ТЪЛКУВАНЕ НА КНИГАТА ДАНАИЛ 11^-та гл. (част ІІІ)

„И във времето на края ще го атакува царя от Юг. И ще дойде като вихрушка (буря) срещу него царя от Север, с колесници, и с конници, и с много кораби. И той ще влезе като потоп в страните, и ще ги съкруши, и ще премине през тях.“

„И във времето на края“ - на иврит израза „’et qes“ „време на края“ (виж Дан.8:17; 11:35) служи като въведение към събитията, открити в стихове 40-45 на тази глава, които ще се случат в периода след като изминат 2300 години (виж Дан.8:13,14). Чак тогава (след изтичането на 2300 години) ще настъпи период, назован като „времето на края“. „Времето на края“ има същото значение като в Дан.11:35 и описва период в историята, когато кризата ще достигне до своето разрешаване. Темата на този пасаж – Дан.11:40-45 е „малкият рог“ (виж Дан.7:25-27). [„Времето на края“ би трябвало да настъпи 2300 години (виж Дан.8:14) след паметната дата на 22.12.165 г.пр.Хр., когато Макавеите успели да очистят Храма в град Ерусалим от осквернението, нанесено от сирийския цар Антиох ІV Епифан.]

„Ще го атакува царя от Юг“ – този „него“, когото тук царя от Юг атакува е „подлия (презрения) човек (цар)“ (виж Дан.11:21_а); исторически – това бил цар Антиох ІV, но във времето на края – това ще бъде „малкия рог“ (в друг аспект – това е Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет, действаща, чрез силата на могъщата планета - Дракон на Злото - Сатурн/Сатана). Важен въпрос, който трябва да бъде разрешен, е връзката м/у „подлия (презрения) човек“ (виж Дан.11:21_а) и Северния цар. В еврейския текст на Дан.11^-та гл. „подлият човек“ не е изрично наречен цар на Север в стихове 21-39. В пророческото повествование този презрян цар не е просто поредният от северните царе, но той е самозванец (виж Дан.11:21), който твърди, че е легитимен наследник на царете от Север (ср. Дан.5:13). В контекста на този пасаж, не би било погрешно, ако този цар бъде назован „цар от най- крайните (отдалечените) страни на Север“ (виж Исая 14:13_в). Библейски пророци са предвиждали, че „северният враг“ ще бъде последното формирование, което ще започне офанзива с/у Господ-Бог Яхве и с/у Неговия народ, но в крайна сметка то ще бъде победено (виж Исая 47^-ма гл.; Еремия 50^-та и 51^-ва гл.; Езекиил 38^-ма и 39^-та гл.). Точно както „дългата (продължителната) война“ (виж Дан.10:1) започва с нападение от царя от Юг (виж Дан.11:7), така, в крайна сметка, същото това царство от Юг ще поеме водеща роля и в започването на финалната военна офанзива на север. Глаголът „yitnaggah“ „да бутам, нагоре“ често се използва за блъскащо (бодящо) с рогата си животно. Изразът „ще го атакува“ е във връзка с Дан.8:3-7, където овенът и козелът се сблъскват, идвайки от различни посоки. [В астрономичен смисъл, в края на времето, планетата Марс - „овенът“ или „царят от Юг“ в Книгата на пр. Данаил, ще дойде над Египетската земя и ще атакува „дървото“ или „крепостта“ на „малкият рог“ на подлия (презрения) човек (планетата Сатурн) – Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет.]

„И ще дойде като вихрушка (буря) срещу него царя от Север“ - скоростта и опустошението на тази последна атака от царя от Север към „подлия (презрения) човек“ е подходящо оприличена на внезапна, опустошителна буря (подобно на вихрушка или на мощно торнадо). [В астрономичен смисъл, във времето на края и планетата Меркурий - „козелът“ или „царят от Север“ в Книгата на пр. Данаил, ще дойде над мястото на ГП в Египет. Множество древни митове и епоси описват как около дървото на познанието (ГП) се навивали две змии – планетите Марс и Меркурий, при което се образувало нещо като вихров стълб („стълба“) от Небето до Земята. Вероятно, тази ураганна буря-битка на чудовищните, уподобени на млади „лъвове“ или на силни „бикове“, енергии на планетата Меркурий („змията“), на планетата Марс („стоножката на Хор“) и на планетата Сатурн (Озирис – „домакинът на дома“), вътре в („устата на N. царя“; „гнездото на ибиса Тот“) Голямата пирамида в Гиза, Египет, била описана от древния очевидец, по следния сакрален начин: - „Да се извести: Този (змията), когото Atum е ухапал, е напълнил устата на N., докато той се навивал (букв. се намотавал на витки). Стоножката била поразена от домакина; хазяинът на дома бил поразен от стоножката. Този лъв е вътре (в; при) онзи лъв. Два бика се биели (се борели) отвътре ибисът.“ (виж „Pyramid Texts“, Utterance 284, § 425)]

„С колесници, и с конници, и с много кораби“ - библейското позоваване на „rekeb uparasim“ „коне и колесници“ са често свързани с въоръжените сили на Египет, тъй като това се е случило по време на събитията при Изхода (виж Изх.15:1-4; ср. Втор.17:16). Разказва се също, че цар Соломон внасял коне и колесници от Египет (виж 3Царе 10:28,29). [В астрономичен аспект изразът „колесници, конници и много кораби“ е нарицателен за могъща небесна армия от планети и техните придружаващи ги небесни сили (виж Пс.20:7; Йоил 2:1-11; ср. Откр.9:1-12).]

Стих 40 говори за войни (ср. Марко 13:7), които ще охарактеризират края на времето. „Подлият човек (цар)“, споменат в стихове 36-39, сега е атакуван последователно и от двете сили, – и от царя от Юг, – и от царя от Север. Царят от стих 36, макар и да участва в ожесточена борба, продължава да доминира в света до Второто пришествие на Господ Исус Христос. На свой ред той контраатакува онези, които са го нападнали и влиза в техните страни, включително и в земята на Египет. Победата му му осигурява някакви „големи богатства“ на Египетската земя. И все пак неговото господство над света няма да е пълно, защото няколко страни ще избегнат неговото управление. [В астрономичен смисъл планетата на злото Сатурн/Сатана създава съюз с планетите Марс и Меркурий с/у планетата на доброто Юпитер/Яхве. В друг смисъл, Дан.11:40 описва религиозните войни (ср. Мат.24:4-8) м/у въоръжените сили на Исляма „царя от Юг“ и армията на НАТО „царя от Север“ в последните „време, времена и половина време“ на гнева, „във времето на края“, за контрол над Славния свят хълм (Храмовото място) в град Ерусалим, Израел. Частта се отнася за последния владетел над Светата Земя – бъдещият еврейски (лъже) „месия“ (подлият или презреният човек - Антихриста), който с помощта на въоръжените сили на САЩ, ще премахне ислямския „месия“ от Славния свят хълм и сам той ще седне като цар в Третия Храм в град Ерусалим (виж 2Сол.2:3,4), обединявайки в нов световен ред целия свят в края на настоящата епоха (ср. 1Сол.5:3).]

„И той ще влезе (нахлуе) като потоп в страните, и ще ги съкруши, и ще премине през тях.“ – тук явно е използвана метафората за Потопа, като описание на нашествието на тази голяма сила от Север (виж Дан.9:26,27). Въпреки едно толкова силно противопоставяне, той - „подлият (презреният) човек (цар)“ ще бъде победител и ще помете като потоп (виж Дан.9:26; ср. Дан.11:10) много страни, включително и Обетованата земя (виж Дан.8:9). Той ще изведе „мерзостта, която докарва запустение (разрушение)“ (виж Дан.11:31). Като ги побеждава този презрян цар, всъщност ги присъединява в единен (и хибриден) образ на „звяр, страшен и ужасен, и твърде як“ (виж Дан.7:7), на когото той дава „силата си, престола си и голяма власт“ (виж Откр.13:2). [В астрономичен смисъл тук става дума за планетата-княз на Злото Сатурн/Сатана, която се бори яростно с/у планетата-княз на Доброто Юпитер/Яхве.]

„И той ще влезе в Красивата земя, и много ще бъдат свалени, но тези ще избягат (ще бъдат освободени) от неговата ръка – Едом и Моав, и основната част на синовете на Амон.“

„И той ще влезе в Красивата (Славната) земя“ – терминът „’e·res has·se·bi“ „Красивата земя“ в книгата на пр. Данаил е препратка към „Земята на Славата“ или Обетованата Земя – Юдея (виж Дан.8:9).

„И много ще бъдат свалени (повалени)“ – в Книгата на пр. Исая за него се казва, че и преди е повалял народите: - „Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите?“ (Исая 14:12). За него е казано, че той поваля дори и някои от разумните (виж Дан.11:33-35; ср. Откр.12:4_а).

„Но тези ще избягат (ще бъдат освободени) от неговата ръка“ - еврейският словесен корен „mlt“ в своята проста пасивна форма означава „да избягаш от“ или „да бъдеш отърван (изтръгнат; грабнат) от“ (ср. Дан.3:14-18). Изразът се намира и в Дан.12:1, който разкрива как ще бъдат освободени (отървани) хората от народа на пр. Данаил. На иврит „yad“ „ръка“ (или „десница“) е символ на власт (виж Дан.1:2; ср. Откр.5:1).

„Едом и Моав, и основната (първата; източната) част (от земята) на синовете на Амон.“ – трите земи, избегнали неговото владение, са Едом, Моав и основната част (от земята) на синовете на Амон. Тези три съседни народи са били роднини на Божия Израил, според библейските патриархални истории (виж Бит.19:36-38; 25:30). Географски техните земи са били разположени на изток и на юго-изток от Юдея (виж Втор.2:4-23), в пустинята (ср. Откр.12:14). Споменаването им тук напомня на читателя на Библията за Божиите благодатни актове, разпространени и върху не-израилтяните в старозаветните времена. Еврейската дума „re’sit“ „основната част“. Тази дума е първата срещаща се в Библията и най- често бива превеждана като „начало“ (виж Бит.1:1). Изразът визира началната или предната (първата, т.е. източната) част от земята, владяна от синовете на Амон. [Всъщност, това бил пътят на Огнения/Облачния стълб в пустинята, Който водел израилтяните при Изхода, от Египет – през земите на Едом, Моав и (част от) Амон – до границата на Обещаната земя (Палестина).]

„И той ще протегне ръката си към земите, и земята на Египет няма да избяга.“

„И той ще протегне (изпрати) ръката си към (срещу) земите“ - докато съществителното за множествено число „’a·ra·so·wt“ „земи“ би могло да се отнася тук към трите държави, посочени в предишния стих – Едом, Моав и Амон, то още по- вероятно е да се имат предвид останалите страни в региона м/у Египет и Израел, по пътя през Синай/Петра, Йордания.

{Еврейски традиционни записи твърдят, че предпотопното знание относно акустиката и хармоничните съотношения на т.н. „пазачите“ (ср. Бит.4:9), „наблюдателите“ или „стражите“ (виж Дан.4:17) било записано на два стълба/колони - символично „две дървета“ - свързващите звена на арката (дъгата) м/у Небесата и Земята. Допълнително ехо за това, се открива в писанията на еврейския историк Йосиф Флавий. Единият от тези стълбове, според Йосиф Флавий, бил Великата пирамида в Гиза, Египет: - „Тези колони бяха запазени през Потопа и впоследствие открити, единият от евреите, а другият от египтяните.“ (виж кн. „Uriel’s Machine: Uncovering the Secrets of Stonehenge, Noah’s Flood and the Dawn of Civilization“, Christopher Knight and Robert Lomas, Barnes and Noble, 2004, р. 34; also Appendix 5) Първият стълб бил (отново) открит, според някои древни масонски традиции [ръкописите на Inigo Jones (1573-1652 г.)], от евреите, по време на разчистването и преоткриването на древната площадка за построяването на храма на Соломон. Вторият стълб – този, с тъмното (и зловещо) влияние, бил Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет - „Вавилонската кула“. Голямата пирамида в Гиза (ГП) била доизградена от следпотопна генерация, начело с Нимрод (наричан още Нинурта и Нармер; цар-служител на „Големия Скорпион“, жилещ с огъня си земята, - планетата Сатурн), опитваща се да възстанови технологиите на господство и унищожение, които някога предпотопната цивилизация притежавала [елохими/планети, чиито енергии (или „мъжко семе“) влизали при „човешката дъщеря“, т.е. в Храма-обърната пирамида в Ur Shalim (виж Бит.11:1-4), на Хълма на Славата Сион]. Повече от явно е, че Соломоновият Храм (образ на небесата) бил изграден в/у оригиналното място (скалата, от която се възнесъл Енох) на „дървото на живота“, а Голямата пирамида в Гиза, Египет (образ на земята) - в/у оригиналното място (основата на ГП е естествена двугърба скала – наричана „камилата“) на „дървото на познаване доброто и злото“. След Потопа древните хора открили местата и отново доизградили двата храма-дървета, на двете им оригинални места.}

[Древногръцкият поет Хезиод (VІІІ-VІІ век пр.Хр.) в своето произведение „Дела и дни“ записал следното за богато украсената жена „Пандора“ – „от всички (богове с дарове) обдарена“ (б.а. алюзия за храма/обърната пирамида/„жена“; в „кутията“, т.е. в „делвата-утроба“ на Пандора били заключени както благите божествени дарове и Надеждата, така и неволите, и болестите на човеците по Земята): - „Облакосборецът Зевс във яда си му рече тогава: – „Япетов сине, хитрецо, от всички най- ловък мошеник, огъня дето открадна и мене измами, ликуваш: гибел обаче това е за теб и за бъдните хора. Аз във замяна на огъня зло ще им дам, на което те от сърце ще се радват и злото си с ласка ще срещнат.“ Рече така и разсмя се бащата на смъртни и вечни. Славния Хефест накара възможно най-бързо да смеси глина с вода и да вложи в тях говор и сила човешки, прелестен лик да слепи на девойка от дивна по- дивна, равна с богините вечни; а после накара Атина майсторски как да бродира и как да тъче да й каже; също така Афродита всезлатна главата й с хубост, още със тежък копнеж да обсипе, с томящи тревоги; кучешки мисли, крадлива природа да вложи във нея още вестителя Хермес, убиец на Аргос, накара. Рече така; подчиниха се всички на Зевс властелина. Куцият бог всеизвестен по Зевсова воля извая глинена фигура в миг, на девойка свенлива подобна; а модроока Атина препаса я, още нагизди; после Харитите, с тях и Пейто господарка обвиха нейната шия със златен гердан; чуднокосите Хори с пролетни свежи цветя й изплетоха китна корона; тялото с прелест докрай натъкми й Атина Палада. В нейната гръд пък вестителят Хермес, убиец на Аргос, думи лукави и още лъжи, и крадлива природа вложи по воля на Зевс Гръмовержеца страшен; и говор даде й Хермес чевръст; и нарече жената Пандора, тъй като всички, които в Олимп обитават дворците, дар й дариха – беда за човешкия род хлебоеден. Щом неизбежната гибелна хитрост приготвена беше, Таткото (б.а. Бащата Зевс) прати при Епиметей всеизвестния Хермес – бързият божи вестител, да носи подаръка; никак Епиметей не помисли, че бе Прометей му заръчал дар да не взема от Зевс Олимпийски – назад да го върне, тъй като някаква пакост за смъртните може да стане. Той не разбра го обаче, преди да приеме злината. По- преди в своя живот племената на земните хора нито мъчителен труд, ни нещастие бяха познали, нито пък болести зли, що донасят смъртта на човека, тъй като бързо стареят в нещастия смъртните хора. Да, но със своите ръце от гърнето жената отмести тежък капак и сред хората пусна ужасните мъки. Само Надеждата вътре в дома нарушим си остана, там под ръба на гърнето, че тя не можа да изхвръкне вънка, защото преди туй капакът затисна гърнето, както бе воля на Зевс щитодържец, събирач на мъглите. Бродят обаче безброй теглила посред смъртните хора – пълна със зло е земята и пълно е също морето: болести денем и нощем самички по собствена воля смъртните хора спохождат и зло тихомълком им носят, тъй като Зевс промислителят техния говор отне им. Ето така невъзможно е плана на Зевс да избегнеш.“ (виж кн. „Теогония, Дела и дни. Омирови химни.“, Хезиод, Превод: Станка Недялкова, Издателство „Народна култура“, София, 1988, стр. 34-35) Че „Pandora“ („Пандора“) не е била жена, а обърната (разширяваща се нагоре; ср. Езек.41:7) пирамида - храм (дом на божество) от камък, личи и от написаното от Псевдо-Аполодор (~ І-ІІ в.сл.Хр.): - „И Prometheus имал син Deucalion. Той царувал в регионите около Phthia и се оженил за Pyrrha, дъщерята на Epimetheus и Pandora, първата жена, създадена от боговете. И когато Zeus щял да унищожи хората от бронзовата епоха, Deucalion по съвета на Prometheus построил сандък и след като го складирал с провизии, той се качил в него с Pyrrha. Но Zeus, като излял проливен дъжд от небето, наводнил по- голямата част от Гърция, така че всички хора били унищожени, с изключение на малцина, които избягали във високите планини в съседство. Тогава планините в Тесалия се разделили и целият свят извън провлака, и Пелопонес, бил затрупан. Но Deucalion плавал в сандъка над морето девет дни и още толкова нощи, бил отнесен към Parnassus, и там, когато дъждът спрял, той акостирал на брега, и принесъл жертва на Zeus, богът на бягството. И Zeus изпратил Hermes при него и му позволил да избере какво иска, и той избрал да вземе човеци. И по заповед на Zeus той взел камъни, и ги хвърлил над главата си, и камъните, които Deucalion хвърлил, станали мъже, а камъните, които Pyrrha хвърлила, станали жени. Следователно човеците са били наричани метафорично хора (laos) от laas, „камък“.“ (виж кн. „The Library“ („Bibliotheca“), Apollodorus, Translated by Sir James George Frazer, Publisher: Harvard University Press, Cambridge, Massachusetts, USA, 1921, Volume І, Book 1, Ch. 7, Section 2; или виж. кн. „Митологическа библиотека“, Аполодор, превод на български език професор Мирена Славова, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1992 г.) Често в древните митове пирамидите по Земята сакрално били наричани „човеци“ – „син/дъщеря на пръстта“, с тела направени по образ и подобие на небесните „змии“ – планетите: - „Cecrops, син на пръстта (на земята), с тяло съставено от човек и змия, беше първият цар на Атика и страната, която по- рано се наричаше Acte, той нарече Cecropia в чест на себе си.“ (виж кн. „The Library“ („Bibliotheca“), Apollodorus, Translated by Sir James George Frazer, Publisher: Harvard University Press, Cambridge, Massachusetts, USA, 1921, Volume І, Book 3, Ch. 14, Section 1) В Библията жената „Пандора“ е Храмът в град Ерусалим – „Ерусалимската (Сионовата или човешката) дъщеря“ (виж Исая 37:22; ср. Бит.6:4_б), съдържащ сандъкът-кутия с плочите на Завета.]

„И земята на Египет няма да избяга (избегне).“ - земята на Египет географски се намира на юг от Палестина. Тя така е спомената по име и в Дан.11:8. [Но в библейският разказ, метафизично, Египет се намира на изток (виж Бит.3:24; 4:16; ср. Мат.2:1,2) спрямо мястото на „дървото на живота“ на Славния Свят хълм в град Ерусалим, Израел.]

„И той ще има власт над съкровищата от злато, и сребро, и над всички скъпоценни неща на Египет. И либийците, и нубийците, (ще бъдат) по неговите пети.“

„И той ще има власт над съкровищата от злато, и сребро, и над всички скъпоценни неща на Египет.“ - за „ha mudot“ „скъпи неща“ се споменава и по- рано в главата (виж Дан.11:37,38). И на двете места терминът се прилага за злато, сребро и други ценни материали. [Тези „скъпоценни неща на Египет“ били някакви тайнствени, неземни кристали или „очи, като на човек“ (виж Дан.7:8,20); в митовете наречени „Sound-Eye“.]

[В т.н. „The Coffin Texts“, VІІ, Spell 992, §204 („Текстове от саркофазите“; ~ 2100 г.пр.Хр., Заклинание 992), се говори за пътя на душата към безсмъртието: - „Аз дойдох, защото мога да разбирам горните (т.е. небесните) знаци... Аз ще разкрия, какво той (ковчега?) съдържа... Печатът е счупен, шнурът (въжето) е срязан, (той) продумва (проговаря; говори думи/заклинания)... Аз отварям гърдите (ковчега; сандъка) на The Great One (Великият Озирис?),… Аз отварям (скъсвам; счупвам) печата на Господаря на Справедливостта,… Аз отварям това, което ковчезите (сандъците, кутиите) на бога, отвътре, съдържат; изваждам от тях свитъците, защото аз съм господарят, който има издихание (който е получил жизнено дихание).“ (ср. Откр.13:14,15). Нещо подобно е описано и в т.н. „The Westcar Papyrus“ „Уесткарският папирус“ (~ 1650 г.пр.Хр.) (понастоящем се намира под № P 3033, в Египетския музей в град Берлин, Германия), който повествува за 5 древни истории от времето на фараон Хуфу (Хеопс). Във въпросният папирус се споменава за някакво загадъчно съоръжение на земята „напомнящо небесата“ (Великата пирамида в Гиза, Египет?), в което имало сандък (саркофаг?) от кремък, вътре в който се намирал някакъв „тайнствен предмет“ (енергиен кристал?), за намирането на който (извънземен предмет; ср. Изх.32:16), фараон Хуфу (~ 2629-2566 г.пр.Хр.) посветил много време, търсейки някакви „врати“ и „ключове“ в светилището на бог Тот. „Железният сандък (ковчег) се намира в бронзов сандък; бронзовият сандък – в сандък от палмово дърво; сандъкът от палмово дърво – в абаносово дърво и слонова кост; сандъкът от абаносово дърво и слонова кост – в сребърен сандък; сребърният сандък – в златен… ковчег, в който е книгата, обкръжена от пълчища змии, скорпиони и всякакъв род рептили, а около този ковчег се навива Змията, която не може да умре.“ (виж кн. „Egyptian Magic“, Sir Ernest Alfred Thompson Wallis Budge, 1890, ch. „The Legend of Rа and Isis“, p. 144). В т.н. „The Book of the Dead“ („Книгата на мъртвите“; ~ 1550 г.пр.Хр.) е оставено следното писмено свидетелство (от някой, който е отворил ковчега (сандъка) на бог Тот, с „тайнствения скъпоценен предмет“ и свитъците намиращи се вътре): - „Аз съм обдарен със Славата, аз съм обдарен със Силата, аз съм преизпълнен с Мощта, аз получих книгите (42^-те книги) на Тот и ги пренесох, така че те да ми помогнат да премина…“ (виж кн. „Небесното огледало: В търсене на изгубената цивилизация“, Греъм Хенкок и Санта Файя, БАРД, София, 2006, част ІІ, Гл. 4, раздел „Змията, която не може да умре“)]

„И либийците, и нубийците, (ще бъдат) по неговите пети (стъпки).“ - „либийците и нубийците“ в Библията географският термин „u·put“ се отнася за северната част от Африка, често превеждан като Либия, а терминът „ku·sim“ („Kush“) се отнася до средната част на р. Нил и понякога бива преведено като Нубия. Тези два региона – Либия и Нубия (Судан), са разположени, съответно на запад и на юг от Египет, и по времето на Гръко-македонската империя били под властта на Птолемеите. Но хората от тези две земи – Либия и Судан, в близост до Египетската земя, никога не са били под властта на Антиох ІV. Това е маркер, че тук (вече) не става дума за Антиох Епифан, а за Антихриста в края на времето. И земята на Египет ще бъде превзета, и нейните богатства или „скъпоценни неща“ взети, а земите на запад, и на юг от Египет ще бъдат покорени. Идеята тук е, че във времето на края цялата територия на царя от Юг ще попадне под контрола на „презрения човек“ – един княз „от най- крайните страни на Север“. [Текстът от Езекиил 38:5 описва „екзотичното обкръжение“ на Гог, главният княз от Север, над земите на „pa·ras, kus, u·put“ „Персия, Куш и Либия“. И двата стиха, от Дан.11:43 и от Езек.38:5, разказват за подчинението на земята, наречена „kus“, на силата от Север във времето на края. Името Gog (Гог), най- вероятно, е презрително съкращение на името „the great Gogotun“ – могъщият зъл дух на планетата Сатурн – оная хитра змия (виж Бит.3:1), грабливата небесна птица, която някога, подобно на кукувица, с хитрости (виж Дан.11:24,25) засадила своето яйце („скъпоценно нещо“ – специален, планетарен кристал) в земята МА- (МА, МU или МЕ били някакви „Божествени камъни на Мощта или на Силата“, споменати и в древните шумерски епоси) Гог, в „гнездото“ на царя от Юг. Така, Гог и Магог съответно са нарицателни имена за планетата Сатурн и за „гнездото“ в земята на южния цар – Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет (виж Откр.20:8). В определени времена, в земята Магог (Египет; Гиза) е описано, че Гог (Сатурн) става „рош“ (пръв или главен) княз (архонт) на Мешех (архаично име на горделиво издигащия се нависоко в небето Марс?) и Тувал (прозвище на блестящия като лъскава мед Меркурий?) (виж Езек.38:2,3).]

„И слухове ще го обезпокоят, - от изгрева на слънцето, - и от север, и той ще излезе с голяма ярост да унищожава, и унищожи много.“

„И слухове ще го обезпокоят (алармират; смутят), - от изгрева на слънцето (т.е. от изток), - и от север“ - буквалното значение на иврит термина „mizrah“ е „изгревът на слънцето“. Образните препратки към посоката изток в Библията понякога са положителни (виж Бит.2:8; ср. Откр.16:12). По време на видението си за Новия Храм, пр. Езекиил видял как „Славата на Израилевия Бог идваше от източния път“ (виж Езек.43:2) „И Господната Слава влезе в храма през пътя на портата, която гледа към изток“ (Езек.43:4). Конкретно, в този текстови пасаж, север, в съчетание с изток, също е положителен (виж Исая 41:25; ср. Дан.5:30,31 – падането на Вавилон, през 539 г.пр.Хр.) и показва решителната Божествена намеса, както това е загатнато в Дан.12:1. Изток е посоката, откъдето ще дойде Господ-Бог Яхве като Освободител. – „Бог дойде от Теман и Светият - от хълма Фаран. Славата Му покри Небесата и Земята бе пълна с хваление към Него.“ (Авак.3:4,3). „Известията от изток“ са вестите, които гласа на архангел Михаил донася (ср. 1Сол.4:16). От изток и от север, откъм „планината на събраните богове“ идва Гласът на Съдията („Цедек“). Гласът на Яхве, идващ от изток и от север е пророкуван и в Книгата на Исая: - „Нека застанем заедно на съд. Кой е въздигнал Цедек от изток, Когото повиква с правда при нозете Си? Предава му народи, и поставя го господар над царе … Издигнах едного от север, и той е дошъл, от изгрева на слънцето едного, който призовава Моето име.“ (Исая 41:1_г,2_а,б, 25_а,б).

„И той ще излезе с голяма ярост да унищожава.“ – глаголът „ya·sa“ „да изляза“ описва началната дейност на „малкия рог“ (виж Дан.8:9). Използването на този глагол „ya·sa“ може да бъде и положително (виж Дан.9:23). [Изразът „имащ голям гняв (ярост)“ е употребен за Сатана и в кн. Откровението на Йоан (виж Откр.12:12). Според множество древни митове, по времето на Потопа планетата Сатурн е ревяла, подобно на „рикаещ лъв“ (виж 1Петр.5:8) на небесата.]

„И (ще) унищожи много.“ – тази подробност, че „малкият рог“ (ГП) има способността (силата) да унищожи много (хора), чрез своето „надменно говорене“ (виж Дан.7:8; 11:36; ср. Откр.13:5) е спомената и на други места в Книгата на пр. Данаил (виж Дан.7:25,26; 8:23-25; 9:27).

„И той ще засади (разпъне; постави) шатрите на неговия царски дворец, между моретата и Красивата (Славната) Света планина, и въпреки това ще дойде до неговия край, и никой няма да му помогне.“

„И той ще засади (разпъне; постави)“  - първите две думи в този стих са почти идентични с текста в Бит.12:8, в който се говори за Аврам, който разпънал своята шатра м/у Ветил и Гай. Правейки това, а също и, чрез изграждане на олтари на Бог Яхве, Аврам (образно) завладял Земята на Ханаан. В Дан.11:45 е описана амбицията на презрения цар да запази своя контрол над завладените от него земи в Градината в Едем.

„Шатрите на неговия царски дворец“ - думата „ap·pad·no“ „(неговата) царска (шатра)“ се среща само тук в целия Стар Завет. Като персийска по произход, думата идва на иврит, чрез арамейския език. Този тип луксозна, царска палатка ще служи за жилищно помещение (обиталище) на този презрян човек-цар от Север по време на последната му военната кампания, във времето на края.

{В шумерския епос „Завръщането на Нинурта в Нипур“ (~ ХХ в.пр.Хр.) за Нинурта (планетата Сатурн) е записано следното: - „Твоето сияние (блясък) е покрило храма на Енлил като плащ (пелерина; наметало; було; шатър; т.е. под печата на Асур).“ [виж „The Return of Ninurta to Nibru“, The Electronic Text Corpus of Sumerian Literature (ETCSL), Line 83]}

„Между моретата“ - съществителното име в множествено число „yammim“ „морета“ може да бъде препратка за полу-окръжността, през пустинята и Земята – от Египет и Червено море (през Синай/Петра и Палестина) до Средиземно море. Но в образността на Библията двете „морета“, споменати в Дан.11:45 - „Източното море“ и „Западното море“, фигуративно, били двете Небесни морета, които се събирали около областта (региона) „Евер“ (озн. „това, което е отвъд“, виж 3 Царе 4:24), т.е. - около Земята (Юдея) (виж Бит.1:10_б; ср. Зах.14:8).

„И Красивата (Славната) Света планина (хълм)“ - еврейският текст буквално казва: - „lе·har- se·bi- qo·des“ „към планината на славата и светостта“, което е ясна препратка към Храмовата планина – хълма Сион, в град Ерусалим, Израел (виж Исая 56:7; Авдий 1:16; Пс.2:6; 15:1). В допълнение към пълния контрол над юг, север и запад, с изключение на един полу-пустинен регион на изток (земите на Едом, Моав и източната част от Амон), презреният цар ще завладее Земята м/у Моретата, т.е. – „Планината на Господната Слава и Светостта“. Давид попитал: - „Господи, кой ще обитава в Твоя шатър? Кой ще живее в Твоя Свет хълм?“ (Пс.15:1). Така, в Дан.11:45_а се казва, че този подъл (презрян) човек-цар ще постави царския си шатър в Земята на Израел. Победата му предвещава последната битка, която ще се проведе в центъра на света (виж Езек.5:5), „на мястото, което по еврейски се нарича Армагедон“ (виж Откр.16:16), което дълго време се е очаквало да бъде домакин на последния конфликт.

[Около два века преди откритото на Данаил, Бог, чрез пр. Исая, обрисувал аналогична картина за края: - „Яхве ще докара на теб, на твоя народ и на дома на баща ви, дни, каквито не са идвали от деня, в който си замина (се отдели; виж 3Царе 12^-та гл.) Ефрем (Израил) от Юда - царя (на) Асур (царят на Асирия?). И ще се сбъдне (ще се случи) в онзи ден, че ще засвири Яхве на мухата, която е в най- отдалечената част на реките на Египет, и на пчелата, която е в земята на Асур. И те ще дойдат, и ще почиват всички те в запустелите долини, и в цепнатините на скалите, и върху всички тръни, и по всички храсти. И в онзи ден ще обръсне Господ (Адонай) с бръснач, нает (взет) отвъд реката, с царя Асур - главата, и косата на нозете, и също брадата ще премахне (отдели; отстрани). И ще бъде в оня ден, че ще съхранят живота на мъжа млада юница и две овце. И от изобилието, което дават от мляко, ще яде масло, - защото масло и мед ще яде всеки, който е останал в Земята. И в онзи ден всяко място, където е имало хиляди (хилядолетни?) лози (струващи) хиляди сикли сребро, за тръни и бодили ще бъде. Със стрели и с лъкове мъже ще дойдат там, защото с тръни и бодили ще стане цялата Земя. И на всеки хълм, който с мотиката (с търнокопът; „ралото“ – съзвездието „Орион“?) е можел да бъде изкопан, няма Вие да отивате там, поради страха от тръни и бодили; но той ще стане място (диапазон; област; пасбище) на волове, и място за скитане на овце.“ (Исая 7:17-25 - превод от иврит) Това е не само описание за предстоящите (в VІІІ в.пр.Хр.) египетско и асирийско нашествия в Израил, но е и астрономическа картина за онова, което ще се случи в „Деня Господен“. „Царят Асур“ е планетата на злото Сатурн/Сатана. В „оня ден“ „Слънцето на правдата“ (виж Малах.4:2) и на доброто - планетата Юпитер/Яхве ще засвири (ще издаде Гласа Си) на „мухата, която е в най- отдалечената част на реките на Египет“­ – тук (в астрономичен смисъл), тази „муха“ е алюзия за планетата Марс – царят от Юг, и ще засвири „на пчелата, която е в земята на Асур“­ – в този контекст „пчелата“ е загатване за планетата Меркурий – царят от Север. Тези две планети ще се доближат над опустелите долини, където са двете специални дървета/храста, превърнали се след грехопадението в „тръни и бодили“ – намек за Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет и мрежата от пирамиди по света, свързани с нея; и в „цепнатите на скалите“ – тесният, като иглено ухо цепнатина/проход към храма „Ел Хазне“ в Петра/Синай, и накрая „жената“ – Храмът в град Ерусалим (ХЕ), Израел. Чрез даване сила на „главата“ Асур – Сатурн, човекът (ГП и ХЕ) ще стане „гол“, образно евнух, безплоден – обръснат с бръснач; роби с обръснати коси на главите; „мъжът“ лишен от слава, с отрязана брада – някакви неземни светлинни сияещи „дрехи“, които са покривали и свързвали ГП и ХЕ, и животворни космически енергии, ще им бъдат отнети (греховно и неправомерно откъснати от тях). „Мъжът“ (ГП) (виж Бит.2:23) няма да погине съвсем, понеже „млада (червена; виж Числа 19:2) юница“ (облечената в багрено-червено, блудна Луна, свързана с ХЕ; ср. Откр.17:4; 18:16) и „две овце“ (планетите Марс и Меркурий) ще й дадат, образно, на ГП, да суче от гъстото им мляко и да яде от небесното им масло. Земята все пак ще бъде презаредена с космическите мед и масло, и оцелелите хора, през следващия хилядолетен период (нова епоха), ще се ползват от тези изобилни благословения. За съжаление, цялата райска Градина (Гиза-Синай-Юдея) с дървета/пирамиди, която първоначално Яхве обработвал със Своята мотика (а Гласът Му я изпълвал с живот; я оживотворявал) отново ще бъде опустошена от мерзостта на Сатана и ангелите му (могъщите енергии на Сатурн и служителите му – Марс и Меркурий; а и за кратко изгорена с огън от небето, чрез Луната). Земята/Лозето с „хилядолетните скъпоценни лози“ на нея ще остане земя с „тръни и бодили“ – мъртви, островръхи пирамиди и храмове за още хиляда години. Поради страха от случилото се в „Господния Ден“ хората няма да ходят там. Все пак пирамидите ще си останат място – зона, където от време на време да пасат небесните „волове“ (ср. Исая 1:3) и да се скитат небесните „овце“, т.е. – стадото планети на Добрия Пастир Енлил/Яхве/Юпитер. Накрая, след Милениума, ще дойде и пълното подновяване на всичко в Слънчево-Юпитровата бинарна („Бог-Отец и Агнето“) звездна с-ма, както е било в начало – без грях, без страдания (сълзи) и без смърт (виж Откр.21:1-7).]

„И въпреки това ще дойде до неговия край“ - изразът „u·ba ad- qis·so“ „той ще дойде до края си“ е забулена препратка към (насилствената) смърт, извършена „не с ръка“ (виж Дан.8:25), на този презрян цар. Глаголът „’ba“ „да дойде“ се използва тук в свършено време, описващ завършено действие, което сочи към сигурността на стореното тук предсказание. Думите „той ще дойде до края си“ описват пълния крах на силата, наречена в Книгата на пр. Данаил „малкия рог“.

„И никой няма да му помогне.“ – фразата на иврит „we·en o·zer lo“ „и няма да има кой да му помогне“, може би, е един по- дълъг израз на съкратеното „we·en lo“ „и няма да има нищо“ от Дан.9^-та гл. (виж Дан.9:26), където се описва смъртта на Месия. Във времето на края, когато Великия княз Михаил ще се издигне от изток (виж Дан.12:1_а) и Гласа на Господ-Бог Яхве се чуе като чутовен гръм от север, презреният човек-цар (ср. Откр.13:18) ще бъде „смазан не с ръка“ (унищожен свише) без да има никой, способен да му помогне (виж Дан.7:25,26; 8:25; ср. Числа 24:24). [За окончателното неутрализиране на този цар/княз на злото е пророкувано накратко в кн. „Откровението на Йоан“ (виж Откр.20:7-9)]

Така завършва Дан.11^-та гл. - най- дългата глава в Книгата на пр. Данаил, съдържаща запис на една голяма (продължителна) война, м/у небесните сили на Доброто и на Злото за Земята. Единадесета глава ни разкрива все още ненапълно разбран (умишлено скриван?) от нас хората сложен планетарен механизъм, при който планетата Сатурн, чрез планетите Марс и Меркурий (и Луната), посредством ГП, успява за малко време да надделее над мястото на Сион, Израел, където е скрит ключовия за живота на всички хора специален извънземен кристал - плочите „Божие дело“ (виж Изх.32:16); кристал, наречен „Книгата на Живота“. Глава 11^-та съдържа индиректно доказателство, че интелигентни, извънземни същества, още в най- древни времена, са създали, чрез подвластни на тях хора, система („градина“) от пирамиди („дървета“; „човеци, спящи в праха“) на Земята, чието гибелно пробуждане и действие Господ Исус Христос, с делата Си при Своето първо идване, е осуетил и съсипал (виж 1Йоан.3:8_б), и която в края на определеното време окончателно ще посрами (виж Дан.12:2). Дан.11^-та гл. ни довежда до самия край на времето - „И тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си, този, чието идване се дължи на действието на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса, и с всичката измама на неправдата, между онези, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят.“ (2Сол.2:8-10).

[Накрая, когато „първото (предното; в друг смисъл - сегашното състояние) премине“ (ср. Откр.21:4) и Божествената Сила/Дух обнови (т.е. напълно възстанови от греха; ср. Мат.19:28) цялата ни планетарна с-ма, пророкуваното, скъпоценно Божие обещание е, че: - „Вълкът (тук прозвище на планетата Меркурий) и Агнето (образно - Луната) ще се хранят (ще пасат) заедно и Лъвът (в контекста - нарицателно име за планетата Марс) ще яде слама като Вола (фигуративно - планетата Венера), и храна на Змията (алюзия за планетата Сатурн) ще бъде праха (пръстта). Няма да (не ще) причиняват болка (да повреждат) и няма да унищожават (да погубват; да запустяват) по/в цялата Ми Свята Планина (Сион и Храма в град Ерусалим), казва Яхве („Добрият Пастир“ „Слънцето на Правдата“ – планетата Юпитер – „Един като Човешки Син“; виж Дан.7:13; ср. Откр.14:14).“ (Исая 65:25 на иврит). Отново всички „небесни князе“ (планети) ще зареждат (фигуративно - „оплождат“) правилно и на определеното им време „утробата“ на Земята, и чрез свещения запис/закони (ср. Исая 45:12), който Господ-Бог Исус Христос написа в специалните скрижали/ кристали „Божие дело“, в „сърцето“ на хълма Сион (ср. Ерем.31:33) – потоци от „живи води“ (ср. Зах.14:8; Йоан 4:10,13,14) ще потекат обратно от планетата Земя, към изток и към запад, т.е. към всички (небесни) „животни“ (небесни тела, ключови за живота на планетата Земя) в Градината на Божия Рай (ср. Бит.2:19,20). Бог ще направи на Сион в Ерусалим изобилна „трапеза в пустинята“ (ср. Пс.78:19) – извор за измиване на грях и нечистота (ср. Зах.13:1); Дом на „хляба, който слиза отгоре“ и се разчупва (преломява и преумножава) за да храни вечно, и да весели целия свят (виж Исая 35^-та гл.).]