Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06 15:08 - Тълкуване на книгата Даниил 11-та гл. ІІІ част
Автор: karev2 Категория: Други   
Прочетен: 113 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 21.07 18:05


ТЪЛКУВАНЕ НА КНИГАТА ДАНАИЛ 11-та гл. (част ІІІ)

„И във времето на края ще го атакува царя от Юг. И ще дойде като вихрушка (буря) срещу него царя от Север, с колесници, и с конници, и с много кораби. И той ще влезе като потоп в страните, и ще ги съкруши, и ще премине през тях.“

„И във времето на края“ 
- на иврит израза „’et qes“ „време на края“ (виж Дан.8:17; 11:35) служи като въведение към събитията, открити в стихове 40-45 на тази глава, които ще се случат в периода след като изминат 2300 години (виж Дан.8:13,14). Чак тогава (след изтичането на 2300 години) ще настъпи период, назован като „времето на края“. „Времето на края“ има същото значение като в Дан.11:35 и описва период в историята, когато кризата ще достигне до своето разрешаване. Темата на този пасаж – Дан.11:40-45 е „малкият рог“ (виж Дан.7:25-27). [„Времето на края“ би трябвало да настъпи 2300 години (виж Дан.8:14) след паметната дата на 22.12.165 г.пр.Хр., когато Макавеите успели да очистят Храма в град Ерусалим от осквернението, нанесено от сирийския цар Антиох ІV Епифан.]

„Ще го атакува царя от Юг“
– този „него, когото тук царя от Юг атакува е „подлия (презрения) човек (цар)“ (виж Дан.11:21а); исторически – това бил цар Антиох ІV, но във времето на края – това ще бъде „малкия рог“ (в друг аспект – това е Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет, действаща, чрез силата на могъщата планета - Дракон на Злото - Сатурн/Сатана). Важен въпрос, който трябва да бъде разрешен, е връзката м/у „подлия (презрения) човек“ (виж Дан.11:21а) и Северния цар. В еврейския текст на Дан.11-та гл. „подлият човек“ не е изрично наречен цар на Север в стихове 21-39. В пророческото повествование този презрян цар не е просто поредният от северните царе, но той е самозванец (виж Дан.11:21), който твърди, че е легитимен наследник на царете от Север (ср. Дан.5:13). В контекста на този пасаж, не би било погрешно, ако този цар бъде назован „цар от най- крайните (отдалечените) страни на Север“ (виж Исая 14:13в). Библейски пророци са предвиждали, че „северният враг“ ще бъде последното формирование, което ще започне офанзива с/у Господ-Бог Яхве и с/у Неговия народ, но в крайна сметка то ще бъде победено (виж Исая 47-ма гл.; Еремия 50-та и 51-ва гл.; Езекиил 38-ма и 39-та гл.). Точно както „дългата (продължителната) война“ (виж Дан.10:1) започва с нападение от царя от Юг (виж Дан.11:7), така, в крайна сметка, същото това царство от Юг ще поеме водеща роля и в започването на финалната военна офанзива на север. Глаголът „yitnaggah“ „да бутам, нагоре“ често се използва за блъскащо (бодящо) с рогата си животно. Изразът „ще го атакува“ е във връзка с Дан.8:3-7, където овенът и козелът се сблъскват, идвайки от различни посоки. [В астрономичен смисъл, в края на времето, планетата Марс - „овенът“ или „царят от Юг“ в Книгата на пр. Данаил, ще дойде над Египетската земя и ще атакува „дървото“ или крепостта на „малкият рог“ на подлия (презрения) човек (планетата Сатурн) – Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет.]

„И ще дойде като вихрушка (буря) срещу него царя от Север“ - скоростта и опустошението на тази последна атака от царя от Север към „подлия (презрения) човек“ е подходящо оприличена на внезапна, опустошителна буря (подобно на вихрушка или на мощно торнадо). [В астрономичен смисъл, във времето на края и планетата Меркурий - „козелът“ или „царят от Север“ в Книгата на пр. Данаил, ще дойде над мястото на ГП в Египет. Множество древни митове и епоси описват как около дървото на познанието (ГП) се навивали две змии – планетите Марс и Меркурий, при което се образувало нещо като вихров стълб („стълба“) от Небето до Земята.]

„С колесници, и с конници
, и с много кораби“ - библейското позоваване на „rekeb uparasim“ „коне и колесници“ са често свързани с въоръжените сили на Египет, тъй като това се е случило по време на събитията при Изхода (виж Изх.15:1-4; ср. Втор.17:16). Разказва се също, че цар Соломон внасял коне и колесници от Египет (виж 3Царе 10:28,29). [В астрономичен аспект изразът „колесници, конници и много кораби“ е нарицателен за могъща небесна армия от планети и техните придружаващи ги небесни сили (виж Пс.20:7; Йоил 2:1-11; ср. Откр.9:1-12).]

Стих 40 говори за войни (ср. Марко 13:7), които ще охарактеризират края на времето„Подлият човек (цар)“, споменат в стихове 36-39, сега е атакуван последователно и от двете сили, – и от царя от Юг, – и от царя от Север. Царят от стих 36, макар и да участва в ожесточена борба, продължава да доминира в света до Второто пришествие на Господ Исус Христос. На свой ред той контраатакува онези, които са го нападнали и влиза в техните страни, включително и в земята на Египет. Победата му му осигурява някакви „големи богатства“ на Египетската земя. И все пак неговото господство над света няма да е пълно, защото няколко страни ще избегнат неговото управление. [В астрономичен смисъл планетата на злото Сатурн/Сатана създава съюз с планетите Марс и Меркурий с/у планетата на доброто Юпитер/Яхве. В друг смисъл, Дан.11:40 описва религиозните войни (ср. Мат.24:4-8) м/у въоръжените сили на Исляма „царя от Юг“ и армията на НАТО „царя от Север“ в последните „време, времена и половина време“ на гнева„във времето на края“, за контрол над Славния свят хълм (Храмовото място) в град Ерусалим, Израел. Частта се отнася за последния владетел над Светата Земя – бъдещият еврейски (лъже) „месия“ (подлият или презреният човек - Антихриста), който с помощта на въоръжените сили на САЩ, ще премахне ислямския „месия“ от Славния свят хълм и сам той ще седне като цар в Третия Храм в град Ерусалим (виж 2Сол.2:3,4), обединявайки в нов световен ред целия свят в края на настоящата епоха (ср. 1Сол.5:3).]

„И той ще влезе (нахлуе) като потоп в страните, и ще ги съкруши, и ще премине през тях.“ – тук явно е използвана метафората за Потопа, като описание на нашествието на тази голяма сила от Север (виж Дан.9:26,27). Въпреки едно толкова силно противопоставяне, той - „подлият (презреният) човек (цар)“ ще бъде победител и ще помете като потоп (виж Дан.9:26; ср. Дан.11:10) много страни, включително и Обетованата земя (виж Дан.8:9). Той ще изведе „мерзостта, която докарва запустение (разрушение)“ (виж Дан.11:31). Като ги побеждава този презрян цар, всъщност ги присъединява в единен (и хибриден) образ на „звяр, страшен и ужасен, и твърде як“ (виж Дан.7:7), на когото той дава „силата си, престола си и голяма власт“ (виж Откр.13:2). [В астрономичен смисъл тук става дума за планетата-княз на Злото Сатурн/Сатана, която се бори яростно с/у планетата-княз на Доброто Юпитер/Яхве.]

„И той ще влезе в Красивата земя, и много ще бъдат свалени, но тези ще избягат (ще бъдат освободени) от неговата ръка – Едом и Моав, и основната част на синовете на Амон.“


„И той ще влезе в Красивата (Славната) земя“
– терминът „’e·res has·se·bi“ „Красивата земя“ в книгата на пр. Данаил е препратка към „Земята на Славата“ или Обетованата Земя – Юдея (виж Дан.8:9).

„И много ще бъдат свалени (повалени)“
– в Книгата на пр. Исая за него се казва, че и преди е повалял народите: - „Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите?“ (Исая 14:12). За него е казано, че той поваля дори и някои от разумните (виж Дан.11:33-35; ср. Откр.12:4а).

„Но тези ще избягат (ще бъдат освободени) от неговата ръка“
- еврейският словесен корен „mlt“ в своята проста пасивна форма означава „да избягаш от“ или „да бъдеш отърван (изтръгнат; грабнат) от“ (ср. Дан.3:14-18). Изразът се намира и в Дан.12:1, който разкрива как ще бъдат освободени (отървани) хората от народа на пр. Данаил. На иврит „yad“ „ръка“ (или „десница“) е символ на власт (виж Дан.1:2; ср. Откр.5:1).

„Едом и Моав, и основната (първата; източната) част (от земята) на синовете на Амон.“
– трите земи, избегнали неговото владение, са Едом, Моав и основната част (от земята) на синовете на Амон. Тези три съседни народи са били роднини на Божия Израил, според библейските патриархални истории (виж Бит.19:36-38; 25:30). Географски техните земи са били разположени на изток и на юго-изток от Юдея (виж Втор.2:4-23), в пустинята (ср. Откр.12:14). Споменаването им тук напомня на читателя на Библията за Божиите благодатни актове, разпространени и върху не-израилтяните в старозаветните времена. Еврейската дума „re’sit“ „основната част“. Тази дума е първата срещаща се в Библията и най- често бива превеждана като „начало“ (виж Бит.1:1). Изразът визира началната или предната (първата, т.е. източната) част от земята, владяна от синовете на Амон. [Всъщност, това бил пътят на Огнения/Облачния стълб в пустинята, Който водел израилтяните при Изхода, от Египет – през земите на Едом, Моав и (част от) Амон – до границата на Обещаната земя (Палестина).]

„И той ще протегне ръката си към земите, и земята на Египет няма да избяга.“


„И той ще протегне (изпрати) ръката си към (срещу) земите“
- докато съществителното за множествено число „’a·ra·so·wt“ „земи“ би могло да се отнася тук към трите държави, посочени в предишния стих – Едом, Моав и Амон, то още по- вероятно е да се имат предвид останалите страни в региона м/у Египет и Израел, по пътя през Синай/Петра, Йордания.

{Еврейски традиционни записи твърдят, че предпотопното знание относно акустиката и хармоничните съотношения на т.н. „пазачите“ (ср. Бит.4:9), „наблюдателите“ или „стражите“ (виж Дан.4:17) било записано на два стълба/колони - символично „две дървета“ - свързващите звена на арката (дъгата) м/у Небесата и Земята. Допълнително ехо за това, се открива в писанията на еврейския историк Йосиф Флавий. Единият от тези стълбове, според Йосиф Флавий, бил Великата пирамида в Гиза, Египет: - „Тези колони бяха запазени през Потопа и впоследствие открити, единият от евреите, а другият от египтяните.“ (виж кн. „Uriel’s Machine: Uncovering the Secrets of Stonehenge, Noah’s Flood and the Dawn of Civilization“, Christopher Knight and Robert Lomas, Barnes and Noble, 2004, р. 34; also Appendix 5) Първият стълб бил (отново) открит, според някои древни масонски традиции [ръкописите на Inigo Jones (1573-1652 г.)], от евреите, по време на разчистването и преоткриването на древната площадка за построяването на храма на Соломон. Вторият стълб – този, с тъмното (и зловещо) влияние, бил Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет - „Вавилонската кула“. Голямата пирамида в Гиза (ГП) била доизградена от следпотопна генерация, начело с Нимрод (наричан още Нинурта и Нармер; цар-служител на „Големия Скорпион“, жилещ с огъня си земята, - планетата Сатурн), опитваща се да възстанови технологиите на господство и унищожение, които някога предпотопната цивилизация притежавала [елохими/планети, чиито енергии (или „мъжко семе“) влизали при „човешката дъщеря“, т.е. в Храма-обърната пирамида в Ur Shalim (виж Бит.11:1-4), на Хълма на Славата Сион]. Повече от явно е, че Соломоновият Храм (образ на небесата) бил изграден в/у оригиналното място (скалата, от която се възнесъл Енох) на „дървото на живота“, а Голямата пирамида в Гиза, Египет (образ на земята) - в/у оригиналното място (основата на ГП е естествена двугърба скала – наричана „камилата“) на „дървото на познаване доброто и злото“. След Потопа древните хора открили местата и отново доизградили двата храма-дървета, на двете им оригинални места.
}

„И земята на Египет няма да избяга (избегне).“
 - земята на Египет географски се намира на юг от Палестина. Тя така е спомената по име и в Дан.11:8. [Но в библейският разказ, метафизично, Египет се намира на изток (виж Бит.3:24; 4:16; ср. Мат.2:1,2) спрямо мястото на „дървото на живота“ на Славния Свят хълм в град Ерусалим, Израел.]

„И той ще има власт над съкровищата от злато, и сребро, и над всички скъпоценни неща на Египет. И либийците, и нубийците, (ще бъдат) по неговите пети.“


„И той ще има власт над съкровищата от злато, и сребро, и над всички скъпоценни неща на Египет.“
 - за „ha mudot“ „скъпи неща“ се споменава и по- рано в главата (виж Дан.11:37,38). И на двете места терминът се прилага за злато, сребро и други ценни материали. [Тези скъпоценни неща на Египет били някакви тайнствени, неземни кристали или очи, като на човек (виж Дан.7:8,20); в митовете наречени „Sound-Eye“.]

[В т.н. „The Coffin Texts“, VІІ, Spell 992, §204 („Текстове от саркофазите“; ~ 2100 г.пр.Хр., заклинание 992), се говори за пътя на душата към безсмъртието: - „Аз дойдох, защото мога да разбирам горните (т.е. небесните) знаци... Аз ще разкрия, какво той (ковчега?) съдържа... Печатът е счупен, шнурът (въжето) е срязан, (той) продумва (проговаря; говори думи/заклинания)... Аз отварям гърдите (ковчега; сандъка) на The Great One (Великият Озирис?),… Аз отварям (скъсвам; счупвам) печата на Господаря на Справедливостта,… Аз отварям това, което ковчезите (сандъците, кутиите) на бога, отвътре, съдържат; изваждам от тях свитъците, защото аз съм господарят, който има издихание (който е получил жизнено дихание).“ (ср. Откр.13:14,15). Нещо подобно е описано и в т.н. „The Westcar Papyrus“ „Уесткарският папирус“ (~ 1650 г.пр.Хр.) (понастоящем се намира под № P 3033, в Египетския музей в град Берлин, Германия), който повествува за 5 древни истории от времето на фараон Хуфу (Хеопс). Във въпросният папирус се споменава за някакво загадъчно съоръжение на земята „напомнящо небесата“ (Великата пирамида в Гиза, Египет?), в което имало сандък (саркофаг?) от кремък, вътре в който се намирал някакъв „тайнствен предмет“ (енергиен кристал?), за намирането на който (извънземен предмет; ср. Изх.32:16), фараон Хуфу (~ 2629-2566 г.пр.Хр.) посветил много време, търсейки някакви „врати“ и „ключове“ в светилището на бог Тот. „Железният сандък (ковчег) се намира в бронзов сандък; бронзовият сандък – в сандък от палмово дърво; сандъкът от палмово дърво – в абаносово дърво и слонова кост; сандъкът от абаносово дърво и слонова кост – в сребърен сандък; сребърният сандък – в златен… ковчег, в който е книгата, обкръжена от пълчища змии, скорпиони и всякакъв род рептили, а около този ковчег се навива Змията, която не може да умре.“ (виж кн. „Egyptian Magic“, Sir Ernest Alfred Thompson Wallis Budge, 1890, ch. „The Legend of Rа and Isis“, p. 144). В т.н. „The Book of the Dead“ („Книгата на мъртвите“; ~ 1550 г.пр.Хр.) е оставено следното писмено свидетелство (от някой, който е отворил ковчега (сандъка) на бог Тот, с „тайнствения скъпоценен предмет“ и свитъците намиращи се вътре): - „Аз съм обдарен със Славата, аз съм обдарен със Силата, аз съм преизпълнен с Мощта, аз получих книгите (42-те книги) на Тот и ги пренесох, така че те да ми помогнат да премина…“ (виж кн. „Небесното огледало: В търсене на изгубената цивилизация“, Греъм Хенкок и Санта Файя, БАРД, София, 2006, част ІІ, Гл. 4, раздел „Змията, която не може да умре“)]

„И либийците, и нубийците, (ще бъдат) по неговите пети (стъпки).“
- „либийците и нубийците“ в Библията географският термин „u·put“ се отнася за северната част от Африка, често превеждан като Либия, а терминът „ku·sim“ („Kush“) се отнася до средната част на р. Нил и понякога бива преведено като Нубия. Тези два региона – Либия и Нубия (Судан), са разположени, съответно на запад и на юг от Египет, и по времето на Гръко-македонската империя били под властта на Птолемеите. Но хората от тези две земи – Либия и Судан, в близост до Египетската земя, никога не са били под властта на Антиох ІV. Това е маркер, че тук (вече) не става дума за Антиох Епифан, а за Антихриста в края на времето. И земята на Египет ще бъде превзета, и нейните богатства или „скъпоценни неща“ взети, а земите на запад, и на юг от Египет ще бъдат покорени. Идеята тук е, че във времето на края цялата територия на царя от Юг ще попадне под контрола на „презрения човек“ – един княз „от най- крайните страни на Север“. [Текстът от Езекиил 38:5 описва „екзотичното обкръжение“ на Гог, главният княз от Север, над земите на „pa·ras, kus, u·put“ „Персия, Куш и Либия“. И двата стиха, от Дан.11:43 и от Езек.38:5, разказват за подчинението на земята, наречена „kus“на силата от Север във времето на края. Името Gog (Гог), най- вероятно, е презрително съкращение на името „the great Gogotun“ – могъщият зъл дух на планетата Сатурн – оная хитра змия (виж Бит.3:1), грабливата небесна птица, която някога, подобно на кукувица, с хитрости (виж Дан.11:24,25) засадила своето яйце („скъпоценно нещо“ – специален, планетарен кристал) в земята МА- (МА, МU или МЕ били някакви „Божествени камъни на Мощта или на Силата“, споменати и в древните шумерски епоси) Гог, в „гнездото“ на царя от Юг. Така, Гог и Магог съответно са нарицателни имена за планетата Сатурн и за „гнездото“ в земята на южния цар – Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет (виж Откр.20:8).]

„И слухове ще го обезпокоят, - от изгрева на слънцето, - и от север, и той ще излезе с голяма ярост да унищожава, и унищожи много.“


„И слухове ще го обезпокоят (алармират; смутят), - от изгрева на слънцето (т.е. от изток), - и от север“
- буквалното значение на иврит термина „mizrah“ е „изгревът на слънцето“. Образните препратки към посоката изток в Библията понякога са положителни (виж Бит.2:8; ср. Откр.16:12). По време на видението си за Новия Храм, пр. Езекиил видял как „Славата на Израилевия Бог идваше от източния път“ (виж Езек.43:2) „И Господната Слава влезе в храма през пътя на портата, която гледа към изток“ (Езек.43:4). Конкретно, в този текстови пасаж, север, в съчетание с изток, също е положителен (виж Исая 41:25; ср. Дан.5:30,31 – падането на Вавилон, през 539 г.пр.Хр.) и показва решителната Божествена намеса, както това е загатнато в Дан.12:1. Изток е посоката, откъдето ще дойде Господ-Бог Яхве като Освободител. – „Бог дойде от Теман и Светият - от хълма Фаран. Славата Му покри Небесата и Земята бе пълна с хваление към Него.“ (Авак.3:4,3). „Известията от изток“ са вестите, които гласа на архангел Михаил донася (ср. 1Сол.4:16). От изток и от север, откъм „планината на събраните богове“ идва Гласът на Съдията („Цедек“). Гласът на Яхве, идващ от изток и от север е пророкуван и в Книгата на Исая: - Нека застанем заедно на съд. Кой е въздигнал Цедек от изток, Когото повиква с правда при нозете Си? Предава му народи, и поставя го господар над царе … Издигнах едного от север, и той е дошъл, от изгрева на слънцето едного, който призовава Моето име.“ (Исая 41:1г,2а,б, 25а,б).

„И той ще излезе с голяма ярост да унищожава.“
– глаголът „ya·sa“ „да изляза“ описва началната дейност на „малкия рог“ (виж Дан.8:9). Използването на този глагол „ya·sa“ може да бъде и положително (виж Дан.9:23). [Изразът „имащ голям гняв (ярост)“ е употребен за Сатана и в кн. Откровението на Йоан (виж Откр.12:12). Според множество древни митове, по времето на Потопа планетата Сатурн е ревяла, подобно на „рикаещ лъв“ (виж 1Пет.5:8) на небесата.]

„И (ще) унищожи много.“ – тази подробност, че „малкият рог“ (ГП) има способността (силата) да унищожи много (хора), чрез своето „надменно говорене“ (виж Дан.7:8; 11:36; ср. Откр.13:5) е спомената и на други места в Книгата на пр. Данаил (виж Дан.7:25,26; 8:23-25; 9:27).

„И той ще засади (разпъне; постави) шатрите на неговия царски дворец, между моретата и Красивата (Славната) Света планина, и въпреки това ще дойде до неговия край, и никой няма да му помогне.“

„И той ще засади (разпъне; постави)“  - първите две думи в този стих са почти идентични с текста в Бит.12:8, в който се говори за Аврам, който разпънал своята шатра м/у Ветил и Гай. Правейки това, а също и, чрез изграждане на олтари на Бог Яхве, Аврам (образно) завладял Земята на Ханаан. В Дан.11:45 е описана амбицията на презрения цар да запази своя контрол над завладените от него земи в Градината в Едем.

„Шатрите на неговия царски дворец“ - думата „ap·pad·no“ „(неговата) царска (шатра)“ се среща само тук в целия Стар Завет. Като персийска по произход, думата идва на иврит, чрез арамейския език. Този тип луксозна, царска палатка ще служи за жилищно помещение (обиталище) на този презрян човек-цар от Север по време на последната му военната кампания, във времето на края.

„Между моретата“
- съществителното име в множествено число „yammim“ „морета“ може да бъде препратка за полу-окръжността, през пустинята и Земята – от Египет и Червено море (през Синай/Петра и Палестина) до Средиземно море. Но в образността на Библията двете „морета“, споменати в Дан.11:45 - „Източното море“ и „Западното море“, фигуративно, били двете Небесни морета, които се събирали около областта (региона) „Евер“ (озн. „това, което е отвъд“, виж 3 Царе 4:24), т.е. - около Земята (Юдея) (виж Бит.1:10б; ср. Зах.14:8).

„И Красивата (Славната) Света планина (хълм)“
- еврейският текст буквално казва: - „lе·har- se·bi- qo·des“ „към планината на славата и светостта“, което е ясна препратка към Храмовата планина – хълма Сион, в град Ерусалим, Израел (виж Исая 56:7; Авдий 1:16; Пс.2:6; 15:1). В допълнение към пълния контрол над юг, север и запад, с изключение на един полу-пустинен регион на изток (земите на Едом, Моав и източната част от Амон), презреният цар ще завладее Земята между Моретата, т.е. – „Планината на Господната Слава и Светостта“. Давид попитал: - Господи, кой ще обитава в Твоя шатър? Кой ще живее в Твоя Свет хълм?“ (Пс.15:1). Така, в Дан.11:45а се казва, че този подъл (презрян) човек-цар ще постави царския си шатър в Земята на Израел. Победата му предвещава последната битка, която ще се проведе в центъра на света (виж Езек.5:5), „на мястото, което по еврейски се нарича Армагедон“ (виж Откр.16:16), което дълго време се е очаквало да бъде домакин на последния конфликт.

„И въпреки това ще дойде до неговия край“
- изразът „u·ba ad- qis·so“ „той ще дойде до края си“ е забулена препратка към (насилствената) смърт, извършена „не с ръка“ (виж Дан.8:25), на този презрян цар. Глаголът „’ba“ „да дойде“ се използва тук в свършено време, описващ завършено действие, което сочи към сигурността на стореното тук предсказание. Думите „той ще дойде до края си“ описват пълния крах на силата, наречена в Книгата на пр. Данаил „малкия рог“.

„И никой няма да му помогне.“
– фразата на иврит „we·en o·zer lo“ „и няма да има кой да му помогне“, може би, е един по- дълъг израз на съкратеното „we·en lo“ „и няма да има нищо“ от Дан.9-та гл. (виж Дан.9:26), където се описва смъртта на Месия. Във времето на края, когато Великия княз Михаил ще се издигне от изток (виж Дан.12:1а) и Гласа на Господ-Бог Яхве се чуе като чутовен гръм от север, презреният човек-цар (ср. Откр.13:18) ще бъде „смазан не с ръка“ (унищожен свише) без да има никой, способен да му помогне (виж Дан.7:25,26; 8:25; ср. Числа 24:24). [За окончателния край на този цар на злото е пророкувано накратко в кн. „Откровението на Йоан“ (виж Откр.20:7-9)]

Така завършва Дан.11-та гл. - най- дългата глава в Книгата на пр. Данаил, съдържаща запис на една голяма (продължителна) война, м/у силите на Доброто и Злото за Земята. Единадесета глава ни разкрива все още ненапълно разбран (умишлено скриван) от нас хората сложен планетарен механизъм, при който планетата Сатурн, чрез планетите Марс и Меркурий (и Луната), посредством ГП, успява за малко време да надделее над мястото на Сион, Израел, където е скрит ключовия за живота на всички хора специален извънземен кристал - плочите „Божие дело“ (виж Изх.32:16); кристал, наречен „Книгата на Живота“. Глава 11-та съдържа индиректно доказателство, че интелигентни, извънземни същества, още в най- древни времена, са създали, чрез подвластни на тях хора, система („градина“) от пирамиди („дървета“; „човеци, спящи в праха“) на Земята, чието гибелно пробуждане и действие Господ Исус Христос, с делата Си при Своето първо идване, е осуетил и съсипал (виж 1Йоан.3:8б), и която в края на определеното време окончателно ще посрами (виж Дан.12:2). Дан.11-та гл. ни довежда до самия край на времето - „И тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си, този, чието идване се дължи на действието на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса, и с всичката измама на неправдата, между онези, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят.“ (2Сол.2:8-10).




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: karev2
Категория: Други
Прочетен: 9592
Постинги: 13
Коментари: 0
Гласове: 3
Архив