдига и двете си ръце. 

„В Този, Който живее вечно (Е утвърден завинаги)“ – изразът е препратката към Вечния Бог (виж Дан.4:34; 6:26; ср. 7:9), Който в Библията понякога се заклева в Себе Си (виж Бит.22:16; Втор.32:40) или в Своето Велико име (виж Ерем.44:26).

„Че това ще бъде след време, времена и половин време“ – изразът „mо·w·’ed  mо·w·a’dim  wa·he·si“ „време, (два) пъти време и половината (на) време“ е иврит еквивалента на арамейския израз „’id·dan we’id·da·nin“, който се намира в Дан.7:25. Той е отговор на въпроса, зададен в предишния стих. „Време, времена и половин време“ означава - година, две години и половин година, т.е. буквални 3,5 години или 1260 дни (ср. Откр.11:3; 12:6).

И когато (ще) е напълно разбита ръката (силата)“ - думата в оригиналния иврит е „yad-“ „ръка“, образно използвана тук за власт (виж Дан.1:2).

„На светите хора“ – на няколко места в Библията народът на Израил е наречен „’am- qo·des“ „светите хора“ (виж Изх.19:6; Втор.7:6; 14:2).

„Ще бъдат завършени всички тези (неща).“ – на иврит „tik·le·nah“ „приведени до края“. Според Дан.7:21, силата, назована като „малкия рог“, ще победи светиите през същия период на гонение (ср. Дан.7:25). Тази клетва потвърждава това, което вече е било открито на пр. Данаил в глава 7-ма: – Първо, че светиите ще бъдат победени от преследващите ги сили (виж Дан.7:21,25) и – второ, че Господ-Бог Яхве внезапно ще спре дейността на този потисник, в неговото намерение да ги унищожи напълно (виж Дан.7:26). Литературната фигура, известна като прекъсната числена прогресия (пречупена на две седмица – „време, времена и половина време“), описва окончателното разбиване на силата, която от дълго време е преследвала Божия народ.

„И въпреки, че чух, аз не разбрах, и казах: - Господарю, мой, какъв ще бъде края от тези (неща)?“

„И въпреки, че чух, аз не разбрах“
- това се отнася до значението на изявлението, дадено в предишния стих 7-ми. В края на видението, записано в глава 8-ма, пр. Данаил направил подобна изповед, че не е разбрал казаното му (виж Дан.8:27).

„И казах (попитах): - Господарю, мой“
 - въпреки че в Библията заглавието на титлата „’a·do·ni“ „мой господар“ може да важи както за Бога (ср. Исая 6:1 - „’a·do·nay“), така и за човешки същества, тук вероятно се отнася до небесния човек, облечен в лен (бели дрехи), и като такава, думата може да бъде изписана с главни букви. (За използването на същото обръщение - виж Дан.10:16-19.)

„Какъв ще бъде края (резултата) от тези (неща)?“ - еврейската дума „a·ha·rit“ „край“ се използва и в Дан.8:19 в комбинация с думата „haz·za·’am“ „гняв“. За разлика от въпроса, зададен в Дан.12:6 от небесното същество, свързано с продължителността на времето (ср. Дан.8:13), въпросът на пр. Данаил засегнал крайния резултат или изхода от този продължителен конфликт. Пророкът се тревожел най- вече за края на световната история, за крайния смисъл и резултат от мисията на Божия народ.

„А той каза: - Върви (си), Данииле, защото думите са затворени и запечатани до времето на края.“


„А той каза: - Върви (си), Данииле“
– тези думи, може би, трябва да се разбират в смисъл, като - „Продължавайте, Данаил!“ Глаголът на иврит „ha·lek“ „да ходя“ често се използва в Библията като метафора за самия живот. Данаил бил насърчен да се върне на своя пост в администрацията на цар Кир и да възобнови задълженията си като царски служител.

„Думите“
- съществителното „dabar“ „дума“ е споменато три пъти в Дан.10:1 и описва дългата война, разкрита в глава 11-та. Данаил успял да разбере тази „дума “, само чрез „mar’eh“ „видение“, описано в Дан.10:4-9. Докато видението било разкрито, то на пророка било заповядано да запечата „словото“ за конфликта до времето на края (виж Дан.12:4).

„Са затворени и запечатани до времето на края“
- свитъкът на видението е „stm“ „затворен“ („скрит, пазен в тайна“) и означава, както, че откровението е завършено, така и че записът му е безопасно запазен за бъдещето. Думите, съобщаващи за видението, са също и „htm“ „запечатани“, което показва, че документът е не само запазен и удостоверен, но също така и запечатан.

„Много ще бъдат пречистени и направени бели, и усъвършенствани; но нечестивите ще вършат зло, и никои от нечестивите няма да разбере, но мъдрите ще разберат.“


„Много“
 - това е четвъртото срещане на думата „rab·bim“ „много“ в гл.12-та (виж Дан.12:2-4; ср. Дан.9:27). Този термин - „много“ се използва тук паралелно с думата „мъдрите“

„Ще бъдат пречистени и направени бели, и усъвършенствани (рафинирани)“ - три подобни термина са използвани в Дан.11:35, където описват опитността на преследваните мъдри. Първите два глагола тук са рефлексивни (насочени към себе си), казвайки – „очисти се и се направи мъдър“, въпреки че се разбира, че Бог Е агентът, който извършва тези действия от името на верните. Последната дума в този списък сякаш намеква за трудни времена, като преследване, чрез което верните ще се усъвършенстват.

„Но нечестивите ще (продължават да) вършат нечестие (зло)“
 – оригиналът на иврит казва „we·hir·si’u  re·sa’im“ „нечестивите ще вършат зло“. Това е случай на едновременно обвинение („paronomasia“), изградено върху корена „rs“ – „нечестивите ще продължават да бъдат нечестиви“ и описва обичайното за тези хора действие, и състояние. Псалмистът осъзнал, че в тяхната гордост нечестивите не се занимават с никакви мисли за Бога (виж Пс.10:4). Пророкът се оплакал, че въпреки проявената благодат към нечестивите те не се учат на правда (виж Исая 26:10; ср. 2Петр.2:12). А мъдрецът отбелязал, че нечестивите са унищожени от собственото си зло (виж Пр.11:5б).

„Но мъдрите ще разберат“
- в края на този стих се подразбира, че мъдрите (разумните) ще разберат посланието на нещата, разкрити на пр. Данаил. В Библията мъдростта е добродетел, която е описателна за характера на човека и следователно има духовно естество. Този стих представя ясен контраст м/у нечестивите и мъдрите. Контекстът на Данаиловите видения потвърждава факта, че мъдри са онези хора, които разбират Божиите пророчески откровения. Мъдрите ще могат да разберат смисъла на пророческите думи, точно както Данаил успял да разбере откровението за дългата война, чрез видението за Михаил. Нечестивите, от друга страна, няма да разберат, но ще продължат в своето нечестие до края, точно както Валтасар (Бел-шар-узур) направил в бунта си с/у Бога (виж Дан.5-та гл.). 
Терминът много се използва тук с мъдрите в концентричен паралелизъм (хиазъм):
А. Много ще бъдат пречистени и направени бели, и рафинирани (усъвършенствани),
  Б. но нечестивите ще продължават да вършат зло.
  Б". И никой от нечестивите няма да разбере,
А". но мъдрите (разумните) ще разберат.
Горното заявление идва в контраст с нечестивите, които са като плява издухвани от вятъра. Те няма да могат да устоят на Съда и в крайна сметка техният начин на живот ще погине (виж Пс.1:4-6). Дан.12:10 сякаш е повторен в края на „Откровението на Йоан“, където се казва: „Който върши неправда, нека още върши неправда и който е осквернен, нека още бъде осквернен, и който е праведен, нека още върши правда, и светият нека още бъде свет.“ (Откр.22:11).

„И от времето, когато се отнеме ежедневната, и се постави мерзостта, която причинява запустение, ще има хиляда и двеста и деветдесет дни.“


„И от времето, когато се отнеме ежедневната“
- в Дан.11:31 и 12:11 думата „ежедневната“ (служба в Храма) е използвана с глагола „да премахна. И при двата случая се използва фразата „мерзостта, която докарва запустение“ във връзка с глагола поставям, установявам.

„И се постави мерзостта, която причинява запустение (опустошение)“на иврит „siq·qu·sim  me·so·mem“ „опустошителна мерзост“ се намира и в Дан.9:27 и в Дан.11:31; ср. Мат.24:15; Марко 13:14). Тя е нещо ужасяващо страшно, някакъв гибелен мор; тотално бедствие; смърт. (Познати са само ограничени на брой древни свидетелства за тази ужасяваща „мерзост“, но в далечното минало, оцелели като по чудо, хора са виждали някакви огнено-червени кълба в небето и са се сблъсквали с нейния небивал терор; мнозина, твърде мистериозно са и загивали в неописуем предсмъртен ужас, при все още непонятни за нас обстоятелства.)

[
Действието на тази „мерзост, която причинява пълно опустошение“ е само загатната в историята за коварния заговор на езическия цар Валак с лъжливия пророк Валаам, подмамили израилтяните да извършат грях (виж Числа 25:3), като енергийно свържат божествената светиня в кивота към образите/пирамидите, към множеството древни, мегалитни постройки издигнати на „високото място на Хамос“ (виж 3Царе 11:7а; ср. 4Царе 23:13), енергийно свързани с „Chemosh“ („Хамос“; акадското име „Ka-ma-mus“, „Nergal“) - планетата Марс, наричана още „Ba’al Pe’or“ „Господарят на Устата“ (виж Числа 25-та  гл.; ср. Откр.13-та гл.). При сторения грях от евреите (неправомерно, акустично-енергийно свързване) „блудство“Гневът (някаква чутовна по мощ, огнена енергия – опустошаваща електрическа дъга; късо съединение м/у енергийни точки с различен потенциал) от Яхве/Юпитер, за един миг избухнал и поразил 24 души (виж Числа 25:9; юдейските книжници в по- късни времена често обичали да добавят „хиляди“ към реалните бройки, за по- голямо величие на нацията и/или на техния бог). При започналата „мерзост, която докарва запустение“ „огън от небето“ (виж Откр.13:13,15в) опустошил онова място и изпоял като с огън, запален отвътре, телата на намиращите се наблизо хора. Пр. Захария описал въздействието на такова (скаларно) оръжие: - „И ето язвата, с която Яхве ще порази всичките народи, които са воювали против Ерусалим: Месата им ще тлеят, докато още стоят на нозете си; очите им ще се разтопят в ямите си; и езикът им ще тлее в устата им.“ (Зах.14:12). Аз така ще наскърбя човеците щото ще ходят като слепи, защото са съгрешили против Яхве; кръвта им ще се излее като прах, и месата им като нечистотии.“ (Соф.1:17). „Те ще се смутят; болки и скърби ще ги обземат. Ще бъдат в болки както жена, която ражда. Удивлявани (изумени, смаяни) ще (се) гледат един друг, - лицата им лица на пламък.“ (Исая 13:8) „Ще изпратя върху вас ужас (терор), погубващо страдание и болезнено треперене, които ще изгорят очите ви, и ще (ви) причинят болка на сърцето.“ (Левит 26:16б, превод от иврит). Тази мерзост винаги била свързана с „планини“ - действащи пирамиди и мегалитни постройки, свързани с гласовете на определени небесни тела. Същата мерзост е асоциирана и с някаква адска жега (ср. Откр.16:9) – „огън от небето“, която има силата да нажежава и стопява дори камъните, подобно както когато Господ-Бог поразява (виж Пс.97:5; ср. 2Петр.3:10). Тя предизвиква нестихващи вибрации вътре в телата на хората и големи разкъсвания. Тя може да се вижда (ср. Марко 13:14а) като огнено-оранжево-червена камбана в небето. Във времето на края Третия Храм, издигнат от ционистите за еврейския Антихрист в град Ерусалим, Израел, ще влезе в такава незаконна връзка („блудство“) със силата на Сатурн/Сатана, действаща, чрез „малкия рог“ – Голямата пирамида в Гиза, Египет. Вследствие на това, над Юдея и град Ерусалим ще застанат убийствени, стоящи, скаларни вълни – „голямото (червено) море“ (ср. Ерем.46:8; Езек.26:19). По тази причина, призивът на Господ Исус Христос бил хората да бягат надалеч или да стоят на възможно по- високи места (виж Мат.24:15-18). Единственото противодействие с/у тази не затихваща и опустошаваща като потоп мерзост, в самия край, ще бъде Силният Вик или Гласът на Яхве (планетата Юпитер), който като чутовен гръм ще разтърси небето и земята, ще порази, и ще извади огъня (ср. Езек.28:18) изсред мястото на ГП (виж Исая 19:1,22; 24:21; ср. Йов 26:12). Тази мерзост била наречена „заливащата, като потоп, беда“ или „всепоразяващия бич“. – „Когато всепоразяващият бич (заливащата беда) минава, тогава ще бъдете стъпкани от него. Колкото пъти минава ще ви хваща; защото всяка заран ще минава, денем и нощем. И само слуха за него да чуе някой, ще се ужаси.“ (Исая 28:18в,19).]

„Ще има хиляда и двеста и деветдесет дни.“
 – трудно е да се измисли символично значение на това число. (Много малко вероятно и безсмислено е дългият период от 2300 години довеждащ ни до времето на края, да бъде удължен с нови 1290 години.) Думата „ya·mim“ „дни“, заедно с число, тук трябва да се разбира буквално в контекста на този апокалиптичен пасаж. Периодът от 1290 дни е обвързан с „мерзостта, която причинява запустение“ и според Исус Христос ще бъде знак за „голямата скръб“ (виж Мат.24:15,21). 

„Благословен, който чака и стигне до хиляда и триста и тридесет и пет дни.“
  

„Блажен (благословен)“
 - еднакво възможно е от иврит думата „’as·re“ да се преведе като „щастлив“ или „благословен“. В откъси от библейската мъдрост този термин често се прилага за човек, който в живота си приема сериозно Божието откровение (виж Пс.1-ви и Пс.119-ти). 

„Който чака (дочака) и стигне (достигне)“
 – въпреки, че темата тук е в единствено число, тя трябва да се разбира като колективна и да се отнася до всички, които чакат. Концепцията за чакане в Библията е паралелна с концепцията за живот на молитва и преданост към Бога (виж Пс.130:5; Михей 6:8; ср. Откр.13:10в; 14:12).

„До хиляда и триста и тридесет и пет дни.“
  - и 1290 дни, и 1335 дни са свързани с работата на Божия враг. Когато тези две числа се съберат с израза „време, времена и половин време“ (или 1260 дни) от Дан.12:7, тогава и трите числа – 12601290 и 1335 (дни), се явяват в реда на една числова прогресия. Думата „ya·mim“ „дни“ и тук (както и при 1290 дни) би трябвало да се разбира като буквални дни. Благословение (на иврит - „’as·re“) е обещано на онези, които „hak·keh“ „чакат“ и издържат с активна вяра през последните 1335 дни (ср. Откр.13:10 и 14:12). Краят на 1335-те дни бележи края на настоящата епоха (век) и началото на „Милениума“ или „хилядата години“ (виж Откр.20:3).

{Сега, когато имаме на разположение текстовете на книгата „Откровението на Йоан“ лесно може да бъде разбрано, защо са били споменати на пр. Данаил точно тези две конкретни числа – 1290 и 1335 (дни). Те са необходими за да се пресметне „числото на звяра“ (виж Откр.13:18). В Откр.9:10,15 се посочва, че периодът от 42 месеца или 1260 дни приключва с два подпериода: – „5 месеца“ [буквални 150 дни за планетата Марс (виж Откр.9:10)] и „ден, и месец, и година“, сметнато в дни като: 1+30+360 [или общо 391 дни за планетата Меркурий (виж Откр.9:11,15)]. По всяка вероятност и трите периода (1260, 1290 и 1335 дни) имат обща начална точка, като 1290 дни се явяват продължение от още 30 дни за Луната на периода от 1260 дни, а 1335 дни се явяват продължение от още 45 дни за Сатурн на периода от 1290 дни. По този начин бързо може да се сметне „числото на звяра“ като сума от тези времеви периоди: (150+391)+30+45 = 616 дни.

Всъщност, в древните ръкописи на гръцки език на кн. Откровение, в текста на Откр.13:18 няма цифри, а само букви. В няколко манускрипта стоят трите букви: – „кси“, „йота“ и „стигма“, чиито числови стойности съответно са – 600, 10 и 6, т.е. 
числото на звяра“ е „616“. Ириней Лионски (140-202 г.) знаел за съществуването и разпространението на стари ръкописи на кн. Откровение, където вместо числото 666 стои числото 616. (виж „Против ересите“, т. 5, стр. 28-30). „Codex Ephraemi Rescriptus“ - последният в групата от 4-те т.н. велики унциални ръкописи („Codex Sinaiticus“, „Alexsandrinus“, „Vaticanus“ и „Codex Ephraemi“) е ненапълно (т.е. частично; съдържащ само някои части от Светото Писание) оцелял гръцки ръкопис на Библията от началото на V в.сл.Хр., който съдържа в частта на Откр.13:18 числото „hexakosiai deka hex“, т.е. - 616. В 542 г. известният католически богослов Цезарий от Арл цитирал Апокалипсиса, вероятно като заимствал числото 616 от по- древен ръкопис. Открити са няколко древни ръкописи на гръцки и латински език на книгата Откровение, които дават информация, че числото в Откр.13:18 е 616. Някои съвременни издания на Библията имат бележка под линия, която уточнява, че, числото може да бъде не „666“, но „616“. Експертите, които имат нови фотографски доказателства за древния фрагмент от папирус P115 (P.Oxy.4499), намерен през 1895 г. от английски египтолози, недалеч от Египетския град Oxyrhynchus, препис на кн. Откровение, наистина считат, че е по- достоверно да става дума за числото 616. Намереният препис-фрагмент, съдържащ трите букви: – „кси“ (с числов еквивалент 600), „йота“ (10) и „стигма“ (6) - на гръцки език записът е „χις“. По този начин числото „616“ е указано в един от най- древните намерени ръкописи на кн. Откровение (~ ІV в.сл.Хр.). Практиката да се използват букви или думи, за да се обозначат цифри (т.н. „гематрия“) е много стара и се среща във всички древни народи.}

„Но, Вие, вървете до края; и, Вие, ще си починете, и ще се издигнете към Вашето наследство в края на дните.“


„Но, Вие (Данаил), вървете до края“
– иврит думата „laq·qes“ „до края“ е предоставена в този стих, за да създаде впечатление за текущо действие, тъй като тук означава „дръжте се до края (на живота си)“.

„И, Вие (Данаил), ще си починете“
- думата „ta·nu·ah“ „ще си починете“ представлява евфемизъм за смъртта на пр. Данаил (ср Йов 3:13,17).

„И ще се издигнете“
– книгата приключва с подходящо обещание за „издигането“, т.е. за възкресението на самия пр. Даниил (ср. Исая 26:19). Образният език, в който са употребени думите „покой“ и „издигане“ (на пр. Данаил), удачно представя идеите за смъртта и възкресението като сън и издигане, ставане от този сън. „Тези, които вървят в правда, влизат в мир; те намират покой, докато лежат в смъртта.“ (Исая 57:2). За втори път в глава 12-та се казва на пр. Данаил да продължи напред с живота си на вяра и да се придържа към даденото му вече откровение. Тъй като събитията, които той видял и чул във видението, се отнасят до далечното бъдеще, пр. Данаил щял да умре преди да дойде този край. Бидейки в състояние на сън, той ще си почива до времето на възкресението, когато ще се издигне за живот и ще получи полагащото му се наследство (ср. Йоан 5:28,29). Призивът към Данаил e да бъде спокоен, тъй като при повдигането на Архангел Михаил (виж Дан.12:1а; ср. 1Сол.4:16) и при изтичането на 1335-те дни (виж Дан.12:12), пророкът ще възкръсне от мъртвите, и ще получи своето наследство да живее в Царството (виж Дан.7:27).

„Към Вашето наследство“
 - еврейската дума „go·ra·l“ „жребий“ („дял“) също може да означава и „съдба“ (виж Пс.125:3; ср. Ерем.13:25). Езикът тук сякаш е заимстван от тегленето на жребиите по времето, когато Обещаната земя била разделена м/у племената на израилтяните (виж Числа 26:55,56; Ис.Нав.15:1). Псалмистът Асаф казва: - „Отпадат (отслабват; може да се провалят) моята плът и моето сърце, но Бог е силата на моето сърце, и моят дял завинаги.“ (Пс.73:26).

„В края на дните“ - от иврит изразът „qes hay·ya·min“ „края на дните“ е преведен като „времето на края“ в Дан.12:4. Докато някои тълкуватели считат, че тези два израза описват един и същ последен времеви период, то други са заключили, че в Книгата на пр. Данаил „края на дните“ са последните дни „във времето на края“.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: karev2
Категория: Други
Прочетен: 9593
Постинги: 13
Коментари: 0
Гласове: 3
Архив