ТЪЛКУВАНЕ НА КНИГАТА ДАНАИЛ 11^-та гл. (част І)

Данаил 11^-та гл. съдържа най- дългото и най- подробно пророчество в цялата книга. Главата се характеризира с наличието на двоен паралелизъм. Литературната фигура на Данаил 11^-та гл. е т.н. „меризъм“ - съчетаване на два (или повече) контрастни (противоположни) елементи, поставени заедно, с цел изявяване на цялото (на всичко). „Самото двойно съчетание „Север-Юг“ е стилистичен израз, използван в Библията в символичен смисъл, за да изрази идеята за пълния обхват на цялото земно пространство.“ (виж кн. „Стенанията на земята“, Жак Дукан, Издателство „Нов живот“, София, 1993, стр. 214-215)

Условно, Данаил 11^-та глава може да бъде разделена на три части:

- Първата част, стихове 2-32, обхваща период от ~ 374 години (от 539 до 165 г.пр.Хр.), като бегло споменава основните владетели на Персийската империя до победата на гръцкия цар Александър ІІІ Македонски над династията на Ахеминидите. След това текстът дава подробности за траещите над 150 години текущи военни конфликти м/у гръцките царе след смъртта на Александър Велики – Птолемеите в Египет - „царете от юг“ с/у Селевкидите в Сирия - „царете от север“, пряко засягащи живеещите в Светата земя евреи. Пророческият разказ завършва с времето на царуването на Антиох ІV Епифан (175-164 г.пр.Хр.), описан като „малкия рог“ в Дан.8:9-14.

- Втората част, стихове 33-39, обхваща много дълъг период от „2300 вечер-утро“ (или 2300 години) – с начало от 22.12.165 г.пр.Хр. и достигащи до 22.12.2136 г.сл.Хр., и се характеризира с подвизите и изпитанията на мъдрите м/у Божия народ. В самия край на този времеви период, на сцената ще се възвеличи последния цар – коварен лъже-месия - Антихрист, който, за да извърши мерзостта, която докарва запустение, ще използва огнената сила на Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет, свързана със голямата сила на планетата Сатурн – „бога на крепостите“, чрез планетите Меркурий – „царят от Север“, Марс – „царят от Юг“ и на Луната – онагледена, чрез Храма в град Ерусалим (ХЕ).

- Третата част, стихове 40-45, описва гневната реакция на народите и (религиозните) войни м/у въоръжените сили на Исляма „царят от Юг“ и армията на НАТО „царят от Север“ през последните „време, времена и половина време“ на гнева, „във времето на края“, за контрол над Славния свят хълм (Храмовото място) в град Ерусалим, Израел. Частта се отнася за последния владетел над Светата Земя – бъдещият еврейски (лъже) „месия“ (Антихриста), който с помощта на въоръжените сили на САЩ, ще премахне ислямския „месия“ от Славния свят хълм и сам той ще седне като цар в Третия Храм (виж 2Сол.2:3,4) в края на настоящата епоха. [„„Палестинският проблем“, казват дипломатите, почти без изключение, „e ключът към войната и мира“.“ (виж кн. „The Rabbis and the Top-Secret Plan to Build the Third Temple“, Thomas R. Horn, Defender Publishing LLC, Crane, Missouri, USA, 2019, Ch. 5: „Building toward Tribulation“, Subtitle: „Center of the Storm“, р. 96)] Тази трета част (стихове 40-45) обхваща периода - от 23.09.2137 г.сл.Хр. до ~ 06.2141 г.сл.Хр. [това са последните 1290 дни и 1335 дни (виж Дан.12:12)]. Стих 44^-ти съдържа и свой (значим) небесен пласт, свързан с взаимодействието на различни зверове/планети със Земята, и по- специално във връзка с ГП и ХЕ.

„И аз (Гавриил), в първата година на Дарий Мидянина, застанах да подкрепя и уякча него.“

„Дарий Мидянина“ - историческата идентичност на този владетел е личността на Кир ІІ Велики, защото той е бил мидянин (мидиец) от страна на майка си. Текстът на гръцкия превод „Септуагинта“ тук дава името Кир ІІ Персиеца, вместо Дарий Мидянина. Въпросната първа година, спомената тук е 539 г.пр.Хр.

„Застанах“ - в тази глава често се среща глаголът „amad“ „да стоя“. Историческият разказ в цялата 11^-та глава, е оформен от присъствието на (архангел) Михаил, който присъства подсъзнателно в цялата изложена историческа панорама. От използваните изразни средства в Дан.11^-та глава е видно, че по онова време пророк Данаил внимателно е наблюдавал конфликта горе м/у планетите Меркурий („царят от Север“) и Марс („царят от Юг“) в небето, също и поведението на Луната („мъжът Гавриил“), и на планетата Венера („великият княз Михаил“), и според това, което видял горе, му било открито от Светия Дух (виж 2Петр.1:20,21) - какво ще се случи и долу на Земята (Юдея).

„Да подкрепя и уякча него“ – по- вероятно е текстът на иврит използва наставката „да подкрепя и уякча (усиля) него“ като отнасяща се за Михаил. Във въпросната 539 г.пр.Хр. Гавриил подкрепил Михаил в борбата му срещу противника (планетата Бахрам или Байрям/Марс). В случая, подкрепата била свързана с падането на Вавилонската империя (имаща властта на Набу/Меркурий), когато през първата година на Дарий Мидянина се случил значим за евреите военен и духовен конфликт. (По- резонно би било Дан.11:1 да бъде причислен към края на Дан.10^-та гл., където този планетарен конфликт е ясно изложен в главата.)

„Сега ще ти кажа истината. Ето, още трима царе ще се издигнат в Персия и четвъртият ще бъде много по- богат от всички тях; и когато се засили, чрез богатството си ще повдигне всичко против царството на Гърция.“

„Още трима царе ще се издигнат в Персия…“ – това били: - цар Кир ІІ Персийски или Кир Велики (559-530 г.пр.Хр.), синът му – цар Камбиз ІІ (530-522 г.пр.Хр.) и третият цар бил Дарий І (522-486 г.пр.Хр.). „И четвъртият“ – бил цар Ксеркс І (486-465 г.пр.Хр.), най- богатия и най- силния от всички персийски царе. Ксеркс І се противопоставил на Гърция като нахлул с ар­мия от 800 000 пе­ша­ци и 80 000 кон­ни­ци, с фло­та от 1200 во­ен­ни и 3000 тран­с­пор­т­ни ко­ра­би, но бил разбит в битката при о-в Саламин (септември 480 г.пр.Хр.). Ед­на го­ди­на по- къс­но (в бит­ка­та при Пла­тея – август 479 г.пр.Хр.) гърците нанесли на пер­си­те съкруши­те­лен удар. Предводителят на персийската ар­ми­я­ Мар­до­ний бил убит и са­мо мал­ка част от не­го­ви­те от­ря­ди успяла да се спаси. (Относно смъртта на Мардоний виж кн. „The Histories“, Herodotus of Halicarnassus, Translation by Alfred Denis Godley, Published: Harvard University Press, Cambridge, Massachusetts, U.S.A. & William Heinemann Ltd., London, G.B., 1925, Vol. IV, Book IX, Ch. 64, § 2, p. 237) Персийската империя се опитала да унищожи юдейския народ по времето на управлението на Ксеркс І (Асуир), чрез заговора на агагеца Аман (както това е описано в старозаветната книга „Естир“). Наличието на числено развитие в Дан.11:2 („три... четири“; ср. Пр.30:15-31) показва, че силата на Персийската империя щяла да продължи значителен период от време. [Управлението на Египет от местни египетски владетели – фараони от различни династии, продължило до нахлуването на персите през 664 г.пр.Хр., когато мощта на Египет била отслабена и той бил завладян от Ахеменидската империя (на староперсийски език: - Ariyanam Xsacam; 550 г.пр.Хр.–330 г.пр.Хр.) Наричана е също Старо-персийското царство и обхващало части от Централна, и Западна Азия, и Североизточна Африка (днешните държави Турция, Кипър, Иран, Ирак, Афганистан, Узбекистан, Таджикистан, Туркменистан, Сирия, Ливан, Израел, Палестина и Египет). Към края на VІ в.пр.Хр. границите му се простирали от р. Инд на изток - до Егейско море на запад и от първите прагове на р. Нил на юг - до Задкавказието на север.]

„И ще се издигне един могъщ цар, и ще управлява с голяма сила, и ще действа според своята воля.“

„И ще се издигне (възникне) един могъщ (силен) цар“ – „могъщ цар“ - прилагателното  „гибор“ „могъщ“ се използва в Библията за изразяване на мъжественост. Когато се използва като същество, това означава „воин“. Нейният корен  „gbr“ „да бъде силен“ се намира в „geber“ на съществителното „човек“ (виж Дан.8:15), в името „Gabriel“ (виж Дан.8:16) и в израза „да се потвърди“ (виж  Дан.9:27). Този могъщ цар бил Александър ІІІ Македонски (Александър Велики). Александър не причинил вреда на град Ерусалим, въпреки, че завладял цялата област. Древният историк Йосиф Флавий записал интересното пристигане на Александър Велики в град Ерусалим и как му била показана „Книгата на пророк Даниил“ от първосвещеника (когото Александър преди това видял във видение). Александър Велики бил толкова впечатлен, че пощадил град Ерусалим, проявявайки религиозна толерантност към юдейските вярвания.

„И ще управлява с голяма сила“ – конструкцията на иврит използва вербална форма и съществително, основано на един и същ корен  „mimsal“  „да управлява“ и категорично казва „да управлява (господарува) с голямо управление“. Съществителното  „mimsal“ описва даденото от Бога право да управлява.

„И ще действа (ще направи) според своята воля (както пожелае)“ - същият термин е използван за цар Кир „по волята си“ „както  пожелае“ и е приложен към описанието на „овена“ (виж Дан.8:4).

„А щом се издигне той, царството му ще бъде разбито и ще се раздели към четирите ветрове на небето, но не сред неговото потомство, нито според неговото господство, с което той е управлявал; защото трябва да бъде изкоренено неговото царство и (ще отиде) дори до други, освен тези.“

„А щом се издигне той, царството му ще бъде разбито и ще се раздели към четирите ветрове на небето“ – случилото се четворно разделение на царството на Александър Велики, било следното: – Гърция (Касандър), Мала Азия (Лизимах), Сирия (Селевкий), Египет (Птолемей). Два­де­сет и пет го­ди­ни по- къс­но след смъртта на Александър Велики от че­ти­ри­те час­ти на Алек­сан­д­ро­ва­та им­пе­рия ос­та­нали са­мо две. Гър­ция, ко­я­то би­ла под уп­равлени­е­то на Ка­сан­дър, впос­лед­с­т­вие била за­во­ю­ва­на от Ли­зи­мах. Той пък от своя стра­на бил раз­бит от Се­лев­кий. Та­ка ос­та­нали са­мо две цар­с­т­ва: – Еги­пет­с­ко­то, разположе­но на юг от Палестина - „Южният цар“ и – Си­рийс­ко­то царство - „Северният цар“, на се­вер от Юдея. Пророчеството е фокусирано в/у тези две царства, защото те непрекъснато се биели за власт над Обетованата земя, понеже тя се намирала м/у техните центрове на господство. „Към четирите небесни вятъра“ - изразът означава „във всички посоки“.

„И (ще отиде) дори до други, освен тези“ – от контекста не става съвсем ясно за кого се отнася думата „тези“. Традиционното разбиране е, че се отнася до преките потомци на Александър Велики, които не наследили правото да управляват след неговата смърт, защото царството било разделено м/у четиримата генерали на Александър.

„И ще стане силен царят на юга, както и един от неговите принцове ще придобие власт, и ще владее над него; и господство велико (голямо) неговото господство (ще бъде).“

„И ще стане силен царят на юга“ – по онова време това бил цар Птолемей I Лагос, цар на Египет, Етиопия, Ли­бия, Ара­бия, Палес­ти­на, Фи­ни­кия, Ли­сия, Ка­рия, Пам­фи­лия, Ки­ли­кия и Ки­пър.

„Както и един от неговите принцове ще придобие власт, и ще владее над него“ – това бил Селевкий Никатор, първоначално принц-служител на Птоломей I. Селевкий станал цар на Сирия и бил най- силния от наследниците на Александър Велики. Цар­с­т­во­то на Се­лев­кий (след превзе­ма­не­то на вла­де­ни­я­та на Ка­сан­дър и Ли­зи­мах) станало още по- го­ля­мо. То об­х­ва­щало: - Македония, Тра­кия, Ви­та­ния, Ма­ла Азия, Си­рия, Месо­по­та­мия, Ва­ви­ло­ния, Ми­дия, Лу­и­зя­на, Персия и ця­ла­та цен­т­рал­на Азия, чак до Ин­дия. (В пророчеството на Дан.11^-та гл. Селевкидите били отъждествени с царете от Север, а Птолемеите - с царете от Юг. Династиите на Селевкидите и Птолемеите щели да се бият около 130 години. По- силният от двамата винаги владеел над Светата земя - Юдея.)

„И господство велико (голямо) неговото господство (ще бъде)“ - в края на този стих се използват думи, изградени в/у корена  „msl“  „да управлява“. Причината за такова категорично използване на този словесен корен е да изрази превъзходство в смисъла на: „И господството, управлявано от него, ще бъде велико (голямо) господство“.

„И в края от няколко години те ще обединят силите си; и дъщерята на царя на юга ще отиде при царя на севера за да направи споразумение; но тя няма да запази мощта на нейната власт; и нито ще устои нейната власт; но тя ще се откаже, както от тоя, които я е довел, и от този, който я е родил, (така) и от този, който я е укрепил в онези времена.“

„И дъщерята на царя на юга“ – това била Вереника, дъщеря на Птолемей II Фи­ла­делф (283-246 г.пр.Хр.), която се омъжила за цар Антиох II Тьоз (262-247 г.пр.Хр.).

„Ще отиде при царя на севера“ - това е първата поява на титлата „цар на севера“. В този контекст гръцкият владетел на Сирия стоял зад тази титла.

„За да направи споразумение (съюз)“ – целта на този брачен съюз била да се запечата мирния договор м/у двете царства. В древния свят мирните договори често включвали брак м/у членове на царски родове от различни царства. Обединени, чрез този брак, царете на Севера и Юга се опитали да бъдат съюзници за известно време, но споразумението им не могло да продължи дълго.

„Но тя няма да запази мощта (силата) на нейната власт…“ - по- късно Вереника била изгонена от съпруга си - цар Антиох ІІ, а не след дълго време предадена и убита. Когато и цар Птолемей II починал, съюзът м/у Сирия и Египет бил окончателно разрушен.

„Но един клон ще се издигне от нейните корени на неговото място; и като дойде с войската си ще влезе в крепостта на царя от Север, ще действа против тях, и ще преодолее; също и техните богове ще донесе пленници в Египет техните леяни идоли (статуи) и отбраните им сребърни, и златни съдове; и той ще се въздържа няколко години да не напада царя от Север.“

„Но един клон (отрасъл) ще се издигне от нейните корени на неговото място“ – членът от семейството на Вереника бил цар Птолемей III Евержет (246-221 г.пр.Хр.), брат на Вереника, който, в отмъщение, за нейното убийство, нахлул в Сирия и спечелил голяма победа. Птолемей III се про­въз­г­ла­сил за гос­по­дар над ця­ла Си­рия и Ки­ли­кия. Пре­ми­на­л р. Еф­рат и под­чи­нил всич­ко чак до Ва­ви­лон, и р. Ти­гър. Избухнал бунт го зас­та­вил да се вър­не в Еги­пет. Пто­ле­мей IIІ се зав­ърнал в Еги­пет на­то­ва­рен с голяма пляч­ка (трофеи): - око­ло 40 хи­ля­ди та­лан­та среб­ро, огром­но ко­ли­чес­т­во злат­ни и сре­бър­ни ва­зи, и око­ло 2500 ста­туи, ед­на част от които би­ли еги­пет­с­ки идо­ли, от­не­се­ни от Камбиз в Пер­сия. Цар Навуходоносор ІІ също отнел свещените съдове от Храма в град Ерусалим (виж Дан.1:2).

„И царят (от Север) ще дойде към царството на царя от Юг, но ще се върне към собствената си земя.“

„И царят“, който навлязъл в териториите на Египет, но се завърнал, бил цар Селевкий ІІ Калиник.

„Въпреки това синовете му ще развихрят раздора и ще съберат голямо множество на силите, които ще нахлуят, ще завладеят и ще преминат; и след това той ще се върне в неговата крепост.“

„Въпреки това синовете му ще развихрят (разпалят) раздора (т.е. ще воюват)“ - въпросният човек бил северният цар - Се­лев­кий IІ. Той имал два­ма си­на. Пър­ви­ят син - Се­лев­кий IIІ Со­тер (226-223 г.пр.Хр.), имал го­ля­мо же­ла­ние да на­пад­не Еги­пет, но по приро­да бил ме­кушав и нес­по­со­бен да ръ­ко­во­ди войс­ка. Той бил от­ро­вен и в 223 г.пр.Хр. на прес­то­ла се въз­кач­ил вто­ри­ят син - Ан­ти­ох IIІ Ве­ли­ки (223-187 г.пр.Хр.). След оми­ротво­ря­ва­не на сму­ще­ни­я­та в цар­с­т­во­то си Ан­ти­ох ІІІ обя­вил вой­на на Пто­ле­мей ІV Фи­ло­па­тър, от­нел му Ке­ле­си­рия, раз­би­л войс­ки­те му близо до Бери­та и ста­нал гос­по­дар на част от Фи­ни­кия. То­га­ва цар Пто­ле­мей ІV му пред­ложил из­го­ден мир. Земята на Юда стояла като буфер м/у южните и северните царе. В яростна битка Антиох III взел Светата земя от владението на Птолемеите.

„И ще съберат голямо множество на силите, които ще нахлуят (като потоп). Ще завладеят и ще преминат.“ – идеята е за голяма вода, която залива брега, като потоп (като вълна Цунами).

„И след това той ще се върне в неговата крепост.“ - не е ясно дали царя от Север приключва тази война или се завръща, за да възстанови загубите си и да започне нова офанзива срещу царя от Юг.

„И ще бъде подвижен от ярост царя от Юг, и ще излезе да се бие с него – с царя от Север, който ще събере голямо множество; но ще бъде дадено множеството (му) в ръката на неговия (враг). И като отнеме множеството, сърцето му ще се надигне; и той ще свали десет(ки) хиляди, но няма да надделее.“

„И ще бъде подвижен от ярост царя от Юг, и ще излезе да се бие с него – с царя от Север, който ще събере голямо множество; но ще бъде дадено множеството (му) в ръката на неговия (враг).“ - в 217 г.пр.Хр. Пто­ле­мей IV Фи­ло­па­тър (221-206 г.пр.Хр.) тръг­нал на по­ход със 75 000 вой­ни­ци сре­щу Ан­ти­ох ІІІ, кой­то пред­вож­дал 78 000 ду­ши. 

„И като отнеме множеството, сърцето му ще се надигне; и той ще свали десет(ки) хиляди, но няма да надделее.“ – тук на иврит изразите означават, че голямо множество вражески войници ще бъдат убити в стълкновението. Битката ста­нала при Газа, при Рафия, близо до Египет. Ан­ти­ох ІІІ бил на­пъл­но раз­бит. Той за­губ­ил по­ве­че от 10 000 пе­хо­тинци и дал 4000 ду­ши плен­ни­ци. Поради тази загуба Антиох ІІІ бил принуден да върне господството над Светата земя на Птолемей IV. След победа­та при Га­за цар Пто­ле­мей IV по­се­тил град Еру­салим по по­ка­на на ев­рейс­ки­те ста­рей­ши­ни. Воден от гордостта на сърцето си Птолемей ІV пожелал да вле­зе в най- вът­реш­но­то от­де­ле­ние на Ерусалимския хра­м - в Све­тая Све­тих. Не­го­во­то на­ме­рение не мо­жало да бъ­де от­к­ло­не­но ни­то от нас­той­чи­ви­те мол­би на све­ще­ни­ци­те, ни­то от ропота на еврейския на­ро­д. Но, кога­то царят на Египет стъп­ил на пра­га на най- све­ще­на­та стая, кра­ката му се под­ко­сили и той па­днал прим­рял на зе­мя­та, та­ка че тряб­ва­ло да го изнесат. То­зи слу­чай про­ме­нил от­но­ше­ни­е­то на Пто­ле­мей ІV към юдеите. Той за­поч­нал силно да ги не­на­виж­да, тъй ка­то се почув­с­т­вал уни­жен от тех­ния Бог. Из­дал за­по­вед за задължително учас­тие на юдеите в еги­пет­с­ко­то идо­лос­лу­же­ние, в про­тивен слу­чай на непокор­ни­те се от­не­мали граж­дан­с­ки­те пра­ва. По­ве­че­то евреи се от­каз­али от еги­пет­с­ки­те привилегии и за­губ­или имо­та си, ста­нали най- долна­та и без­п­рав­на кас­та в Еги­пет. Но спо­ред ца­ря то­ва не би­ло дос­та­тъч­но. Той наредил юдеите да бъ­дат из­би­ва­ни по осо­бе­но жес­ток на­чин - стъпквани със слоно­ве.

„И ще се върне царят от Север, и ще опълчи множество по- голямо от предишното, и в края на определените години ще дойде с устрем, с голяма войска, и с голямо оборудване.“

„И ще се върне царят от Север“ – след 14 години, т.е. в 203 г.пр.Хр., цар Антиох III Велики – цар на Сирия, се завърнал с голяма войска с/у Египет.

„И ще опълчи множество по- голямо от предишното, и в края на определените години ще дойде с устрем, с голяма войска.“ - оригиналът използва думата  „hamon“ „множество“, но контекстът показва, че става дума за голяма армия. В Светото Писание мащабни военни експедиции често са сравнени с наводнения (с устрем като от потоп), които помитали хората и притежанията им. Тези войни били мотивирани най- вече от гняв и гордост. Цената на тези победи била огромна - смъртта на  десетки хиляди  хора, убити в битките. По ирония на съдбата, след като една армия бивала разбита, на нейно място се издигала нова, по- голяма от първата, наричана в Писанието „множество“.

„И с голямо оборудване“ - съществителното еврейското съществително  „еkus“  „притежаване“ означава, че царят от Север се е завърнал напълно оборудван за още една война.

„И в ония времена мнозина ще се повдигнат против царя на Юга; ще се повдигнат и мъже насилници от твоите хора за да изпълнят видението; но те ще паднат.“

„И в ония времена мнозина ще се повдигнат против царя на Юга“ - юдеите подкрепили цар Антиох ІІІ. Сил­но разгневе­ни от ти­ра­нич­но­то уп­рав­ле­ние на Птолемей IV Филопатър те дос­та­вили про­до­волствие на си­рийс­ки­те войс­ки, про­гон­или от град Еруса­лим еги­пет­с­кия гар­ни­зон и улеснили Ан­ти­ох ІІІ да завою­ва Ке­ле­си­рия.

„Ще се повдигнат (ще се превъзнасят) и мъже насилници от твоите хора за да изпълнят видението; но те ще паднат.“ - бла­гоп­ри­ят­ни за це­ли­те на Ан­ти­ох се оказ­али семей­ни­те раз­до­ри м/у си­но­ве­те на вли­я­тел­ния бир­ник в Ке­ле­си­рия и любимец на Еги­пет­с­кия двор – Йо­сиф бен-То­вий. Предпочитани­е­то, ко­е­то Йо­сиф оказал на най- малкия си син Хир­кан, напра­вил дру­ги­те братя да го нам­ра­зят. Та­зи ом­ра­за се усил­ила осо­бе­но след смърт­та на ба­ща­та, кога­то хит­ри­ят и под­маз­ващ се Хир­кан спе­чел­ил до­ве­ри­е­то на еги­петския цар, и придобил ви­со­ка­та фи­нан­со­ва длъж­ност на ба­ща си. От ом­ра­за към не­го по- го­ле­ми­те му бра­тя, на­ре­че­ни То­ви­а­ди, пре­ми­на­ли на стра­ната на Ан­ти­ох ІІІ и му по­могнали да за­во­ю­ва Юдея. В 202 г.пр.Хр. Юдея станала си­рийс­ка про­вин­ция и пре­ми­на­ла под вла­ди­чес­т­во­то на Се­лев­ки­ди­те.

„И така, ще дойде царя от Север, и ще изгради обсадна могила и ще превземе укрепените градове; и нито силите на царя от Юг, нито войските му ще могат да устоят на него. Но ще извърши този, който иде против него, според собствената си воля и никой няма да устои срещу него. И той ще застане в Земята на Славата, и с унищожение в неговата власт.“

„И така, ще дойде царя от Север…“ - цар Антиох ІІІ надделял над и победил силите на Египет; завладял и Палестина. Гордият владетел от Север щял да направи каквото си пожелае, защото в  ръката си държал силата да унищожава.

„И той ще застане в Земята на Славата, и с унищожение в неговата власт.“ – „Земята на Славата“ или „Красивата“ - и двата израза се отнасят за Обещаната Земя. Юдейският народ в Славната земя първоначално приветствал Антиох III като освободител от египетското владичество (под властта на царя от Юг – планетата Марс). Но решението на живеещите в Земята юдеи да подкрепят цар Антиох III (цар под властта на царя от Север - планетата Меркурий) се оказало неразумно, когато по- късно този цар посегнал на Славната земя и на нейните хора.

„И той ще насочи лицето си да влезе със силата на цялото негово царство, и справедливи условия с него ще направи; и дъщерята на жените той ще даде на него, за да го унищожи, но тя не ще застане с него, нито ще бъде за него.“

„И той ще насочи лицето си да влезе със силата на цялото негово царство“ - оригиналът казва, че ще обърне лицето си, описвайки определянето на царя от Север да атакува царя на Юга.

„И справедливи условия с него ще направи (ще се помири)“ - оригиналният текст е много труден и неясен, казвайки нещо като „и правилни намерения (той ще донесе) със себе си и ще ги изпълни“.

„И дъщерята на жените той ще даде на него, за да го унищожи, но тя не ще застане с него (няма да го подкрепи), нито ще бъде за него.“ - цар Антиох ІІІ дал едва 10 годишната си дъщеря Клеопатра в брак-съюз с 16 годишния по онова време (194 г.пр.Хр.) цар Птолемей V, като се надявал, че чрез нейния брак ще получи пълен и окончателен контрол над Египет. Но Клеопатра І застанала вярно на страната на своя съпруг, въпреки коварните намерения на баща си. [Въпросната „дъщеря“ - Клеопатра І (204-176 г.пр.Хр.) живяла повече от век преди времето на още по- прочутата царица на Египет - Клеопатра VІІ (69-30 г.пр.Хр.)]

„И след това той ще обърне лицето си към крайбрежните земи, и ще вземе много; но един управител ще сложи край на позора срещу тях; без да го премахне, той ще го обърне назад (позора му) върху него. Тогава той ще обърне лицето си към крепостите на собствената си земя; но той ще се препъне и падне, и не ще се намери.“

„И след това той ще обърне лицето си към крайбрежните земи, и ще (пре)вземе много (от тях)“ – „и той ще се обърне лицето си“ представя контекст на враждебност. В светлината на Битие 10:5 думата „iyyоm  „брегове“ може да се отнася до морските хора, които живеят по крайбрежието и на островите, като например в Гърция. Цар Антиох III насочил вниманието си към районите на Мала Азия и Гърция. Помогнал му Ханибал, известният генерал от Картаген. 

„Но един управител (командир; военачалник) ще сложи край на позора върху тях; без да го премахне, той ще го обърне назад (позора му) върху (самия) него.“ – римският генерал Луций Корнелий Сципион победил Антиох ІІІ в Гърция, в битката при Магнезия (в 190 г.пр.Хр.). Царят на Селевкидите Антиох ІІІ планирал да унижи Гърция, но вместо това бил унизен от римляните и позорно се оттеглил.

„Тогава той ще обърне лицето си към крепостите на собствената си земя; но той ще се препъне и падне; и не ще се намери.“ – „ще се препъне и падне; и не ще се намери“ е евфемизъм изразяващ смъртта на този северен цар. Антиох ІІІ се завърнал безславно в земята си и имайки нужда от пари за опразнената си съкровищница, прибягнал до разграбване на един вавилонски храм, но бил убит от тълпа разгневени местни граждани.

„И ще възникне в неговото място един, който налага такси (данък) в славното царство; но в рамките на няколко дни той ще бъде унищожен, но не в гняв или в битка.“

„И ще възникне в неговото място един, който налага такси (данък) в славното царство“ - това налагане на данъци било изпълнено при краткото управление на Селевкий III, най- големият син на Антиох III. Той се стремял да обложи с данъци своите владения (включително и най- славната част на царството, т.е. Светата Земя Юдея), за да увеличи приходите си. Неговият план за ограбване на Ерусалимския храм бил изоставен, когато посланикът му имал видение от един ангел и получил предупреждението да не го прави.

„Но в рамките на няколко дни той ще бъде унищожен, но не в гняв или в битка.“ – не след дълго време цар Селевкий III бил убит, вероятно от брат му Антиох IV.