ТЪЛКУВАНЕ НА КНИГАТА ДАНАИЛ 12^-та гл. (част ІІ)

Видението, представено в Дан.10^-та гл., обхваща текстовете от Дан.11:1 до Дан.12:4 и завършва със заключението в Дан.12:5-13. [Времевите периоди в Данаиловитe пророчества са разположени в края на всяко от отделните видения. В Дан.7^-ма гл. видението е описано в стихове 1-14, а времевият период е даден в стих 25^-ти. Видението от Дан.8:1-12 е последвано от времевия период в стих 14^-ти. Така и в пророчеството, относно „времето на края“ в Дан.11:40-45, времевите периоди са в Дан.12:5-13. Последните стихове (виж Дан.12:5-13) не са едно по- късно допълнение (дописване, извършено в по- късни времена и впоследствие прикрепено) към книгата, както някои критици смятат, а нейния епилог (послеслов).]

„И погледнах, аз Данаил, и там двама други стояха, едни от този (единия) бряг на реката, и един от онзи (другия) бряг на реката.“

„И погледнах, аз Данаил“ – иврит глаголът „ra·’i·ti“ „погледнах“ в този контекст най- вероятно означава „отново погледнах“, т.е. видял е ново видение. Това се подкрепя и от Дан.10:5, където пр. Данаил казва –  „и вдигнах очите си, и видях“. Данаил бил вещ астроном и мъдър човек, получавал сънища, и имал видения, и можел правилно да разчита горните (в небесата) знаци (виж Дан.5:11,12; 7:1,2). Фразата „Аз, Данаил“ се среща и на други места в тази книга и се отнася до самия пророк (виж Дан.7:1; 12:4).

„И там двама други стояха“­ - двете небесни същества са описани като „a·he·rim“ „други“, за да не бъдат бъркани с ангел Гавриил и мъжът, облечен в бели дрехи (виж Дан.10:5). На иврит „‘a·madim“ „стояха“. В този контекст глаголът „стояха“ трябва да се чете в неговото буквално значение.

„Едни от този бряг на реката и един от онзи бряг на реката.“ – думата „hay·’or“ „реката“ се използва единствено и само тук в цялата Книга на пр. Данаил. Тази дума е различна от думите, използвани за „u·bal“ „канал“ (виж Дан.8:2) или „na·har“ „голяма река“ (виж Дан.10:4). На иврит думата „ye’or“ „река“ често се използва в Библията по отношение на р. Нил, а също и при описанието на есхатологичния град Ерусалим (виж Исая 33:21). [„Фразата (словосъчетанието) „речен бряг“ трябва да се разбира в месопотамски смисъл, като точка на почивка (покой) на реката (потопа), която се спуснала от Небесата на Земята.“ (виж кн. „The Atlantis Secret: A Complete Decoding of Plato’s Lost Continent“, Alan F. Alford, Eridu Books, G.B., 2001, Chapter 17 - „The Fall of Man“)]

„И един каза на мъжа облечен в бяло (лен), който беше над водите на реката: - Докога ще бъде изпълнението на тези чудеса?“

„И един каза на мъжа (човека) облечен в бяло (лен)“ – глаголът „way·yo·mer“ „и той каза“ разкрива сходство с разговора м/у двете свети същества в Дан.8^-ма гл. (виж Дан.8:13-16). Предполага се, че едно от двете същества, споменати в предишния стих, задава този въпрос на мъжа облечен в бяло (в ленени или в бели дрехи). Не може да се каже дали това е същият човек, когото пророка видял във видението, записано в Дан.10^-та гл. (виж Дан.10:4-9).

„Който беше над водите на реката“ – еврейският израз „mim·ma·’al  le·me·me  hay·’or“ буквално означава „над водите на реката“ и се различава от позицията, заета от другите две същества, понеже другите двама стояли на отсрещния бряг на реката (виж Дан.12:5). След като изслушал разказа на ангел Гавриил за дългата (продължителна) война (виж Дан.11^-та гл.), пр. Данаил (в ново видение) станал свидетел на разговор, подобен на онзи, който по- преди това чул при потока Улай (виж Дан.8:13,14). Всъщност Данаил видял три небесни фигури. Двама стоели на единия бряг на реката, а един „човек, облечен в бяло“ (ср. Дан.10:4-9) стоял от другия бряг и част от него – над водите на реката.

{В библейските пророчества две големи политически сили (и водите на големите реки, които ги подхранвали) представлявали враговете на Израел: – „Асур“ [или „Ашур“, още „Нинурта“ или „Нисрох“ (виж Исая 37:38; 4Царе 19:37) - главният асирийски бог (недотам правилно превеждан понякога като „Асирия“); в друг смисъл „Асур“ било нарицателно име на големия, крилат, Червен Дракон/Змей (ср. Откр.12:3) - планетата Сатурн, който дава своята голяма сила на планетата Меркурий и носи на своя гръб (криле) царя на Асирия], от север, онагледен, чрез неговата небесна река „Ефрат“ и – „Египет“ (нарицателен образ на планетата Марс), от юг, с неговата небесна река „Нил“. [В древноегипетската митология (цитат от the Leyden Papyrus) бог Thoth (Тот; символ на планетата Меркурий) заявява: - „Ще залича всичко, което съм направил. Тази Земя ще влезе (ще бъде погълната) във водната бездна на Nu (или Nunu – Космическият Океан), чрез бушуващ потоп и ще стане така, както е било в първото време. Аз самият ще остана заедно с Osiris (Озирис; символизиращ планетата Сатурн), но ще се превърна в малка змия, която не може да бъде нито разбрана, нито видяна.“ … „Един ден Нил ще се издигне и ще покрие с вода целия Египет и ще удави цялата страна; тогава, както в началото, няма да се вижда нищо освен вода. Osiris тогава ще плава над водата в лодка, като Ra и той ще извърши пътуване до the Island of Fire (до Островът на Огъня – алюзия за Голямата пирамида в Гиза), където Horus (Хор; символ на планетата Марс) е установен на трона на своя баща Osiris.“ (виж кн. „From Fetish To God Ancient Egypt“, Sir Ernest Alfred Wallis Budge, Published by Routled, imprint of the Taylor & Francis Group, New York, USA, (1934) 2013, Part. I., Ch. VI., p. 198)]}

Исая пророкувал за деня, когато Яхве (планетата Юпитер) ще накаже тези две сили [„от канала на Реката (р. Ефрат) до Потока (р. Нил) на Египет“ (виж Исая 27:12_б)] и ще спаси верния Си остатък (виж Исая 27^-ма гл.; ср. Езек.32^-ра гл.). По подобен начин и пр. Захария описал Божията власт над (космическата) река Нил (в по- дълбоката древност, когато Средиземно море още не съществувало, река Нил била наричана река Стикс) по следния начин: „И той (остатъкът) ще премине през морето с беда (бедствие; страдание; голяма скръб); и (Яхве) ще затвори (удари) извиращото море и ще пресъхнат всички дълбини на Нил. Ще бъде свалена гордостта на Асур и скиптърът на Египет ще се отвърне (ще замине).“ (Зах.10:11). Тъй като голямата сила на водите - „като от потоп“ олицетворявала заплахата от врага, Библията често описва Господ-Бог Яхве като Този, който може да усмири (покори) тези сили. В Псалмите е записано: „По- могъщ от шума на много води, от силните вълни на морето – над тях е Яхве.“ (Пс.93:4). (Това са били някакви разрушаващи космически води (т.е. могъщи вибрации и енергии) и погубващи, стоящи скаларни вълни на голямото червено море.) В Евангелията учениците били твърде учудени от способността на Исус Христос да успокои бурята в морето: „А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: - Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?“ (Лука 8:25_б,в).

– „Докога ще бъде изпълнението на тези чудеса?“ – зададения тук въпрос е идентичен с този в Дан.8^-ма гл. (виж Дан.8:13; Исая 6:11_а; ср. Откр.6:10). Оригиналната иврит дума „hap·pe·la’ot“ „чудеса“ описва в Библията – както могъщите Божии спасителни действия за Неговия народ (виж Изход 15:11; Пс.77:11,15; Исая 25:1), - така и Неговите присъди в/у нечестивите (виж Исая 29:14). Изразът „qes  hap·pe·la’ot“ „краят на чудесата“ се отнася до края на събитията, представени в Дан.11:40-45 и в Дан.12:1-3. Сродните термини се срещат и на други две места в книгата (виж Дан.8:24 и 11:36).

„И чух човека облечен в лен, който беше над водите на реката, и когато той издигна дясната си ръка, и лявата си ръка, към небето, и се закле в Този, Който живее вечно, че това ще бъде след време, времена и половин време, и когато (ще) е напълно разбита ръката (силата) на светите хора, ще бъдат завършени всички тези (неща).“

„И чух“ – пророк Данаил използвал тук словесната форма за първо лице, точно както в началото на Дан.8:13, за да докладва за това ново откровение, в което чувал, какво си говорят небесните същества. 

„Човека облечен в лен (в бели дрехи), който беше над водите на реката“ – това е фигурата на небесното същество, което пр. Данаил видял.

Описаното от пр. Данаил представлява, сравнително проста и известна на астрономите картина. „Реката“, спомената в Дан.12:7, е Голямата космическа река от звезди, т.е. – „Млечният Път“. „Двамата други“ (виж Дан.12:5), стоящи на единия бряг на реката, са двете големи човешки фигури на съзвездието „Gemini“ („Близнаци“) с техните най- ярки звезди (главите им) – „Pollux“ и „Castor“. Картинното им описание ни насочва към образите на двата херувима направени от злато, които засенчвали капака (капорета) на ковчега на завета в светата скиния (виж Изх.25:19_а). „Човекът“ облечен в лен, на другия бряг на (и с част от тялото си над) „реката“, е съзвездието „Орион“ – небесният първосвещеник, който сякаш, година след година, неуморно ходи по небесния свод, сред 24^-те старейшини или още животни/зодиакални съзвездия (в календара на древен Египет), в градината-храм на Небеса-Земята (ср. Бит.2:19,20_а).

{Според древногръцката митология Орион можел да ходи по/над водите на морето (ср. Мат.14:25-27; Откр.10:5). „Името „Орион“ означава „Този, който излиза (или слиза) като светлина“. Това наименование може да се приложи към Исус Христос в Неговата роля на Месия. Звездата в подножието на „Орион“ също маркира това съзвездие като представяне на Идващият Месия, Желаният от всички народи (Агей 2:7). Тази звезда е „Ригел“, което означава „Ногата, Която Смачква“. В небесата, съзвездието „Орион“ се вижда като воин стъпил с единия си крак върху главата на змията, представена от съзвездието, погрешно наречено – „Lepus“, „Заекът“. Като „Семето на жената“, обозначен от (съзвездието) „Дева“, Яхве окончателно и фатално смачкал главата на змията, наречена Сатана, когато Той (Исус Христос) умрял за нашите грехове и след това се издигнал от мъртвите.“ [виж кн. „The Language of God in the Universe“ (The Book І), by Helena Lehman, Publisher: Pillar of Enoch Ministry Books, Illinois, 2006 (Revision 8), „The Great Pyramid and Orion – Heralds of the Messiah“, р. 93] Че евреите са свързвали съзвездието „Орион“ с помазването на месията (с небесен елей/сила/дух), е подчертано в образността, че човека (Орион) бил видян от пророците (виж Дан.12:6,7; ср. Откр.1:8) като мъж, облечен в лен (в бяло), т.е. като свещеник (или първосвещеник Орион/Аурон/Аура·Ан, превърнало се в семитското име Аарон), но и в атрибутите на мъртвец (на мумия, обвита в плащаница от бял лен; ср. Лука 23:53; Йоан 19:40), който обаче е възкръснал (въздигнал и възлязъл на небесата; ср. Йоан 3:13; Евр.13:20).}

{От времето на сътворението образът на съзвездието „Орион“ (Човекът-Дух в небето на небесата) и аналогичната конфигурация на 7^-те планети (Душата или още кръвта на/в небето) са били отпечатани (под формата на планини/пирамиди/храмове на ключови места) в/у (Тялото) Земята. Когато могъщите енергии/Силата на трите седмици-образи: - Духът (древноегипетското „Ка“), Душата („Ба“) и Тялото („Ла“) се съединят в едно (тук долу) - се явява Животът от Бога и нашият свят радостно оживява от мъртвите. Трите големи пирамиди в Гиза, Египет, са съответно образите на трите звезди от т.н. „пояс на Орион“. Голямата пирамида на Хеопс - съответства на звездата „Ал-Нитак“ (и на планетата Земя), пирамидата на Хефрен - на звездата „Ал-Нилам“ (и на планетата Марс) и по- малката пирамида на Менкаур съответства на третата звезда от пояса – звездата „Минтака“ (и на планетата Меркурий). Звездата на лявото рамо или лявата ръка (която държи щита) на „Орион“ се нарича „Белатрикс“ и нейния земен образ е град Петра, Йордания (образ и на Луната). На главата на „Орион“ съответния й образ на земята е град Al-Karak (или Karak), Йордания [споменат в Стария завет като Кир Моавски или Кир-Арес(ет) (виж Исая 15:1; 16:7,11; 22:6; Ерем.48:31,36 и др.; образ и на планетата-глава Юпитер). Възвишенията наоколо били наречени в разказа на Стария завет - „Планината Синай“ или „Хорив“. Така както „Орион“ помазва със сила от небето на небесата главата - земният Кир (Al-Karak), така в древността Небесният Бог (чрез умела игра с изрази, като: глава, кръст/пояс, десница, все свързани със съзвездието „Орион“) назовал персийския цар Кир ІІ Велики, чрез който освободил юдеите от Вавилон - „Своя помазаник“ (виж Исая 45:1-8)]. Десницата (дясната ръка; дясното рамо или мишца) на „Орион“ е звездата „Бетелгейзе“, чийто небесен образ е планетата Венера, а земното й съответствие - град Ерусалим, Израел, и Планината „Сион“, на което място бил построен Храма. Израилтяните при Изхода следвали облачния/огнения стълб, който (фигуративно) крачел по трасето-образ на (от пояса нагоре на) „Орион“: – от Гиза – през Петра – Al-Karak – до Ерусалим. [Образът на левия крак на „Орион“ (съответствие на звездата „Ригел“ и на взривената/разбитата планета Тиамат) в/у земята, може би, се е намирал някъде в Африка, по направление на югозапад от пирамидата на Менкаур - към арея от пирамиди в някога откъсналата се от Западна Африка суша (сега - Антарктида), а десния му крак (звездата „Саиф“; съответстващ образ и на планетата Сатурн) - на запад от Голямата пирамида в Гиза, в една линия с комплекс от пирамиди на потъналите във водите на Атлантическия океан група от острови на т.н. „Атлантида“; вероятно нозете на гигантския образ на „Орион“ в/у земята понастоящем са строшени (обезсилени; извадени от функционалност); (ср. Дан.2:34)?] Тъй като създателите ни отначало са свързали в едно материалните и духовните същности, мислите на хората с космоса, посредством специални кристали/скрижали Божие дело в пирамидите/дървета, то от хората зависи и как ще функционира образа на човека. Ако мислите на хората са в хармония със Св. Дух – то и образът на човека „Орион“ в/у земята ще функционира за добро, свързвайки се подходящо в едно с енергията/духа на Юпитер/Яхве. Но ако мислите на хората са „постоянно само зло“ (виж Бит.6:5) – и големият образ на мъжа/човека „Орион“ в/у земята ще се свърже наобратно (неподходящо; в грях) – с енергията на Древната Змия Сатурн/Сатана – за унищожение и погибел, за зло. В древността, чрез пророк Исая, Бог отрезвил Своя народ, припомняйки му следното: – „Относно делото на Моите ръце – Вие Ми заповядвате!“ (виж Исая 45:11_б на иврит; ср. Притчи 23:7_а; Галат.6:7).}

И така, звездите „Полукс“ и „Кастор“ („Диоскурите“), и двете големи човешки фигури на съзвездието „Близнаци“, стоят на едната страна на реката от звезди „Млечния Път“. От другата страна на (и с част от тялото си над) реката, стои човекът „Орион“, който е издигнал и двете си ръце нагоре. [Наблизо е Галактическият център, който вероятно е във връзка с „Престола на Бога“ (виж Дан.7:9; ср. Езек.1:26). Недалеч в небесата е и „вулвата“ или „утробата“ на „Космическата Майка“ – звездата „Денеб“ от съзвездието „Лебед“ („Северен кръст“) (виж кн. „The Cygnus Mystery: Unlocking the Ancient Secret of Life’s Origins in the Cosmos“, Andrew Collins, Watkins Publishing, London, 2006, Ch. 15, Subtitle „Lady of the Milky Way“).] На всеки 2880 години (?) [т.е. една голяма или пълна „година“ на „Архангел Михаил“ (виж Дан.12:1; планетата Венера има своите 8 годишни цикли – 360х8=2880 години)] от изток бива издигнат [на кръста в Небесата или „роден отгоре“ (от „утробата“)] и Съдията „Цедек (или Седек)“ (виж Исая 41:2; 5:12_б) – планетата Юпитер/Яхве. Той получава от „Стария по дни“ (алюзия за Слънцето) власт и сила (виж Дан.7:13,14; ср. Откр.19:6) „облича се в светлина, като с дреха“ (виж Пс.104:2_а), и прославен сияе, като ярка звезда (виж Числа 24:17) на изток (ср. Мат.2:2,9). Като „Слънце на Правдата (Истината)“ (виж Малах.4:2_б; ср. Откр.1:7; Йоан 17:1-5; 18:37). Издавайки Гласа Си (виж Пс.46:6; ср. Йоил 3:16 и др.), гигантът Юпитер ще привлече всички (ср. Йоан 12:32) планети на новите им орбити (за през следващата голяма епоха). В час, който никой не знае, водите на тази голяма небесна река (виж Пс.46:4) и Гласа на Господ-Бог Яхве (виж Бит.3:8,10) или „Словото“ (виж Йоан 1:1) достигат от този небесен път до Градината на елохимите на Земята, в която (градина) е и Планината на Славата и Светостта (виж Дан.11:45) – Храмът в град Ерусалим (ХЕ), – и Славата на Адонаи влиза в Светая Светих, където е ковчега на Завета (ср. Исая 6:1). Тогава, сякаш „пръсти от ръка на човек“ (виж Дан.5:5; ср. Лука 11:20) от светлина ще „пишат“ вътре в „сърцето“ (виж Ерем.31:33,34) – в онези специални таблети/кристали „Божие дело“ (виж Изх.32:16; ср. Езек.1:22) новите заповеди („закони“ или „съдби“) за движението на цялата Слънчево-Юпитерова [„два престола (две власти) в Небето - на Бог (Слънцето) и на Агнето (Юпитер)“ (виж Дан.7:13; ср. Откр.22:1-3)], бинарна звездна с-ма (виж Исая 45:12). „В оня ден там ще има извор (фонтан) за дома на Давид и за жителите на Ерусалим - за грях, и за нечистота.“ (Зах.13:1; виж Езек.47:1; ср. Откр.22:1). Чрез това обновление на всичко (виж Мат.19:28) и жизнено необходимите астрономически корекции на нашата звездно-планетарна с-ма, Създателите ни, и Разумната Вселена, приятелски ни поздравяват, и гарантират живота, и благоденствието на планетата Земя (виж Ерем.29:11; ср. Йоан 10:10_б) за през времето на новата голяма световна епоха (виж Исая 35^-та гл.; ср. Откр.21:3-5).

За последно пророк Исая свидетелствал, че бил очевидец (виж Исая 6:1-5) на подобно явяване [на гръцки език „Επιφάνια“ („Епифания“), т.е. „Явяване (на Божията Слава)“; (в контраст със славата на цар Антиох ІV „Епифан“, векове по- късно)] на небесните „Адонаи“ [„Господари“ (мн. число) - „И кой ще отиде за Нас?“ (виж Исая 6:8)] в Светая Светих на Храма, в град Ерусалим, Израел, през 740 г.пр.Хр. Прибавени към 740 г.пр.Хр. 2880 години биха ни отвели до 2141 г.сл.Хр. _{(няма нулева година)}. Съзвездието „Близнаци“ (назовани в текста като „двамата други“) допълнително (астрономично, не хороскопно) указва и свършека на времето – краят на периода [от 1335 дни (виж Дан.12:12)]: 20 юни – 20 юли. Денят и часът (виж Марко 13:32) от сега не могат да бъдат с абсолютна точност определени, защото това ще бъде една твърде прецизна подредба в пространството (и времето) на множество небесно войнство (ср. Лука 2:13-15), т.е. – на планети („ангели“), на определени ярки звезди („херувими“) и на (четирите водещи за епохата) ключови зодиакални съзвездия („серафими“), спрямо Светая Светих на Храма в град Ерусалим, Израел. Но, според откритото на пр. Данаил – някъде в края на пролетта или в самото начало на лятото на 2141 г.сл.Хр. „изпълнението на тези чудеса“ ще трябва да приключи. [„Времето на тези финални събития трябва да съвпадне с мистично изчисляемата „петдесета година“, „юбилея“ (Лев.25:10): има се предвид петдесетият подред от „сто и двадесет годишните цикли“ от великия пророчески 6000-годишен период (Бит.6:3), т.е. времето от 5880 до 6000 г. по юдейския календар (2120-2240 г.сл.Хр.).“ (виж кн. „Пророчества Книги Даниила“, Дмитрий Владимирович Щедровицкий, Издательство „Теревинф“, Москва, Издание 6^-е, 2014, гл. 11 „Презренный овладевает царством. Последнее сражение света и тьмы“, стр. 248-249)]

„И когато той издигна дясната си ръка, и лявата си ръка към небето, и се закле“ – обикновено, в библейските времена, хората се заклевали, като вдигали нагоре само едната си ръка (ср. Бит.14:22; Втор.32:40; Откр.10:5,6), но това същество го прави, като повдига и двете си ръце. [Тук, вдигнатите нагоре ръце, така често срещани и в древните египетски йероглифи, и символика, означават както „защита“, така и „прегръщане“ (възраждане; възкресение), и се отнасят пряко до ролята на Върховното божество като „защитник“ на хълма на Светостта и Славата (Сион), а оттам – и на цялата Обетована земя.]

„В Този, Който живее вечно (Е утвърден завинаги)“ – изразът е препратката към Вечния Бог (виж Дан.4:34; 6:26; ср. 7:9), Който в Библията понякога се заклева в Себе Си (виж Бит.22:16; Втор.32:40) или в Своето Велико име (виж Ерем.44:26).

„Че това ще бъде след време, времена и половин време“ –  изразът „mо·w·’ed  mо·w·a’dim  wa·he·si“ „време, (два) пъти време и половината (на) време“ е иврит еквивалента на арамейския израз „’id·dan we’id·da·nin“, който се намира в Дан.7:25. Той е отговор на въпроса, зададен в предишния стих. „Време, времена и половин време“ означава - година, две години и половин година, т.е. буквални 3,5 години или 1260 дни (ср. Откр.11:3; 12:6).

„И когато (ще) е напълно разбита ръката (силата)“ - думата в оригиналния иврит е „yad-“ „ръка“, образно използвана тук за власт (виж Дан.1:2).

„На светите хора“ – на няколко места в Библията народът на Израил е наречен „’am- qo·des“ „светите хора“ (виж Изх.19:6; Втор.7:6; 14:2).

„Ще бъдат завършени всички тези (неща).“ – на иврит „tik·le·nah“ „приведени до края“. Според Дан.7:21, силата, назована като „малкия рог“, ще победи светиите през същия период на гонение (ср. Дан.7:25). Тази клетва потвърждава това, което вече е било открито на пр. Данаил в глава 7^-ма: – Първо, че светиите ще бъдат победени от преследващите ги сили (виж Дан.7:21,25) и – второ, че Господ-Бог Яхве внезапно ще спре дейността на този потисник, в неговото намерение да ги унищожи напълно (виж Дан.7:26). Литературната фигура, известна като прекъсната числена прогресия (пречупена на две седмица – „време, времена и половина време“), описва окончателното разбиване на силата, която от дълго време е преследвала верния Божий народ.

„И въпреки, че чух, аз не разбрах, и казах: - Господарю, мой, какъв ще бъде края от тези (неща)?“

„И въпреки, че чух, аз не разбрах“ - това се отнася до значението на изявлението, дадено в предишния стих 7^-ми. В края на видението, записано в глава 8^-ма, пр. Данаил направил подобна изповед, че не е разбрал казаното му (виж Дан.8:27).

„И казах (попитах): - Господарю, мой“ - въпреки че в Библията заглавието на титлата „’a·do·ni“ „мой господар“ може да важи както за Бога (ср. Исая 6:1 - „’a·do·nay“), така и за човешки същества, тук вероятно се отнася до небесния човек, облечен в лен (в бели дрехи), и като такава, титлата „’a·do·ni“ може да бъде изписана с главни букви. (За използването на същото обръщение - виж Дан.10:16-19.)

„Какъв ще бъде края (резултата) от тези (неща)?“ - еврейската дума „a·ha·rit“ „край“ се използва и в Дан.8:19 в комбинация с думата „haz·za·’am“ „гняв“. За разлика от въпроса, зададен в Дан.12:6 от небесното същество, свързано с продължителността на времето (ср. Дан.8:13), въпросът на пр. Данаил засегнал крайния резултат или изхода от този продължителен конфликт. Пророкът се тревожел най- вече за края на световната история, за крайния смисъл и резултат от мисията на Божия народ.

„А той каза: - Върви (си), Данииле, защото думите са затворени и запечатани до времето на края.“

„А той каза: - Върви (си), Данииле“ – тези думи, може би, трябва да се разбират в смисъл, като - „Продължавайте, Данаил!“ Глаголът на иврит „ha·lek“ „да ходя“ често се използва в Библията като метафора за самия живот. Данаил бил насърчен да се върне на своя пост в администрацията на цар Кир и да възобнови задълженията си като царски служител.

„Думите“ - съществителното „dabar“ „дума“ е споменато три пъти в Дан.10:1 и описва дългата война, разкрита в глава 11^-та. Данаил успял да разбере тази „дума “, само чрез „mar’eh“ „видение“, описано в Дан.10:4-9. Докато видението било разкрито, то на пророка било заповядано да запечата „словото“ за конфликта до времето на края (виж Дан.12:4).

„Са затворени и запечатани до времето на края“ - свитъкът на видението е „stm“ „затворен“ („скрит, пазен в тайна“) и означава, както, че откровението е завършено, така и че записът му е безопасно запазен за бъдещето. Думите, съобщаващи за видението, са също и „htm“ „запечатани“, което показва, че документът е не само запазен и удостоверен, но също така и запечатан.

„Много ще бъдат пречистени и направени бели, и усъвършенствани; но нечестивите ще вършат зло, и никои от нечестивите няма да разбере, но мъдрите ще разберат.“

„Много“ - това е четвъртото срещане на думата „rab·bim“ „много“ в гл.12^-та (виж Дан.12:2-4; ср. Дан.9:27). Този термин - „много“ се използва тук паралелно с думата „мъдрите“

„Ще бъдат пречистени и направени бели, и усъвършенствани (рафинирани)“ - три подобни термина са използвани в Дан.11:35, където описват опитността на преследваните мъдри. Първите два глагола тук са рефлексивни (насочени към себе си), казвайки – „очисти се и се направи мъдър“, въпреки че се разбира, че Бог Е агентът, който извършва тези действия от името на верните. Последната дума в този списък сякаш намеква за трудни времена, като преследване, чрез което верните ще се усъвършенстват.

„Но нечестивите ще (продължават да) вършат нечестие (зло)“ – оригиналът на иврит казва „we·hir·si’u  re·sa’im“ „нечестивите ще вършат зло“. Това е случай на едновременно обвинение („paronomasia“), изградено върху корена „rs“ – „нечестивите ще продължават да бъдат нечестиви“ и описва обичайното за тези хора действие, и състояние. Псалмистът осъзнал, че в тяхната гордост нечестивите не се занимават с никакви мисли за Бога (виж Пс.10:4). Пророкът се оплакал, че въпреки проявената благодат към нечестивите те не се учат на правда (виж Исая 26:10; ср. 2Петр.2:12). А мъдрецът отбелязал, че нечестивите са унищожени от собственото си зло (виж Пр.11:5_б).

„Но мъдрите ще разберат“ - в края на този стих се подразбира, че мъдрите (разумните) ще разберат посланието на нещата, разкрити на пр. Данаил. В Библията мъдростта е добродетел, която е описателна за характера на човека и следователно има духовно естество. Този стих представя ясен контраст м/у нечестивите и мъдрите. Контекстът на Данаиловите видения потвърждава факта, че мъдри са онези хора, които разбират Божиите пророчески откровения. Мъдрите ще могат да разберат смисъла на пророческите думи, точно както Данаил успял да разбере откровението за дългата война, чрез видението за Михаил. Нечестивите, от друга страна, няма да разберат, но ще продължат в своето нечестие до края, точно както Валтасар (Бел-шар-узур) направил в бунта си с/у Бога (виж Дан.5^-та гл.). 
Терминът много се използва тук с мъдрите в концентричен паралелизъм (хиазъм):
А. Много ще бъдат пречистени и направени бели, и рафинирани (усъвършенствани),
  Б. но нечестивите ще продължават да вършат зло.
  Б’. И никой от нечестивите няма да разбере,
А’. но мъдрите (разумните) ще разберат.
Горното заявление идва в контраст с нечестивите, които са като плява издухвани от вятъра. Те няма да могат да устоят на Съда и в крайна сметка техният начин на живот ще погине (виж Пс.1:4-6). Дан.12:10 сякаш е повторен в края на „Откровението на Йоан“, където се казва: „Който върши неправда, нека още върши неправда и който е осквернен, нека още бъде осквернен, и който е праведен, нека още върши правда, и светият нека още бъде свет.“ (Откр.22:11).

„И от времето, когато се отнеме ежедневната, и се постави мерзостта, която причинява запустение, ще има хиляда и двеста и деветдесет дни.“

„И от времето, когато се отнеме ежедневната“ - в Дан.11:31 и 12:11 думата „ежедневната“ (служба в Храма) е използвана с глагола „да премахна“. И при двата случая се използва фразата „мерзостта, която докарва запустение“ във връзка с глагола „поставям, установявам“.

„И се постави мерзостта, която причинява запустение (опустошение)“ – на иврит „siq·qu·sim  me·so·mem“ „опустошителна мерзост“ се намира и в Дан.9:27 и в Дан.11:31; ср. Мат.24:15; Марко 13:14). Тя е нещо ужасяващо страшно, някакъв гибелен мор; тотално бедствие; смърт. (Познати са само ограничени на брой древни свидетелства за тази ужасяваща „мерзост“, но в далечното минало, оцелели като по чудо, хора са виждали някакви огнено-червени кълба в небето и са се сблъсквали с нейния небивал терор; мнозина, твърде мистериозно са и загивали в неописуем предсмъртен ужас, при все още непонятни за нас обстоятелства.)

[Действието на тази „мерзост, която причинява пълно опустошение“ е само загатната в историята за коварния заговор на езическия цар Валак с лъжливия пророк Валаам, подмамили израилтяните да извършат грях (виж Числа 25:3), като енергийно свържат божествената светиня в кивота към образите/пирамидите, към множеството древни, мегалитни постройки издигнати на „високото място на Хамос“ (виж 3Царе 11:7_а; ср. 4Царе 23:13), енергийно свързани с „Chemosh“ („Хамос“; акадското име „Ka-ma-mus“, „Nergal“) - планетата Марс, наричана още „Ba’al Pe’or“ „Господарят на Устата“ (виж Числа 25^-та  гл.; ср. Откр.13^-та гл.). При сторения грях от евреите (неправомерно, акустично-енергийно свързване) „блудство“, Гневът (някаква чутовна по мощ, огнена енергия – опустошаваща електрическа дъга; късо съединение м/у енергийни точки с различен потенциал) от Яхве/Юпитер, за един миг избухнал и поразил 24 души (виж Числа 25:9; юдейските книжници в по- късни времена често обичали да добавят „хиляди“ към реалните бройки, за по- голямо величие на нацията и/или на техния бог). При започналата „мерзост, която докарва запустение“ „огън от небето“ (виж Откр.13:13,15_в) опустошил онова място и изпоял като с огън, запален отвътре, телата на намиращите се наблизо хора. Пр. Захария описал въздействието на такова (скаларно) оръжие: - „И ето язвата, с която Яхве ще порази всичките народи, които са воювали против Ерусалим: Месата им ще тлеят, докато още стоят на нозете си; очите им ще се разтопят в ямите си; и езикът им ще тлее в устата им.“ (Зах.14:12). „Аз така ще наскърбя човеците щото ще ходят като слепи, защото са съгрешили против Яхве; кръвта им ще се излее като прах, и месата им като нечистотии.“ (Соф.1:17). „Те ще се смутят; болки и скърби ще ги обземат. Ще бъдат в болки както жена, която ражда. Удивлявани (изумени, смаяни) ще (се) гледат един друг, - лицата им лица на пламък.“ (Исая 13:8) „Ще изпратя върху вас ужас (терор), погубващо страдание и болезнено треперене, които ще изгорят очите ви, и ще (ви) причинят болка на сърцето.“ (Левит 26:16_б, превод от иврит). Тази мерзост винаги била свързана с „планини“ - действащи пирамиди и мегалитни постройки, свързани с гласовете на определени небесни тела. Същата мерзост е асоциирана и с някаква адска жега (ср. Откр.16:9) – „огън от небето“, която има силата да нажежава и стопява дори камъните, подобно както когато Господ-Бог поразява (виж Пс.97:5; ср. 2Петр.3:10). Тя предизвиква нестихващи вибрации вътре в телата на хората и големи разкъсвания. Тя може да се вижда (ср. Марко 13:14_а) като огнено-оранжево-червена камбана в небето. Във времето на края Третия Храм, издигнат от ционистите за еврейския Антихрист в град Ерусалим, Израел, ще влезе в такава незаконна връзка („блудство“) със силата на Сатурн/Сатана, действаща, чрез „малкия рог“ – Голямата пирамида в Гиза, Египет. Вследствие на това, над Юдея и град Ерусалим ще застанат убийствени, стоящи, скаларни вълни – „голямото (червено) море“ (ср. Ерем.46:8; Езек.26:19). По тази причина, призивът на Господ Исус Христос бил хората да бягат надалеч или да стоят на възможно по- високи места (виж Мат.24:15-18). Единственото противодействие с/у тази не затихваща и опустошаваща като потоп мерзост, в самия край, ще бъде Силният Вик или Гласът на Яхве (планетата Юпитер), който като чутовен гръм ще разтърси небето и земята, ще порази, и ще извади огъня (ср. Езек.28:18) изсред мястото на ГП (виж Исая 19:1,22; 24:21; ср. Йов 26:12). Тази мерзост била наречена „заливащата, като потоп, беда“ или „всепоразяващия бич“. – „Когато всепоразяващият бич (заливащата беда) минава, тогава ще бъдете стъпкани от него. Колкото пъти минава ще ви хваща; защото всяка заран ще минава, денем и нощем. И само слуха за него да чуе някой, ще се ужаси.“ (Исая 28:18_в,19).]

[В шумерския епос „Подвизите на Нинурта“ (~ края на ІІІ хил.пр.Хр.) е записано следното за него (Ninurta било шумерското име на планетата Сатурн): - „Ан, цар на боговете, величествен! О, Царю, щорм (буря в морето) с величествен блясък (великолепие), несравним Нинурта, притежаващ (обладаващ) превъзходна сила; който ограбва Планините съвсем сам в пълна самота; потоп, неуморна змия, която се хвърля в земята на бунтовниците, Герой крачещ страховито в битка; Господ(ар), чиято мощна ръка е годна за носене на жезъла (боен боздуган), жънещ (пожънващ) като ечемик шията на непокорните; Нинурта, Цар, син, на чиято сила неговия баща се радва; Герой, чието великолепие (величие) обхваща Планините, като южен щорм (буря); Нинурта, който прави добрата диадема (тиара), дъгата, да проблясва като светкавица (мълния); величествено роден от този, който носи великолепната (царствената) брада (косми на главата); дракон, който сам се нахвърля (обръща) срещу (захапва) себе си, сила на лъв, който ръмжи на змия, ревящ (тътнещ) ураган; Нинурта, Цар, когото Енлил е възвисил (издигнал) над себе си; Герой, голяма бойна мрежа, хвърлена над врага; Нинурта, с ужаса (страховитостта) на вашата сянка, простираща се над Земята; освобождаваща яростта (гнева) на бунтовническите земи, смазвайки (завладявайки) техните събрания! Нинурта, Цар, син, който принудително е наложил почит към неговия баща, надлъж и нашир!... Нинурта, чието лице не знае срам; горделив поглед (нахално гледащ), арогантен мъж… Нинурта, нито брадвата, нито всемогъщото копие не могат да проникнат в неговата плът, нито един воин, подобен на него (нему), някога (никога) не е бил създаван срещу вас… Този човек (Нинурта) е хитър (изкусен; находчив; умен)!... Когато героят (Нинурта) се опаса със своя боздуган, слънцето не чака, луната влезе вътре (т.е. се скриха); бяха забравени, докато (Нинурта) вървеше към Планините; денят стана като смола (катран) (т.е. се помрачи)... В онзи момент, в онзи ден, полетата станаха черна пепел (букв. поташ; калиев карбонат), през цялата широчина (протежение) на хоризонта (беше) червеникаво, като пурпурна боя (червено обагрен) - наистина беше така!...“ (виж „The Exploits of Ninurta“, The Electronic Text Corpus of Sumerian Literature, Lines 1-16, and other) Древният писател описал могъщото действие на „човека - арогантния мъж“ - планетата Сатурн и излъчените (посредством мрежата от планини/пирамиди) смъртоносни, червени скаларни вълни – наречени в Библията „мерзостта, която докарва запустение“ (виж Дан.11:31; 12:11; ср. Марко 13:14), които, в оня ден, се разпространили през обхвата на целия хоризонт, по цялата широчина на Земята. По- нататък в същия епос за главният герой Ninurta е записано, че неговият гняв е: - „необузданата буря, която ходи по земята, изливайки отрова в земните гърди“ (виж „The Exploits of Ninurta“, The Electronic Text Corpus of Sumerian Literature, Lines 374,375) Големите „планини от камъни“/пирамиди били наричани от древните „гърдите на Земята“, понеже в тях (периодично) влизал „Дъх/Дух“ от боговете и те сякаш започвали да дишат, „оживявали“ (ср. Бит.2:7) и „проговаряли“ (ср. Откр.13:15_а,б). Явно те (планети, влизащи във връзка със своите земни образи - пирамиди), „изливайки отрова в земните гърди“, създавали „необузданата буря, която ходи по земята“ – „мерзостта, която докарва запустение“.]

[В произведението „Илиада“ древногръцкият поет Омир описал пристигането на „яздещите на коне“ Небесни Стражи/планетите над „пантите на небесните порти“ – големите планини/пирамиди по Земята и по- специално на идването на богинята Атина/планетата Венера в Деня на Възвишението (Съда) на Зевс/планетата Юпитер: - „Но Атина, дъщеря на Зевс, който носи егидата, оставила върху пода на баща си своята мека роба (връхна дреха), богато бродирана, която сама била ушила и ръцете й били оформили (изтъкали), и облякла върху нея туниката (хитона) на Зевс, събирачът на облаци, и (Той, Зевс) я облякъл в броня за сълзлива (кръвопролитна) война. Тя наметнала около раменете си егидата с пискюли, изпълнени с ужас, около които Rout (Разгромът?) е поставен като корона, и в който бил Раздорът (Борбата; Войната; Конфликта), в който била Доблестта (Храбростта), и в който било Настъплението (Непреодолимата атака), което кара кръвта да се смрази (да застине) в жилите; и там била главата на ужасното чудовище Горгоната, страшна (грозна) и ужасна, предзнаменованието (голямото знамение на небесата; поличбата; знакът; белегът-чудо) на Зевс, който носи егидата. И на главата си тя (б.а. Атина) поставила шлема с два рога и с четири издатини, изкован от злато, и украсен с въоръжените мъже от сто града. Тогава тя стъпила върху пламтящата колесница и сграбчила копието си, тежко, огромно, и силно, с което побеждавала (поваляла) редиците на мъжете-воини, на които тя била разгневена (ядосана), дъщерята на могъщия Господар (б.а. Зевс). И Хера бързо докоснала (шибнала) конете с камшик и самоволно изпъшкала (шумно издишала) върху пантите на небесните порти, които Стражите (Часовите) пазят, на които са поверени великите (възвишените) небеса и Олимп, дали да отварят (пускат; освобождават) гъстия облак (непрогледната, като мрак мъгла) или да го затварят. Там през портата те провирали (вкарвали) конете си търпеливо, поради остена; и те намерили сина на Кронос (б.а. Зевс), докато седял отделно от другите богове на най- високия връх на многовръхния Олимп.“ (виж кн. „Iliad“, Homer, English Translation by Augustus Taber Murray, William Heinemann, Ltd., Harvard University Press; Cambridge, MA., London, 1924, Book 5, Lines 734-754) Вероятно „Настъплението, което кара кръвта да се смрази в жилите“ в Библията е споменато, като „мерзостта, която докарва запустение“?]

„Ще има хиляда и двеста и деветдесет дни.“ – трудно е да се измисли символично значение на това число. (Много малко вероятно и безсмислено е дългият период от 2300 години довеждащ ни до времето на края, да бъде удължен с нови 1290 години.) Думата „ya·mim“ „дни“, заедно с число, тук трябва да се разбира буквално в контекста на този апокалиптичен пасаж. Периодът от 1290 дни е обвързан с „мерзостта, която причинява запустение“ и според Господ Исус Христос ще бъде знак за „голямата скръб“ (виж Мат.24:15,21).

„Благословен, който чака и стигне до хиляда и триста и тридесет и пет дни.“  

„Блажен (благословен)“ - еднакво възможно е от иврит думата „’as·re“ да се преведе като духовно „щастлив“ или „благословен“. В откъси от библейската мъдрост този термин често се прилага за човек, който в живота си приема сериозно Божието откровение (виж Пс.1^-ви и Пс.119^-ти).

„Който чака (дочака) и стигне (достигне)“ – въпреки, че темата тук е в единствено число, тя трябва да се разбира като колективна и да се отнася до всички, които чакат. Концепцията за чакане в Библията е паралелна с концепцията за живот на молитва и преданост към Бога (виж Пс.130:5; Михей 6:8; ср. Откр.13:10_в; 14:12).

„До хиляда и триста и тридесет и пет дни.“  - и 1290 дни, и 1335 дни са свързани с работата на Божия враг. Когато тези две числа се съберат с израза „време, времена и половин време“ (или 1260 дни) от Дан.12:7, тогава и трите числа – 1260, 1290 и 1335 (дни), се явяват в реда на една числова прогресия. Думата „ya·mim“ „дни“ и тук (както и при 1290 дни) би трябвало да се разбира като буквални дни. Благословение (на иврит - „’as·re“) е обещано на онези, които „hak·keh“ „чакат“ и издържат с активна вяра през последните 1335 дни (ср. Откр.13:10 и 14:12). Краят на 1335^-те дни бележи края на настоящата епоха (век) и началото на „Милениума“ или „хилядата години“ (виж Откр.20:3).

Сега, когато имаме на разположение текстовете на книгата „Откровението на Йоан“ лесно може да бъде разбрано, защо са били споменати на пр. Данаил точно тези две конкретни числа – 1290 и 1335 (дни). Те са необходими за да се пресметне „числото на звяра“ (виж Откр.13:18). В Откр.9:10,15 се посочва, че периодът от 42 месеца или 1260 дни приключва с два подпериода: – „5 месеца“ [буквални 150 дни за планетата Марс (виж Откр.9:10)] и „ден, и месец, и година“, сметнато в дни като: 1+30+360 [или общо 391 дни за планетата Меркурий (виж Откр.9:11,15)]. По всяка вероятност и трите периода (1260, 1290 и 1335 дни) имат обща начална точка, като 1290 дни се явяват продължение от още 30 дни за Луната на периода от 1260 дни, а 1335 дни се явяват продължение от още 45 дни за Сатурн на периода от 1290 дни. По този начин бързо може да се сметне „числото на звяра“ като сума от тези времеви периоди: (150+391)+30+45 = 616 дни.

Всъщност, в древните ръкописи на гръцки език на кн. Откровение, в текста на Откр.13:18 няма цифри, а само букви. В няколко манускрипта стоят трите букви: – „кси“, „йота“ и „стигма“, чиито числови стойности съответно са – 600, 10 и 6, т.е. „числото на звяра“ е „616“. Ириней Лионски (140-202 г.) знаел за съществуването и разпространението на стари ръкописи на кн. Откровение, където вместо числото 666 стои числото 616. (виж „Против ересите“, т. 5, стр. 28-30). „Codex Ephraemi Rescriptus“ - последният в групата от 4^-те т.н. велики унциални ръкописи („Codex Sinaiticus“, „Alexsandrinus“, „Vaticanus“ и „Codex Ephraemi“) е ненапълно (т.е. частично; съдържащ само някои части от Светото Писание) оцелял гръцки ръкопис на Библията от началото на V в.сл.Хр., който съдържа в частта на Откр.13:18 числото „hexakosiai deka hex“, т.е. - 616. В 542 г. известният католически богослов Цезарий от Арл цитирал Апокалипсиса, вероятно като заимствал числото 616 от по- древен ръкопис. Открити са няколко древни ръкописи на гръцки и латински език на книгата Откровение, които дават информация, че числото в Откр.13:18 е 616. Някои съвременни издания на Библията имат бележка под линия, която уточнява, че, числото може да бъде не „666“, но „616“. Експертите, които имат нови фотографски доказателства за древния фрагмент от папирус P115 (P.Oxy.4499), намерен през 1895 г. от английски египтолози, недалеч от Египетския град Oxyrhynchus, препис на кн. Откровение, наистина считат, че е по- достоверно да става дума за числото 616. Намереният препис-фрагмент, съдържащ трите букви: – „кси“ (с числов еквивалент 600), „йота“ (10) и „стигма“ (6) - на гръцки език записът е „χις“. По този начин числото „616“ е указано в един от най- древните намерени ръкописи на кн. Откровение (~ ІV в.сл.Хр.). Практиката да се използват букви или думи, за да се обозначат цифри (т.н. „гематрия“) е много стара и се среща във всички древни народи.

Небесните тела (в митовете наречени „божества“) в Слънчево-Юпитеровата с-ма, подобно на нотите и цветовете, имат своeто „число“; цикли кратни на 8 и 11):

- Слънцето - 11x8 = 88
- Меркурий - 22x8 = 176
- Венера - 33x8 = 264
- Луната - 44x8 = 352
- Марс - 55x8 = 440
- Юпитер - 66x8 = 528
- Сатурн - 77x8 = 616      [„616“ – „числото на звяра“ (ср. Откр.13:18)]

[С мъдрост сътворени постройки от кварцов прах от земята (ср. Бит.2:7), посредством подходяща ответна форма („по образ и подобие на“), с прецизно определени пропорции, устройство и правилна ориентация в пространството, чрез конкретното число (дължина на вълната, период или честота), биха могли (образно) да извикват „името“ на съответното за тях небесно тяло (виж 3Царе 9:3). Така изградените храмове (или пирамиди) привличали силата („славата“; „огъня от небето“) на определена звезда или планета („божество“, „елохим“) в себе си (ср. 3Царе 8:10,11). Фигуративно, такива постройки оживявали (затова и били наречени „човек“) - тъй като в тях влизало (имало) божествено дихание (дъх; вятър) или дух. Такива постройки били храм-обиталище - дом Господен (виж Пс.76:2). Единствено свързани с проявленията на такава могъща божествена сила древните хора са можели да извършват всевъзможни чудеса и удивителни дела по земята (подобно както проявлението на електрическия ток в различните ел. уреди).]

На през определен (дълъг) интервал от време планетите Меркурий и Венера могат да направят резонансен „образ“ на планетата (която е била „смъртоносно ранена“) Марс (176+264 = 440) [и така „смъртоносната му рана“ да оздравее (виж Откр.13:3_б)]; [при определена астрономична конфигурация Слънцето и Луната също биха могли да „възкресят“ енергийно Марс (88+352 = 440)]. Когато планетата Марс оздравее, заедно с планетата Меркурий могат да направят резонансен „образ“ на планетата Сатурн (440+176 = 616). Тогава „големият червен дракон“ на злото – планетата Сатурн – ще събуди в градината „великото чудовище“ на древността (виж Езек.29:3), което лежи в реките на Египет – „крокодилът Левиатан“ (виж Йов 41^-ва гл.) – Голямата пирамида в Гиза (ГП) – „дървото на познанието за доброто и злото“. Когато това се случи, ГП ще избълва от устата си „мерзостта на запустението“ (виж Дан.11:31_в) – „води“ от смъртоносни скаларни вълни – „червеното море“, с която „вода, като река“ (виж Откр.12:15) да нахлуе и покрие Светата Земя (Юдея) (виж Ерем.46:8) „като потоп“ (виж Дан.9:27), и да погуби [„останалите от потомството“ на „жената“ (виж Откр.12:17)], т.е. евреите, обитаващи там. От друга страна, събирането на блудната, облечена в багреница (червена) Луна със „звяра, излизащ от бездната“ - планетата Меркурий, вероятно може да убие (чрез антирезонанс за кратко време) гиганта Юпитер (352+176 = 528) [един съюз, наречен „тайната на жената и на звяра, който я носи“ (виж Откр.17:7_б)]. Тези твърдe сложни и съдбоносни (за живеещите по земята) астрономически процеси (поради която причина и попаднали във фокуса на библейските пророчества) по някакъв начин се контролират от подобното на лапис-лазули кристално „сърце“ на Храма в Големия Град Ерусалим, и по- специално от написаното от Бога [някакъв много специален „софтуер“ – истинските „Божии заповеди“, с които Създателите ни управляват орбитите (поведението) на небесните тела в цялата Слънчева с-ма (виж Исая 45:12)] вътре в плочите „Божие дело“ (виж Изх. 32:16), някога поставени в ковчега на завета. Когато най- накрая възкръсналият (възпламенил се от планета в ярка звезда и слънце на правдата) Яхве/Юпитер [от чието име, в скончанието на старозаветния век, Господ Исус Христос Е говорил и свидетелствал; отключил защитата му със Собствената Си кръв и записал с мислите Си вътре в този крайъгълен камък на земята (виж Йов 38:6_б; ср. Исая 28:16) - кристалното храмово „сърце“ (ср. Ерем.31:33) бъдещето на нашия свят (виж Ерем.29:11; Откр.21:11)] издаде своя силен глас в Градината (ср. Бит.3:8,10) (в гръцката митология – някакъв чутовен по мощ гръм и мълния от Зевс/Юпитер), Словото (Му) ще победи Сатана/Сатурн и ангелите му (Марс и Меркурий) (виж Исая 42:13), и ще освободи оцелелите в Сион, и в Ерусалим (виж Исая 63:1-8; ср. Зах.14^-та гл.) от гнева на Старовременната Змия (Змей). В онова време целият свят ще ликува от радост поради пре-чудното спасение извършено от Яхве (виж Исая 25:6-9).}

„Но, Вие, вървете до края; и, Вие, ще си починете, и ще се издигнете към Вашето наследство в края на дните.“

„Но, Вие (Данаил), вървете до края“ – иврит думата „laq·qes“ „до края“ е предоставена в този стих, за да създаде впечатление за текущо действие, тъй като тук означава „дръжте се до края (на живота си)“.

„И, Вие (Данаил), ще си починете“ - думата „ta·nu·ah“ „ще си починете“ представлява евфемизъм за смъртта на пр. Данаил (ср Йов 3:13,17).

„И ще се издигнете“ – книгата приключва с подходящо обещание за „издигането“, т.е. за възкресението на самия пр. Даниил (ср. Исая 26:19). Образният език, в който са употребени думите „покой“ и „издигане“ (на пр. Данаил), удачно представя идеите за смъртта и възкресението като сън и издигане, ставане от този сън. „Тези, които вървят в правда, влизат в мир; те намират покой, докато лежат в смъртта.“ (Исая 57:2). За втори път в глава 12^-та се казва на пр. Данаил да продължи напред с живота си на вяра и да се придържа към даденото му вече откровение. Тъй като събитията, които той видял и чул във видението, се отнасят до далечното бъдеще, пр. Данаил щял да умре преди да дойде този край. Бидейки в състояние на сън, той ще си почива до времето на възкресението, когато ще се издигне за живот и ще получи полагащото му се наследство (ср. Йоан 5:28,29). Призивът към Данаил e да бъде спокоен, тъй като при повдигането на Архангел Михаил (виж Дан.12:1_а; ср. 1Сол.4:16) и при изтичането на 1335^-те дни (виж Дан.12:12), пророкът ще възкръсне от мъртвите, и ще получи своето наследство да живее в Царството (виж Дан.7:27).

[Светото същество не казва, че Данаил ще се преражда многократно до края на времето; не му дава обещание и за някакво метафизично, имагинерно, „духовно възкресение“ от мъртвите. И въпреки, че още в І век имало хора, които се отстранили от истината, като казвали, че възкресението е вече станало, та събаряли вярата на някои (ср. 2Тим.2:18), Данаил (доколкото е известно) не възкръснал нито в 33 г.сл.Хр., при изтичането на пророкуваните „седмѝци 70“ (виж Дан.9:24-27), нито през 70 г.сл.Хр., когато дошъл свършека на старозаветната Юда (виж Мат.24:6). - Не! Краят на времето все още не е настъпил и поради тази причина - и пр. Данаил все още е сред починалите праведни хора (ср. Деян.2:29,34_а; Деян.24:15). - „А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него, молим ви, братя, да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа.“ (2Сол.2:1,2; ср. Откр.1:10).]

„Към Вашето наследство“ - еврейската дума „go·ra·l“ „жребий“ („дял“) също може да означава и „съдба“ (виж Пс.125:3; ср. Ерем.13:25). Езикът тук сякаш е заимстван от тегленето на жребиите по времето, когато Обещаната земя била разделена м/у племената на израилтяните (виж Числа 26:55,56; Ис.Нав.15:1). Псалмистът Асаф казва: - „Отпадат (отслабват; може да се провалят) моята плът и моето сърце, но Бог е силата на моето сърце, и моят дял завинаги.“ (Пс.73:26).

„В края на дните“ - от иврит изразът „qes hay·ya·min“ „края на дните“ е преведен като „времето на края“ в Дан.12:4. Докато някои тълкуватели считат, че тези два израза описват един и същ последен времеви период, то други са заключили, че в Книгата на пр. Данаил „края на дните“ са всъщност последните дни „във времето на края“.